…Неслучайно българският народ и нашата религия – не знам, Касим Дал ще каже при тях има ли го – е отредил един ден в годината, дори най-големи врагове, най-големи противници, да могат да си… да имат повод да си проговорят. Да си поискат прошка. Не е случайно това, защото българите сме известни със силата на омразата, която питаем.

И много пъти тя е водеща, а последиците са явни. Има доста хора, с които сме работили, тук. Но когато получихме поканата с кмета Фандъкова за вашия конгрес, на първо време всички реагирахме като нещо много изненадващо, много необичайно и много – „ама що?“. Много време задавахме въпроса #КОЙ?, сега можем да задаваме въпроса #ЗАЩО? Няма логично обяснение. Освен едно, че и най-големите политически противници трябва в живота да бъдат хора, да се уважават и да си защитават политическите тези. Така поне аз го разчитам. Татяна Дончева ми е била винаги противник. Но и в същото време винаги съм я ценял. Защото има много хора с големи усти, нали, казвам го в кавички; много хора които умеят да говорят – говорят глупости. Хората не ги чуват. И е обидно дори да ги слушаш. С нея сме имали сигурно 99 процента от времето спорове. Но аз винаги съм уважавал нейното мнение. И след като ми е изпратила покана (овации, б.р.), предполагам, са ни взаимни чувствата в тази посока. В същото време – видяхме с отрицанието, с омразата докъде я докарахме държавата. И всички политици, които не са го разбрали, ще си получат заслужено своя урок.

Времената в света са много тежки…

Сега на другата ни граница е война, реална война. И въпреки огромните усилия, които положиха и канцлерът Меркел, и Франсоа Оланд, и президентът Путин, Порошенко, войната не спира. И само добрите намерения няма сигурно да са достатъчни.

От другата ни граница – с това отлагане на гръцкия дълг и тези уж компромиси, ги наричам аз, всъщност вече няма да се казват Тройката, а Трите институции; всъщност това е най-голямото постижение в преговорите с Гърция. Те Трите институции са всъщност Тройката. Теми, по които би трябвало политическите сили и политическите лидери, без да политиканстват, да се съберат и да направят една стратегия на държавата как да минеме в тази криза. Щото тя няма да се успокои, няма да се реши. 185 млрд дълг се връщат с икономии и крути мерки. Няма как да ги върнат другояче! Това не позволява да вдигат пенсии или да вдигат заплати, да връщат държавни служители, което е много приятно. Или както казва гръцкият премиер – ще продадеме единия от трите самолета. В България сега има два и те – счупени. Сиреч те ще се върнат на нивата на България. Или – „няма министрите ни в Гърция да имат вече охрана“. В България министрите никога не са имали охрана (особено Цв Цветанов – б.р.). Ако с това разчитат, че ще направят икономии, това е див популизъм.

Има теми, по които в политиката се изисква разбирателство. Разбирателство и на най-големите противници. И ние затова сме дошли с моя зам.-председател на партията и кмет на София. Да покажеме, че противниците ни в политиката и хората с друго мислене и други тези не са ни врагове. И че с тях, когато нещо е важно за държавата, можеме да ги поканиме на среща, да седнеме, да разговаряме и да срещнеме разбирателство. Днеска е така, утре може вие да сте управляващи, ние да сме на вашето място. Този диалог трябва да съществува. Не сме толкова голяма държава, за да си пилееме потенциала на хората, които умеят, които знаят, които разбират. А пък виждате – в един такъв парламент – кога сме мислили, че ще направим и такъв тип коалиция или споразумение. Ако ме бяхте питали преди 4 месеца, щях да кажа: това е абсурдно! Невъзможно! Но по-лошото беше да не го направим.

Затова – да не ви отегчавам, вие си имате достатъчно работа и какво да си решавате. Просто благодаря за поканата, предполагам, вие ще благодарите, че сме дошли. Истината е, че с диалог, с толерантност и разбирателство, желанието ми е да обединяваме сили по важните въпроси. Иначе ние, бъдете далеч от мисълта, че г-жа Дончева ще стане по-кротка или по-разбрана с нас! Не си даваме тази илюзия, не си я правиме и не я търсиме.