Терористичната атака с пейджърите в Ливан беше прелюдия към голяма война – и тя действително започна. Израел започна да бомбардира градове и пътища в Южен Ливан – което по същество означава подготовка за сухопътна инвазия. Само през първия ден бяха убити около 300 души, бежански потоци се насочиха към северната част на страната – Ливан се готви за трета война с Израел. Първата беше през 1982 г., втората – през 2006 г., а настоящата, чието начало се прогнозира от почти година, може да се окаже последна за всички. Не защото Израел ще използва ядрените си оръжия, а защото в най-лошия случай няма да има нито Ливан, нито Израел.

Не е ли това малко драматично?

В края на краищата Израел „само“ иска да контролира Южен Ливан (както вече е направил след войната от 1982 г.), за да попречи на „Хизбула“ да обстрелва територията му. Която продължава да подчертава, че удря Израел в отговор на геноцида над палестинците в Газа – и ако Нетаняху спре да унищожава палестинците, обстрелът ще спре. Ясно е, че Израел няма да спре в Газа: целта му е да направи по-голямата част от Ивицата необитаема и да поеме пълен контрол над нея. От първия ден на операцията в Газа Израел заплашва Ливан и „Хизбула“, като им обещава съдбата на Газа и Хамас. Израелските заплахи не се приемаха за празни, но беше ясно, че сухопътна операция в Ливан ще струва много скъпо във всеки един смисъл (човешки, репутационен, финансов) и затова Израел искаше да сподели бремето си със САЩ.

Това би изисквало да се провокират „Хизбула“ и Иран да ударят израелски градове (не военни цели) или да нападнат Израел от ливанска територия, за да се наложи американска намеса. Но шейх Насрала (лидерът на „Хизбула“) и аятолах Хамейни (лидерът на Иран) нямаше да се поддадат на никаква провокация, а времето на Нетаняху изтичаше: вътрешното положение в Израел се влошаваше, Газа беше в пълна безизходица (42 000 убити, но все още неспособни да унищожат Хамас или да изтласкат палестинците в изгнание), а Израел се сблъскваше с нарастващо осъждане на международната сцена.

Прекратяването на сраженията и изтеглянето от Газа е невъзможно: за Нетаняху това би било край на управлението му и начало на изпитанието му, а за Израел като такъв – признание за поражение. Освен това нито Нетаняху, нито Израел искат да бъдат държани отговорни за геноцида в Газа. Така че единственият изход, който виждат, е да продължат войната с надеждата, че в някакъв момент САЩ все пак ще се притекат на помощ на своя „51-ви щат“.

Така че Ливан се превърна в очевидна и обречена жертва, но това не означава, че започвайки войната, Нетаняху е намерил правилния начин да спаси себе си и страната си. Напротив – третата ливанска война има всички шансове да се превърне в голяма близкоизточна война. Превръщайки се в следствие и продължение на геноцида в Газа, тя може да доведе до детонация на ситуацията в целия регион.

Пълноценно израелско нахлуване в Ливан би взривило клапата – и във войната може да се включи първо Сирия, а иракски доброволци да пристигнат на ливанския фронт през сирийска територия. Иран ще помага на Ливан и „Хизбула“ по всички възможни начини, но ще се опита да се въздържи от пряко участие във войната – опасявайки се от пряк сблъсък със САЩ, но Израел ще продължи да се опитва да провокира Техеран. Арабската улица ще бъде възмутена от новата израелска агресия – натискът върху арабските правителства ще се засили, много мюсюлмански страни може да наложат ембарго върху търговията с Израел. Глобалният Юг ще започне да изисква още по-остро Западът да обуздае „кучият си син“ – и докато Вашингтон няма да бъде засегнат (защото Нетаняху играе на ескалиращата борба за власт в САЩ, по време на която никоя от страните не може да си позволи антиизраелски действия), Европа, която се опитва да седи на два стола, ще бъде принудена да осъди Израел недвусмислено. Като цяло израелската агресия в Ливан ще нанесе удар по репутацията на Запада в глобалния Юг – защото няма да има санкции срещу агресора, нито реален опит за спирането му.

Затъвайки в сражения с „Хизбула“, Израел ще се натика още повече в ъгъла – сега, освен окървавената Газа на юг, ще има и пълноценна война на север (макар и с липсата на въздушна мощ на Ливан). Няма изход от тази патова ситуация, освен пряка намеса на САЩ, която би позволила да се нанесат огромни щети на армията на Хизбула. Но този вариант е категорично неприемлив за Америка, независимо от това кой ще спечели изборите през ноември.

И слава Богу – защото пряката намеса на САЩ в ливанската война отваря пътя към война в целия регион: тогава ще е половин крачка преди влизането на Иран в него и началото на израелско-иранската, а след това и на иранско-американската война, в хода на която – както Нетаняху и американски ястреби като Болтън мечтаят от години – Америка ще бомбардира Иран до каменната ера: т.е. ще използва ядрени оръжия (уж за да унищожи иранските ядрени съоръжения). В действителност това би било стъпка към съвсем реална катастрофа – и може би не само в регионален мащаб.

Именно с това си играе Нетаняху, започвайки третия Ливан и това го превръща в най-опасния човек на земята.

Източник: ria.ru