От образа на грубоватия е**ч не е останало нищо. Няма го този примитивен батко от Банкя, този алфа мъж, по когото въздишаха бабите и студентките от нововъзникналите университети, а журналисти искаха да му пипат мускула, а и не само мускула.

Г-н Борисов винаги е бил напълно освободен от книжовност, подобно на онези кокошки, които свободно и на воля пасат тревица, без да се вълнуват от каквито и да е философски и значими въпроси, а яйцата им са няколко пъти по-скъпи. И – въпреки константната си простотия – може би именно тази комбинация от скъпи яйца, бабаитска реторика, едно по балкански снажно тяло и реална властова позиция, даваха на г-н Борисов самочувствието, позволяващо му да допусне в правителството интелигентни хора. Защото и Симеон Дянков, и Трайчо Трайков, и Нона Караджова, несъмнено са интелигентни хора.

Само че, през годините Бойко Борисов показа, че е готов да хвърли всеки, абсолютно всеки на кучетата. И то, не защото е някакъв принцип и преливащ от морал човек, а в името на собствения си рейтинг, собственото си политическо оцеляване и очевидно воден от персоналните си интереси.

Постепенно свестните хора изчезнаха от „ГЕРБ“, а и от правителството. С изключение на Томислав Дончев и още няколко човека – независимо от политическите различия и несъгласието с много от решенията – в управлението и в управляващата партия вече няма хора, с които да може да се проведе политически дебат, реален политически спор, да има дискусия по важните и значими теми.

Най-отгоре във врящия казан на „ГЕРБ“ изплуваха простаците. Извинявам се, но определението за хора като Десислава Атанасова, Караянчева, Маноил Манев и още редица други, е простаци. И, както когато вариш телешки език, отгоре изплува мръсотията, така изплуваха и тези хора и почнаха да бълбукат. Простаци като изброените и арогантни хумаоиди като Деница Сачева станаха символ на това, последно управление на Борисов.

А по пътя през последното десетилетие на Борисов му се случи нещо много лошо. Срещнал е Доган в гората ли, неслучила се любов ли го мъчи, това не можем да го знаем. Но знаем – защото виждаме – че „Бате Бойко“ се е превърнал в един подут, дебел, сприхав чичко, който не знае какво да прави нито с останалите му парченца власт, нито със себе си.

Преди доста години на детето му подариха плюшена играчка снежен човек, с батерии. Когато пуснеш снежния човек, той запяваше „Аз съм великденския заек“. А запяваше, че е великденски заек, защото китайците, които са го сглобявали, са объРкали това, което е трябвало да му пъхнат вътре. И са му сложили механизъм за плюшено зайче на клетия плюшен снежен човек, който пееше, че е великденски заек.
Бойко Борисов ужасно много ми прилича на този снежен човек.

Гледам го и днес: в деня на християнското семейство – понеже няма истинско семейство – хванал двама подмазвачи, обикаля с джипката и вика „Аз съм великденския заек“.

Мартин Димитров, Фейсбук