Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване на картел и тайни договорки между седемте най-големи компании на пазара на горива у нас. Близост в ценовата политика е била засечена при „Шел България“, „Ромпетрол България“, „Еко България“, „OMW България“, „Петрол“, „НИС Петрол“ и „ЛУКойл България“. Отделно от разследването срещу тях започва и производство за установяване на господстващо положение срещу „ЛУКойл Нефтохим“. Ако нарушенията се докажат, фирмите могат да бъдат глобени с до 10% от оборота им за последната финансова година.

Съмненията за нарушения са описани в подробен секторен анализ, който обхваща периода от началото на 2012 г. до юни миналата година. Анализът започна през миналото лято, но бе приключен едва вчера.

„Цените на горивата на дребно не се влияят от драстичното поевтиняване на суровия петрол. В резултат българите са зареждали скъпи бензин и дизел, макар да не е имало основания за това. Седем петролни компании масово не са се съобразявали с по-ниските производствени цени и са пропускали да отразят намалението при продажбите си на дребно“, сочи анализът на комисията.

„ЛУКойл Нефтохим“ е продавала горива на свои външни партньори на по-ниски цени, отколкото на пазара у нас. В същото време българският пазар заема най-голям дял в реализацията на продуктите, обясни говорителят на КЗК Марио Гаврилов. „Това е ясен симптом за изкривяване на пазарната цена“, каза той.

Самото производство за картел обаче може да се точи с години. Причината е, че няма конкретен срок, в който КЗК да се произнесе. Тепърва предстоят размяна на документи, изслушвания и евентуално проверки на място, обясни Гаврилов. „Ние не сме наясно доколко тези фирми ще ни сътрудничат“, каза още той.

През лятото на 2013-а и на 2015 г. и седемте фирми продължително са задържали цената на дребно на високи нива, отчитат от КЗК. „Липсва адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики като картел“, заяви Гаврилов. С колко точно отгоре са продавали големите играчи обаче не стана ясно, защото било търговска тайна. Конкретните числа са изтрити и от доклада на комисията, качен на нейния сайт. „Ако до даден момент лъвският пай от печалбата е отивал при производителите и при търговците на едро, тя в един момент отива при търговците на дребно“, описа ситуацията той. Съмнение породил и фактът, че задържането на високите цени не се прави само от една-единствена компания.

Това е поредният анализ в сектора на горивата, който КЗК прави в последните години. През 2011 г. комисията започна проучване, за да разбере защо въпреки многото участници на пазара на бензин и дизел цените на горивата остават съмнително близки. По това време проверка бе започната и срещу „ЛУКойл България“ за това дали не злоупотребява с господстващо положение, а двама министри – на икономиката и на транспорта, директно заговориха за картел между големите вериги. Когато приключи разследването, от КЗК обявиха, че откриват зависимости при „ЛУКойл“, OMW, „Петрол“ и „Ромпетрол“ и че търговецът на едро – „ЛУКойл България“, диктува цените чрез система от отстъпки. След излизането на секторния анализ обаче се оказа, че проблем няма – картели, монополи и злоупотреби липсват, отсече КЗК. Наказани също нямаше.

С неясен финал е и сегашното проучване. Говорителят на КЗК Марио Гаврилов не се ангажира с прогноза. Мандатът на сегашното ръководство на КЗК изтече. Предстои тежък избор на нов председател и на неговите заместници. Така най-вероятно е разследването да се проточи. Дори и да бъдат наложени санкции, те могат да се обжалват в съда, а досегашната практика сочи, че обикновено глобите се отменят.

Международната практика показва, че договорки се доказват най-лесно, когато някой от замесените си признае. „Самопризнание – надявам се и у нас да има такъв прецедент“, обобщи говорителят на КЗК Марио Гаврилов. Той оправда забавянето на секторния анализ с ограниченията в закона, които са били премахнати през януари. Дотогава според Данъчноосигурителния процесуален кодекс КЗК не е била сред институциите, които нямат достъп до данъчни тайни.

Засега не е ясно дали петролните компании ще се съгласят да съдействат.