По върховете на прокуратурата тече трагикомичен бомбено-библейски сюжет. Главният е разпънат на кръст между съмненията за инсцениран атентат и обществено недоволство, а заместникът му се отрече от него три пъти за четири дни. Иван Гешев избяга чак зад Океана за среща с еврейското лоби, но какво може да очаква от там от гледна точка на разклатените си позиции в България, е загадка.

Схватката между Гешев и шефа на националното следствие Борислав Сарафов даде рядък шанс на публиката да надникне към неприкосновения вътрешен двор най-важните институции у нас. А гледката там не е красива.

Само преди десетина дни прокуратурата изглеждаше мощна и монолитна структура. Независимо от всичките му провали и изцепки, Гешев тежеше здраво на мястото си. Сега усещането е, че онова, което не успяха да направят всички протестиращи – да го свалят от поста – ще бъде свършено от политическия и бизнес антураж, който най-силно го крепеше, и от заместника му Сарафов.

С трите си солови акции през последните дни Сарафов ясно показа, че отношенията с началника му не са никак розови. И може би предстоят промени. Или най-малкото той е получил такова обещание от някого. Истината е, че Гешев може да се оттегли от поста си, само ако сам пожелае. Иначе това би следвало да стане с решение на Висшия съдебен съвет, но този му състав неведнъж е показал, че действа на принципа „Гешев или смърт“.

Самият Сарафов също има проблеми със заместника си Ясен Тодоров, както се разбра от последното му интервю. Шефът на следствието казва в прав текст, че белите около т.нар. атентат са станали по волята на Гешев и митичният израелски експерт бил доведен от Тодоров. Пък и той не съгласувал медийните си изяви с началника си и ходел самосиндикално по телевизии. Изобщо още една драма, този път следователска.

Показателно е случилото се в петък в парламента. След като вътрешният министър Иван Демерджиев разби пункт по пункт тезата, че срещу Гешев е извършен атентат с цел убийство, на трибуната излезе Бойко Борисов. И заяви следното:

„Благодаря на министрите, че са дошли. Особено Демерджиев, информацията, която изнесе, поне за нас като група, е шокираща„.

В тази случка има поне две новини – едната, че откакто Борисов стана депутат, това е първият път, когато намери за нужно да се изкаже от парламентарната трибуна. И втората – че Борисов се шокира от нещо. Все пак това е човекът, чийто три мандата минаха в тясно сътрудничество със Сотир Цацаров и Иван Гешев. Тогава той не се шокираше от нищо. И ако се вярва на едни СРС-та, Гешев му се беше възхищавал колко добре се прави на луд.

Сега обаче Борисов е шокиран. Защо ли? Нима в миналото и той самият не се представяше за застрашен и за мишена на атентат. Помним как от трибуната на парламента навремето заяви, че имало документ от чужда служба, че Ахмед Доган искал да го убие.

Ден след инцидента от 1 май с автомобила на Гешев, Борисов изказа съчувствие към Гешев и обяви взрива за „терористичен акт“.

А два дни след това започна да се шокира. Показателно е мълчанието на най- безапелационните защитници на главния прокурор – ДПС, които по принцип не дават дума да се издума срещу него.

Политическият отглас на случката, макар и важен, все пак не дава отговор на важните въпроси. Например – беше ли извършен атентат срещу главния прокурор. Съдейки по всичко казано дотук, това една зле режисирана глупава акция, гарнирана с лъжи и манипулации. Като се почне от „притеснявам се за децата“, които се оказа, че не са били там и се стигне до откровенията на Сарафов.

Ако на заместник-главния прокурор може да се вярва, то излиза, че разследването е водено така, че „атентатът“ да бетонира героично-мъченическия образ, в който Гешев иска да бъде видян от публиката – борец срещу мафията, станал мишена на зловещ заговор.

Нима няколко дни подред същият Борислав Сарафов не обясняваше публично, че взривът е бил толкова мощен, че да изхвърли Главния през девет планини в десета? Нима не убеждаваше, че извършителят бил „зъл гений“? Нима не цитираше „израелския експерт“, според когото взривът бил направен, за да убие, а не да сплаши.

И след това същият топ следовател се оказа подведен от началника си. Стигна дотам да признае, че неговият заместник Тодоров, бивш член на ВСС, е довел израелския експерт, а клетият шеф на следствието действал по указания и само и само да пази „честта на пагона“. А след това започна да си припомня, че само десет дни преди взрива Гешев и Тодоров са били в Израел и може би там са се запознали с експерта.

Е, поне не позволил на чужденеца да пипа доказателствата, което явно трябва да убеди всички нас в професионализма на следствието.

Но промяната в по-голямата картина е налице и трудно може да бъде пренебрегвана.

Човекът, който вече втори мандат като шеф на следствието мълчи и изпълнява указания, изведнъж смело декларира:

„Защо главният прокурор мълча цяла седмица, вместо да даде дължимите на българското общество пояснения и да избегне дискусията и политизирането на този въпрос, е въпрос, на който аз нямам отговор„.

„Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко и да се върне в естествената си среда – в защита на справедливостта само и единствено в рамките на институционалните и правомощия„, казва Сарафов, който работи в прокуратурата от десетилетия, бил е кандидат за главен прокурор, началник в спецпрокуратурата и само преди два месеца обясняваше, че в новия списък „Магнитски“ прокуратурата „вижда подкрепа за действията си“.

От опровержение на опровержение накрая ще излезе, че трябва да се опровергае и самият атентат. И самото съществуване на прокуратурата. Защото с глупостите от последните десетина дни (взривът, прокурорският протест, и сблъсъкът главен-зам.-главен) ще излезе, че тази институция работи за всичко друго, но не и за изясняване на истината.

Самуил Огнянов, Медиапул