Какъвто ресорът – такава и ресорната: Мария Габриел се справи безпроблемно на препитването в Европарламента, отговаряйки какво ще прави като комисар на странния ресор „Иновации и младеж“, с който я удостои председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Евродепутати от две комисии – по промишленост, изследвания и енергетика и по култура и образование – употребиха значителен дял от дадените им 3 часа, за да си изяснят как ще се съчетават такива разнородни области, включващи също и спорта. За Мария Габриел не бе затруднение да се плъзне по повърхността на проблемите чрез многословен брюкселски новоговор, който остави след себе си малко паметни мисли.

След като смело мина като досегашен комисар през школата на дигитализацията, без да е специалист в тази област, тя имаше самочувствие да приеме въпроси от всякакви други области. Разбира се, не е нейна отговорността за тюрлюгювеча, който й сервира Фон дер Лайен. Но е достойна за него. Затова първата й задача във встъпителното изложение бе да благодари на премиера Бойко Борисов, че я номинира за втори път, а след това благодари и на Фон дер Лайен.

Нейното маратонско представяне в понеделник вечерта изобилстваше от думи като „синергия“, „синхронизация“, „партньорство“, „взаимодействие“, „приобщаване“, „истинско предизвикателство“ и пр., които трябваше да покажат, че се чувства уютно в такъв разнолик ресор. От нея се очакваше да прояви иновативно мислене и дори самата тя каза, че „времената се менят и трябват нови мисли“. Но кандидатката за комисар се придържаше строго към сведенията, които й бяха подготвили ресорните главни дирекции, и предпочиташе да изброява какви програми вече се изпълняват в различните области, а не какво ново ще предложи самата тя. Така акцентира на договореното утрояване на средствата за студентската програма „Еразъм+“ и на предвидените 120 млрд. евро по програмата „Хоризонт Европа“. Понякога отбягваше конкретни обещания и препращаше проблемите към други комисари с припокриващи се функции.

Не се затрудни изобщо да прави скокове

от спорта към образованието, науката, развойната дейност, опазването на културните ценности, екологията, промишлеността и конкуренцията. С бърз полет мина през авиацията и космическите програми, посъветва въгледобивът да еволюира и оцени високо собствената си работа досега в борбата с фалшивите новини и защитата на авторското право. Когато запасът й от заучени отговори започна да се изчерпва, прибягваше през втората част от препитването все по-често към израза „както вече казах“ и цитираше себе си.

Някои евродепутати запазиха бодро съзнанието си и не се задоволиха с равните отговори. Чешката депутатка Мартина Длабажова от групата на либералите попита Мария Габриел какви са нейните инициативи за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП). Отговорът бе изстрелян светкавично: по сегашната програма „Хоризонт 2020“ 70% от средствата са за МСП и вече са дадени 2 млрд. евро на 4000 малки и стартиращи предприятия. Чехкинята обаче искаше да разбере какво ще прави от тук нататък самата Габриел и дори й подсказа, че в ЕС има 24 милиона МСП, които са гръбнакът на европейската икономика. Тук кандидатката за комисар се затрудни и безпомощно отвърна: „Бюджетът никога няма да бъде достатъчен – няма магическо решение“.

Малко след това и италианската социалистка Патриция Тоя реши да я върне към темата за МСП с въпрос как научните постижения ще стигнат до тези фирми. Отговорът бе: „Ние сме добре с науката, но изоставаме в иновациите (развойната дейност)“. И за да покаже, че все пак има някаква идея, добави, че на 12 ноември ще има конференция за оползотворяване на знанията в новите пробивни технологии.

Иво Христов от БСП продължи темата с въпрос как ще бъде запълнена огромната пропаст между държавите от Източна и Западна Европа при кандидатстване за средства по европейски проекти.

„Думата е опростяване“, отговори Мария Габриел, като обеща да работи за въвеждане на еднотипни документи за кандидатстване, които да опростят процедурите. Сякаш проблемите на държавите от Изтока произтичат от интелектуална немощ. Няколко въпроса обаче акцентираха на изтичането на мозъци от Изток на Запад и по този проблем кандидат комисарката само констатира, че има разлика в заплатите и условията на труд.

Британската депутатка от партията „Брекзит“ Клеър Фокс се заинтересува дали Мария Габриел е запозната с проблемите на академичната свобода, ограничавана във връзка с новите технологии. Отговорът бе: „Ще работя за равновесие между научните дейности за отворена наука и споделяне на резултатите от изследванията“. Това не задоволи депутатката, която отбеляза, че „правителствата се стремят да въздействат върху научните среди“, и добави, че трябва да се насърчават не само студентите, но и старите учени.

Малко по-късно депутатът от ГЕРБ Асим Адемов подаде удобен въпрос: „Как ще се признават дипломите в европейското образователно пространство?“. Той позволи на Мария Габриел да лансира единствената си оригинална инициатива като кандидатка за новия пост: „До 2021 г. трябва да има европейска студентска карта“, която по думите й ще позволи на студентите „да се регистрират на едно гише“, за да избегнат прекомерните формалности, когато се местят да учат от една държава в друга. Неизвестно защо тя предпочете да отговори на френски на този въпрос, зададен й на български език (в залата имаше преводи на всички езици в ЕС, смятани за еднакво официални).

Особено деликатно бе питането на британската лейбъристка Джули Уорд, която пожела да разбере как новата комисарка ще се противопостави на нападките срещу медии и журналисти в ЕС, както и срещу фалшивите новини. Тя не каза, че има предвид България, но в контекста на българската медийна обстановка въпросът прозвуча остро актуално към българската комисарка. Мария Габриел отговори, че ще следи „да има равновесие между достъп до информация и отговорност“ (на медиите и журналистите) и обеща да работи за повишаване на медийната грамотност на младите и цифровото образование. Все едно не идваше от държава с африкански рейтинг в Европа по свобода на словото.

След като три часа евродепутатите напрягаха слух да чуят какво ново носи със себе си новата еврокомисарка, финалният въпрос на португалската социалдемократка Мария да Граса Карвальо показа колко е празна кошницата й. Тя запита простичко: „Какви са конкретните предложения във Вашата програма за пробивни технологии?“. Мария Габриел почти отегчено отвърна: „Както вече казах, силата на Европа е в нейната индустрия. Без иновации не може да инвестираме интелигентно. Всичко ще следя много внимателно Европа да не изостава от следващата вълна от иновации.“ Като разбра, че е преминала отново към нищоказване, кандидатката добави: „Ще има съобщение на Европейската комисия през втората половина на 2020 г. за европейското научно пространство“. Засега толкова.

В заключението си Мария Габриел сама даде оценка кой какво е научил от нейното представяне: „Научих какви са вашите очаквания. Ако встъпя в длъжност, това ще е началото на дълго сътрудничество.“ Несъмнено ще встъпи, защото, след като не направи големи гафове, на другия ден получи зелена светлина от координаторите на двете парламентарни комисии. С това започва дългото чакане на нейните собствени идеи.

Светослав Терзиев