Спор няма, сръчни са в скандалите нашите политици. След като вече близо месец гледаме сапунката „Елена Йончева като Раймонда Диен“, която ще легне на релсите пред влака на корупцията сред управляващите, тия дни те успяха да се скарат и за Венецуела.

Вероятно мнозинството от тях дори не знаят къде точно се намира – дали е в Южна, или на ръба с Централна Америка. И на колко хиляди километра от България е всъщност. Вероятно още по-малко знаят, че откривателят ѝ е Алонсо да Охеда – иначе известен испански мореплавател, но според един нашенски „патриот“ бил българинът Драган от Охрид. Драган, защото идвало от „отдалечен“, следователно „драг“. Та оттам пък идвало и Алонсо – „алоане“ („отдалечен“ на френски де), сиреч „драг“.

Пък „Охеда“ било старото название на Охрид, в което обаче испанците не можели да произнасят „хр“, та останало само „х“… Пък и по време на морски бури Алонсо попържал на неразбираем за моряците език, което ще да е било на чист български език на охридско наречие…

Сигурно не знаят и че според официалния сайт на нашето Министерство на външните работи „Република България няма функциониращо посолство във Венецуела“. И че „обслужващото“ я такова е в Бразилия.
Защо ли? Едва ли поради икономии на бюджетни средства или поради липса на мераклии за посланици там. А по-скоро за това, че уви, нямаме съществени икономически интереси във връзките си с тази държава.
Петролът далеч пък и не става за нашите рафинерии. Кафето и венецуелските банани – също. За политическите връзки да не говорим, щом сме си затворили и посолството.

Внезапно обаче се оказа, че ни е много „драга“ (не от Драган) каузата на демокрацията в тази далечна страна. И родните ни управници се втурнаха да я спасяват. Брех, да му се не види! Ние вече участвахме в „спасяването“ ѝ в Афганистан, Либия, Сирия и Ирак. По някаква случайност може би, но неизменно в коалиции начело със САЩ.

Резултатите са видни – един обесен държавен глава, друг разстрелян като куче, милиони избити невинни сред цивилното население и хаос и разрушения във всяка една от тези държави. Ами това са в най-общи линии последиците от „цветните революции“ в Близкия изток, инспирирани, организирани и щедро финансирани от САЩ.

Нещо обаче май не им се получи според техните сценарии. Русия се оказа твърде близо, Турция също им се опъна, а Иран се превърна в залък не за техните уста. И Тръмп реши да си обира крушите от региона. И отново да се концентрира предимно върху собствения си континент.

Всъщност това е така още от далечната 1821 г., когато известната „доктрина „Мънроу“ провъзгласява, че „Америка е за американците“. Разбирай за САЩ де. В смисъл че трябва да става само това, което на тях им харесва или им е изгодно.

Сценарият и тук е до болка познат. Не ни слушаш и не ни се подчиняваш? Ми веднага икономически санкции (все пак САЩ са най-могъщото стопанство на техния континент), ако не помогнат – опит за военен преврат, а напоследък, както е „модерно“ – за „цветна революция“. Или – в краен случай – пряка военна интервенция.
Куба на Фидел Кастро устоя на всичко това. Чили на Салвадор Алиенде обаче не. А другите латиноамерикански страни просто се поучиха.

Засега обаче Венецуела все още се опъва. Поради което и съм песимист за бъдещето ѝ…
Далеч съм от мисълта и аз да се бъркам във вътрешните дела на Венецуела. Чета, разбира се, лоши неща – ужасяваща хиперинфлация, милиони гладуващи, социални бунтове, невероятна корупция сред управляващите и особено сред висшите военни.

Защо обаче тогава миналата година избраха Мадуро за президент с близо 70% от гласовете? Да, сигурно е имало и манипулации и дори фалшификации, но чак пък толкова не ми се вярва. Да не би тогава сегашната криза да не е била и „стимулирана“ отвън? И да не би с днешната си позиция и нашето правителство да не се присъединява към тази „стимулация“?

Така поне разбрах думите на вицепремиерката Захариева, че „ние правим всички опити да успокоим ситуацията за някакъв мирен процес и избори, които все пак са близки до демократичните стандарти“.
Въх! Барабар Петко с мъжете! България като световна политическа сила и решаващ фактор в международните отношения участва в „опитите да успокои ситуацията“ във Венецуела!

Естествено, пак плътно зад САЩ. Защото, както каза един друг нашенски титан на бистрата мисъл, известен с дипломата си за „вишо образование“ и най-вече с това, че според бившата си класна бил бягал 400 метра за 8 секунди (е тук Болд направо ще си изяде шпайковете), „сега се разбра кой е за ЕС и НАТО и кой – против“.
Разбирай кой подкрепя и кой не американската позиция за Венецуела. И тъй като това са Русия, Китай, Турция и някои други ретроградни европейски държави, а наред с тях и президентът Радев, следователно „за ЕС и НАТО“ в България е само ГЕРБ.

Абе, господа управници, що не се сетихте, че първо трябва „да успокоим ситуацията“ в България? Че и тук тази година ни предстоят поне два избора (дано да са само два), които да доближим до „демократичните стандарти“?

Че и тук „ситуацията“, особено за държавните служители, е пак (отново цитирам вицепремиерката) „или гласуваш, или гладуваш“? Т.е. или за нас, или вън от службата?

И че горе-долу същото е и при циганите – или ни подкрепяте, или ви бутаме незаконните къщи? И ви спираме „социалните“, защото нямате никакво основание да ги получавате. Освен ако не получим гласовете ви. А вместо това вие, господа управници, сте тръгнали да оправяте далечната Венецуела. Накрая ще взема и аз да повярвам, че наистина иначе испанският мореплавател Алонсо де Охеда е бил българинът Драган от Охрид.

Драгомир Драганов