Лъжи, обиди и клевети е имало – в една или друга доза – във всяка предизборна кампания у нас, но такова чудо като че ли не сме наблюдавали. Някои партии и кандидати се мятат със злобна пяна на уста като ухапани от мухата це-це. Изпълненията на пълнежа от електорални аутсайдери могат поне да бъдат разбрани – те се опитват по някакъв начин да се покажат, да бъдат с нещо забелязани. Но как да обясним фрапиращата (дори по техните стандарти) просташка агресивност на големи, уж  системни партии като ГЕРБ и ДПС?

На какво разчита бившият премиер Борисов, като бълва непрестанно ред лъжи, ред обиди, ред обвинения – може би смята, че това е единствения начин за политическо рециклиране? Дори ДПС, по традиция сдържани, са се разпасали. На този фон БСП и ИТН са избрали най-доброто поведение с оглед на положението си – просто си траят, т.е. не правят кампания и по последни данни като че ли това им носи някакви плюсове, или поне минимизират щетите.

Безпристрастният анализ на хода на кампанията и електоралните нагласи обаче показва, че най-вероятният резултат от напъните на агресивната политическа простотия ще бъде нещо от рода на “А дано, ама надали”. Причините са няколко. Те не са трудни за идентифициране, но за целта трябва да си прочел повече от една книга.

Първо, ГЕРБ и ДПС са трайно закарфичени в хербария на политическото отрицание. Те са идентифицирани от мнозинството българи като “обществен враг № 1” и промяната на това (основателно) отношение може да настъпи (ако въобще това е възможно) по всеки друг начин, освен с нови лъжи и нападки към опонентите. Възприетата линия на агресивно поведение само утежнява положението им. Понякога късата памет на обществото помага да избледнеят греховете на дадени политици и партии, но тази политическа давност не тече, когато непрекъснато напомняш за себе си по начина, по който в притчата магарето решило да се представи пред падишаха. Например вече знаем достатъчно за мащаба и практиките на контролиран вот, които поне в някаква степен бяха ограничени с помощта на машинното гласуване и ефективната намеса на МВР; на този фон воплите на две партии, че се репресират техните активисти (разбирай – купувачи на гласове) няма как “да хванат дикиш”.

Второ, днешните политически хулигани явно не са чели или не са разбрали приказката за лъжливото овчарче. Борисов вече е намерил място във всички енциклопедии на екстремалната политическа логорея, но упорито продължава да се бори за нови и нови “рекорди”. Към издадените два тома с негови “бисери” очевидно скоро ще се прибави трети, защото някои от новите му сентенции непременно трябва да бъдат увековечени. Достатъчно е да припомним неговото заявление, че е построил “половин милиард километра пътища”. Последното му лъжливо твърдение обаче, че в България се поставят ваксини с изтекъл срок на годност, може да му донесе не само присмех. Европейските здравни власти и политически фактори със сигурност ще погледнат на тези слова не с характерното добродушие, с което българската прокуратура гледа на някои индивиди.

Ако перифразираме заглавието на известната пиеса на Дарио Фо, българските политици трябва да проумеят смисъла на препоръката “Лъжи по-малко!” Или поне да се стремят да избягват неистините, които могат лесно да бъдат разобличени. А също така, да не се опитват да обвиняват другите в лъжа, ако сами са били разобличени като лъжци. Като бившият здравен министър Костадин Ангелов, който в последните седмици от работата на кабинета на ГЕРБ през февруари-март т.г. бе многократно хващан от журналисти в изопачаване на истината (относно “уникалния български модел на управление на кризата”, “последователната политика” за затягане и разхлабване на здравните мерки, мястото на България в европейските класации по смъртност и заболеваемост, хаоса със “зелените” ваксинационни коридори и т.н.)

Трето, нападките и обидите към политическите противници са не само просташки, а демонстрират явна неграмотност.

Да вземем повтаряното като мантра обвинение към президента Румен Радев за “вдигнатия юмрук”. Тази опорка на представителите на ГЕРБ и на инициативния комитет на Анастас Герджиков издава не просто неосведоменост относно езика на жестовете, ползвани от професии, чието упражняване е свързано с риск и кураж. Става дума за обикновена “тъпота с влзом” (по израза на Илф и Петров), защото и най-елементарното търсене в Гугъл веднага вади “юмручни снимки” на световни лидери, вкл. на американските президенти Байдън и Обама. Още по-смешно е обвинението на еднокнижен бивш премиер с характерен каруцарски език към възпитаник на Харвард, че е “прост”, допълнено с обяснението защо няма да приеме поканата за дебат по темата – “И на мене ми се рита с ПСЖ, ама …”

Четвърто, твърде очевидна е насочеността на крайната агресия към определени лица, граничеща с патологична обсесия. Набезите на простащината са много тясно фокусирани върху президента Радев и лидерите на новата партия “Продължаваме промяната”. ГЕРБ и ДПС напълно забравиха останалите си политически конкуренти, което показва къде ги “стяга чепикът”. Отказът от някаква мяра и от поне известен баланс в нападките обаче издава истинските цели. Друг е въпросът, че някой “пиар Бойко” или “пиар Мустафа” им е дал лош съвет. Добрата политика се нуждае от безпристрастен съвет, а не от стръвен слугинаж.

Едно неотдавна проведено проучване тества отношението на избирателите към някои квалификации, употребявани от фанатичните гербаджии спрямо Румен Радев, като “зелен чорап”, “шофьор на самолет” и “диктатор”. Оказва се, че цитираните изразни средства допадат “напълно” на 8 на сто от интервюираните, а “донякъде” – на още 11 на сто. Друг разрез показва, че 93 на сто от тези почитатели на изящната словесност са твърди избиратели на ГЕРБ. Иначе казано, простотиите на лидерите им са мед за душата на едно най-тясно електорално ядро и отблъскват всички останали. А дори и в ядрото има известен отрицателен ефект – около 5 на сто от заявилите, че ще гласуват за ГЕРБ на парламентарните избори в същото време ще подкрепят Радев на президентските.

Ефектът от вакханалията на политическата простотия е пределно ясен: обругаваният Радев е на косъм от победа на първи тур (стига да се достигне изискваното ниво на активност), а преднината му е смазваща.

Крайно време е да се разбере, че стратегията “Ако прогоним отвратените, ще остане повече за нас, отвратителните” вече не работи в България. Защото мнозинството от отвратените от корупцията, злоупотребата с власт, неграмотността и политическата простащина нямат намерение да си тръгват. Те не могат и не желаят да живеят както преди. Какво означава това определение, прочелите повече от една книга добре знаят.

Александър Маринов, Банкер