Банките продължават кредитната си експанзия въпреки предупрежденията на БНБ за възможните рискове – повишаване на задлъжнялостта на населението и невъзможност на голяма част от домакинствата да обслужват заемите си при по-осезаемо вдигане на лихвите. Наред с това са и критиките на икономистите към прекалено лесния достъп до заеми, особено жилищни, което надува ценовия балон и изкривява пазара на имоти.

Само през април банките у нас са отпуснали потребителски заеми на домакинствата в размер на 960.9 млн. лв. – рекордна месечна сума, дори и да се изключат от тях 133 млн. лв. предоговорени и рефинансирани заеми. Преди това през януари, февруари и март обемите на отпуснатите потребителски кредити се движеха между 750 и 850 млн. лв. месечно. На годишна база, спрямо април 2023 г., ръстът на раздадените потребителски заеми е 44%, показват данните на БНБ.

Още по-впечатляващ е ръстът при жилищните кредити – 60.5% за една година. През април са отпуснати 864 млн. лв. при 538.4 млн. преди година. И тук всеки месец от началото на годината има ескалиращо повишение на предоставеното банково финансиране за закупуване на жилище. Ако се изключат рефинансираните през април ипотеки за 196.1 млн. лв., ръстът на новите жилищни заеми спрямо миналата година е още по-голям – 73%.

Ускореното кредитиране върви с поддържането на ниски нива на лихвите от страна на българските банки, въпреки общите тенденции на централните банки в ЕС към повишение през последните две години, коментира „Сега“.

През април статистиката на БНБ дори отчита спад на средната лихва по новоотпуснатите ипотечни кредити спрямо март с 0.06 п.п. до 2.49%. Спад има и на годишна база спрямо април 2023 г., когато средната лихва по новите жилищни кредити за домакинствата е била 2.54%. С включени всички такси и комисиони по обслужване на заема (годишният процент на разходите) лихвата става 2.80%, на същото ниво ГПР е бил и преди година.

И при потребителските заеми се наблюдава понижение на средната лихва – през април тя е 8.25% (8.84% ГПР), а година преди това е била с 0.24 п.п. по-висока.

Трябва обаче да се има предвид, че банките държат ниски лихвите по заемите на новите си клиенти, но пълзящо вдигат лихвите по старите кредити. Това не е видно от статистиката на БНБ, която отчита само средния лихвен процент по новоотпуснатите кредити. Още преди две години, първо, бяха повишени лихвите по заемите, отпуснати в евро или обвързани с индекса ЮРИБОР. По-късно започна леко, почти символично, повишение на сключените ипотеки и потребителски заеми с по няколко лева и това продължава на стъпки през пет-шест месеца.

Наскоро БНБ излезе с едно доста объркващо решение, което мнозина разчетоха като затягане на правилата за оценка на кредотоспособността на клиентите при отпускане на заеми. Тя препоръча на търговските банки да следят шест показателя свързани със съотношенията между размера на заема, времето за връщането му и месечните доходи на потребителите. Управителят на БНБ Димитър Радев в допълнително разяснение подчерта, че за момента няма причина да се налагат задължителни тавани за кредитиране, но може да се пристъпи към това, ако се наложи. Засега БНБ само засилва отчетността на показателите, като „преминава от статистическо наблюдение към надзорно наблюдение“ на въпросните стойности.