Вратарят Стефано Кунчев винаги е интересен събеседник. Името на настоящия страж на Вихрен (Сандански) е свързано с прелюбопитни случки, някои от които скандални. През 2012 година младежкият национал отказа подкуп от 20 000 евро, предложени му, за да допусне два гола в мач на България срещу Австрия. Тогава играеше за Славия, като дори беше сплашван пред дома си заради това, че не се е навил да влезе в схемите за „черно тото“. По-късно стигна и до Левски, където изигра едва три мача и беше освободен от Георги Иванов – Гонзо.

27-годишният Кунчев даде интервю за БЛИЦ СПОРТ, в което разкри как в един от бившите му клубове са присвоявали общински пари. Говори и доста други интересни неща:

– Стефано, как са нещата във Вихрен? Ще успеете ли да преборите Хебър (Пазарджик) за първото място и да се класирате във Втора лига?
– Щастлив съм в Сандански, вече година и половина съм тук. Нивото във „В“ група не е кой знае какво, но все пак нашата група – Югозападната, е най-силната от четирите. Доближава се до Втора лига. В нашата група има много опитни футболисти, играли в отбори от елита. Нашият отбор беше сформиран една седмица преди старта на първенството. До последно нямахме треньор, но дойде Здравко Лазаров, който се зае със задачата да изгради боеспособен тим. Взехме опитни играчи, предполагам, че и през зимната пауза ще привлечем още футболисти. Здравко Лазаров е страхотен треньор. Познавам го отлично, играхме заедно в Славия и Локомотив (Пловдив). Целта на Вихрен не е просто да влезе във Втора лига, както направи ЦСКА – онези без емблемата. Ще бъде добре, ако последваме примера на Арда (Кърджали), които за две години направиха много. Идеите на Здравко Лазаров са доста оригинални и интересни, чака го голямо бъдеще в треньорската професия.

– Собственикът Константин Динев сам ли издържа клуба?
– Да, той движи нещата. Общината започна реконструкция на стадиона, ще има нова лекоатлетическа писта. Планира се и полагането на ново тревно покритие. Коко Динев и Георги Бачев помагат много на футбола. В Сандански беше разруха. Срамно е от този край на България да няма отбор в елита. Тук е люпилня на таланти. Понеже гледам и мачове на юноши и виждам колко добри деца има. Но като няма къде да се развиват, са принудени да ходят в Левски, Лудогорец или в ЦСКА.

– Колко публика идва на домакинските ви мачове в Сандански?
– Събират се хора, идват между 500 и 1000. На по-завързаните мачове като този с ЦСКА без емблемата миналия сезон имаше близо 3000 човека.

– Защо продължаваш да атакуваш ЦСКА 1948, с които имаше голяма закачка през миналия сезон, когато ви бяха конкурент в Трета лига?
– Защото са бесзмислен отбор. Не само аз смятам така. Отдавна се видя, че където е публиката, там е ЦСКА. А тези, след като не са на „Армията“, не знам какви претенции може да имат. Нали видяхте? Моите думи се оказаха истина. Те не успяха да вземат и емблемата, сега не знам какво ще се случи с тях. Да, разполагат с възможности, имат пари, но не знам защо съществуват изобщо при положение, че нямат фенове, нямат стадион.

– Не смяташ ли да правиш крачка нагоре, сигурно ти се играе в отбор от Първа лига?
– Винаги съм отворен, никога не съм отказвал предизвикателства. Ако някой реши, че мога да помогна на даден отбор, може да се свърже с мен. На този етап съм добре във Вихрен, харесва ми в Сандански, но не крия, че ми се играе професионален футбол. Зарядът в Първа лига е огромен, всеки иска да бъде в някой от клубовете от елита. Надявам се да продължа с добрите игри за Вихрен и да привлека интереса на някой отбор от Първа лига. Лятото можех да замина за Румъния или Гърция, но отказах. Единият отбор, който ме покани, беше Пандури. Избрах да остана във Вихрен, за да помогна за първото място и класирането във Втора лига. В момента изоставаме с 9 точки от лидера Хебър, но имаме шанс да ги догоним.

– Игра в Норвегия, преди да подсилиш Вихрен. Би ли разказал за престоя в третодивизионния Егерсунд?
– Скромен отбор от градче от южната част на Норвегия, близо е до Ставангер – един от най-големите градове в страната. Егерсунд имаше прилична база, кокетно чисто ново стадионче, помощни игрища с естествена тревна настилка. Финансовите условия бяха отлични, гонехме класиране във втора дивизия. Изкарах шест месеца там и си тръгнах на полусезона заради Локомотив (Горна Оряховица).

– Казваш отлични финансовите условия. Каква заплата получаваше, ако не е тайна?
– Доста прилична сума. Заплатата ми беше 3000 евро, но все пак знаем колко висок е стандартът в Скандинавието. Но за подобна заплата в повечето от клубовете ни в Първа лига само могат да мечтаят.

– Не съжаляваш ли, че се върна, избирайки Локомотив (Горна Оряховица)? Какво не ти харесваше в Норвегия?
– Наистина много съжалявам, че се прибрах. Но за шест месеца в Норвегия така и не свикнах там. Не само страната по-студена, а и местните хора. Нямаше какво да правя там, освен да тренирам. И то тренировки в дъжд, вятър. Чувствах се самотен, беше потискащо. А и с тези бели нощи, не можах да свикна. И когато ми се обади Ангел Червенков (б.р. – треньорът на Локомотив (Горна Оряховица) по това време), ми обеща, че ще разчита на мен. Горна беше новак в „А“ група и целта беше да се спаси от изпадане. Заради негативните резултати обаче уволниха Червенков, последваха размествания в клуба. Говоря за доста антифутболни неща. Всички играчи, които той доведе, се оказахме ненужни. Докараха разни французи, единствено Кифуети и Курьор бяха познати. Първият игра в Ботев (Пловдив), а Курьор, преди да дойде в Горна, беше звезда в Черно море. Останалите знайни и незнайни герои не знам откъде ги изкопаха. Общо бяха 12 футболистчета, с които просто беше ясно, че Локомотив нямаше как да се спаси. Договорът ми беше за 2 години, но имах клауза за прекратяване, ако отборът изпадне. Искам да ви разкрия няколко куриозни неща. Когато бях контузен, пострадах в мач с Черно море (2:2), ръководството реши, че ще ми ореже заплатата. Беше зимата. Казаха ми, че щом съм контузен и няма да играя няколко месеца, ми намаляват двойно парите. Два дни преди затварянето на трансферния прозорец ми казаха, че ако искам, мога да напусна. Тогава треньор беше Иван Колев. С него нямах проблем. Тези неща не зависеха от човека.

– А от кого?
– В ръководството имаше двама-трима, които не са играли организиран футбол. Ръководили са фабрики и предприятия и си мислят, че могат да ръководят и футболен клуб. Даже им личи, че не са се събличали по физическо. За имена не ме питайте, те си знаят кои са. Наистина не беше приятно това, което се случваше. А и в съблекалнята като се сетя: 11 българи, 12 французи. Бяхме разделени, едните си говорят на френски, ние на български. Нямаше колектив и логично изпаднахме. Дойде Сашо Димитров, който се опита с наличното да промени нещата, но и на него му се бъркаха.

– Какво имаш предвид?
– Тези шефчета казваха кой да играе и кой не. На Иван Колев му се бъркаха, логично му писна в един момент и реши да напусне. Като загубихме от Монтана вкъщи и изпаднахме от елита, тогава никой не знаеше какво ще се случва. Изведнъж всички от ръководството изчезнаха. Само администраторът остана, но и той не знаеше какво е бъдещето на Локомотив. Аз имах действащ договор и си чаках парите. Стоях десетина дни в Горна Оряховица, за да се опитам да намеря някой от ръководството. Исках да си получа заплатите, но никого не можах да открия. Криеха се от мен. Всички имахме да получаваме по четири заплати. Когато тръгнахме да разтрогваме договорите си по вина на клуба, те излязоха с претекст, че ако го направим, трябва да се откажем от парите и няма да получим нищо. Доста от съотборниците ми се отказаха да си търсят заплатите само и само да нямат проблеми. Никой не посмя да си търси правата в съда, само аз. Гоних ги до последно и преди няколко дни най-после успях да ги осъдя. Пусках уведомителни писма, ходих и в БФС, където помолих за помощ човек, който се занимава с това. Успях да разтрогна договора едностранно. А в Горна Оряховица не искаха да ми го разписват. Още в началото, като ги помолих, започнаха с цирковете и номерата. Заканиха ми се, че нямало да ми позволят повече да играя футбол. Консултирах се с адвокат, който ми препоръчаха да заведа граждански иск за неправомерно уволнение. Шефчетата на Локомотив пък изкараха документ, че не съм се явявал на тренировки. Е, как да тренирам, като съм контузен? След като изпаднахме от „А“ група, им заявих, че нямам желание да остана при условията, които ми предложиха. И започнахме да се съдим, като в хода на делото научих нещо, което направо ме втрещи. Оказа се, че докато съм бил контузен, общината ми е гласувала 10 000 лева бонус като вид стимул. Аз дори не съм разбрал за това нещо.

– Как така? Къде е отишла сумата?
– Ръководството на Локомотив (Горна Оряховица) си усвоява общински пари, това е. Дори ме бяха подписали на документа, фалшифицирайки го, и съдията по делото назначи експертиза. Не знам кой е прибрал тези 10 хиляди лева, но е крайно време всички да научат по какъв начин се действа там. Нищо чудно и с други футболисти да се е действало по същия начин. Някой си решава, че трябва да източва Общината и си прибира парички в джоба. Не вярвам тези 10 хиляди лева да са ги дали за благотворителност. Горна Оряховица е малък град, всичко се знае. Бившите ми съотборници също бяха наясно какво и как се случва, но никой не смее да се оплаче. Аз обаче реших да дам гласност и ви благодаря, че ме потърсихте.

– В крайна сметка успя ли да ги осъдиш?
– Да, след година и два месеца най-после успях да спечеля делото след заведения граждански иск. Направих го повече и заради момчетата, които също бяха ощетени. Получих пари, които разбира се не бяха това, което имах да вземам. Но по-важното е, че спечелих делото и правдата възтържествува. Апелирам към всички мои колеги да си търсят правата и да внимават какво подписват. Да следят какво се случва с договорите им, тъй като целият отбор ни бяха измамили. Кажете ми дали е нормално това, което направиха с мен – понеже съм контузен, ми намаляват заплатата на половина. А когато се опитваме да си тръгнем и да продължим в други отбори, ни спират с прийоми, присъщи за държави от третия свят. Искат да стоим като роби при тях. Шефчетата на Локомотив (Горна Оряховица) ме заплашиха, че ще ме съдят до дупка, но аз им доказах, че не са прави. Доказах и на колегите ми, че трябва да си преследваме правата. Защото се наслушах на приказки от сорта „Няма смисъл да ги съдиш, луд ли си? Това е общински клуб, няма шанс да успееш“, но ето, че успях.

– Няма как да не те попитаме за онзи случай, когато отказа подкуп от 20 000 евро, за да допуснеш два гола в мач на младежкия национален отбор… (б.р. – прекъсва ме)
– Неразрешен случай си остана. Беше преди вече 6 години, не знам къде и как се потули, а уж течеше разследване. Явно така е удобно на някого.

– Ако беше приел и беше взел 20-те хиляди евро?
– О, това никога не може да се случи при мен. Дори за миг не се замислих и категорично им отказах. Никога не съм се продавал и няма да го направя. А и това са мръсни пари. Те носят само лошо, болести… Сигурно който ги вземе, след това ще трябва да ги дава за лекарства.

– Какво се случи тогава и наистина ли ти предложиха 20 000 евро, за да допуснеш два гола?
– Да, това беше сумата. Дойде Красимир Мечев с някакво момче на бензиностанцията под „Царско село“. Каза ми, че ако искам да просперирам във футбола, трябва да приема. Обясняваха ми как футболът бил до време и трябва да се изкарват пари. Мачът нямало да се излъчва по телевизията и едва ли не щели да ме прикрият и никой нямало да разбере, че съм пуснал два гола на Австрия. Но това при мен няма как да се случи. По-скоро бих отказал да играя, ако знам, че ще загубим, отколкото да се занивам с мръсни пари. След този случай започна спад в кариерата ми.

– Имаше и физическа саморазправа с теб, беше бит пред дома си…
– Чак бит… Дойдоха пред нас да ме сплашват. И ми беше ясно, че е свързано с този случай, тъй като не съм се занимавал с глупости, за да иска някой да ме бие. След случката пък не ми беше позволено да отида в болница.

– Кой те спря?
– От Славия така ми казаха, както и да не се обаждам в полицията и да съобщавам какво е станало. Понеже наближаваше 100-годишнината на клуба, ми казаха, че съм щял да сложа петно върху Славия. Трябваше да крия, само родителите ми знаеха какво се случи тогава. В края на годината получих наградата за феърплей, след което все едно имах закачена табела с надпис „негоден“. Защото не влизам в схеми.

– А колегите ти правят ли го?
– Не искам да говоря за другите, всеки отговаря за себе си, но рано или късно се разбира кой какво е правил.

– Защо не успя в Левски?
– Заради една грешка – загубата от Берое. Георги Иванов – Гонзо ме привлече и много скоро след това ми каза, че съм ненужен. Озовах се в Левски с презумцията да съм конкуренция на Пламен Илиев, но докараха още един вратар – македонецът Наумовски. Той беше три дни в тима, а веднага го пуснаха титуляр. Аз нямах гръб, нямах мениджър, който да ме лансира, и им беше най-лесно да си избършат ръцете с мен след мача с Берое. Изкараха ме все едно съм убил човек. Но така е в България, всеки търси сеир и скандал. След това реших, че не искам да играя повече по родните терени и заминах в Гърция. В Трикала изкарах много добър период. В 25 мача имах 18 сухи мрежи. Там ми лепнаха прякора Българския Буфон. Направихме много силен сезон и се класирахме във втора дивизия.

– Преди месеци се изписа и говори доста за майка ти Марина, след като изплува еротично клипче с нейно участие. Огорчен ли си от постъпката й?
– Бих я защитил, това е нещо, което се случва преди години. Доколкото съм наясно, тази информация я пуснаха участници във „Фермата“, които бяха конкуренция на майка ми. Относно това, което е правила – всеки прави глупости, всеки греши. Тя е сбъркала преди години, като е работила това нещо. Явно е била в труден период. Но не е направила нищо лошо. Нито е откраднала пари… Виждаме как постоянно се крадат пари по схеми, държавни проекти, обясних ви какво се случва с общинските пари в Горна Оряховица, отпускани за футболния клуб. Да се снимаш в порно сцени също е вид работа. Няма срамна работа. Майка ми се е опитвала да изкарва пари.

– За да помага на теб и семейството…
– Аз съм самостоятелен от 16-годишен. От малък се справям, и по строежи съм раборил. Имам брат, който е 8 години по-малък от мен – Калоян. Също е футболист. Игра в Свобода (Пещера). Опитах да го взема при мен във Вихрен, но не се получи. Той също е юноша на Векта (Пловдив) – отборът, от който и аз тръгнах за футбола. Десен халф е. Само да сме живи и здрави, някой ден може би ще играем заедно в един отбор.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ