Този ден ще остане в историята. Не само в българската история, и дори не само в европейската история.
Този ден ще остане в световната история като ден на здрав разум и национален характер във времена на налудничава извратеност и глобален ценностен разпад. Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация.

Една малка страна доказа голям дух! Едно наранено общество показа завидна имунна система! Една национална институция пречупи задкулисния заговор за изграждане на нелегитимна наднационална властова мрежа – мрежа, насочена срещу държавите и нациите и пряко обслужваща Сорос и корпорациите.

Какви са измеренията на този съкрушителен удар срещу налудничавата джендър-идеологията, заповядваща полът като социална роля и еднополовите „бракове“ като задължително проявление на „правата на човека“?

За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем, че залогът за ИК е бил огромен. Истерията за нейното налагане се дължи на факта, че по време на българското европредседателство не просто е било предвидено да се приеме ИК на национално ниво. Предвидено е било да се приеме механизъм за действие на ИК на европейско ниво, задействащ властта на ГРЕВИО над националните страни.

Това означава предоставяне на информация от соросоидните НПО към Съвета на Европа в Страсбург и натиск от ГРЕВИО към националните правителства за финансиране на тези НПО. /Все пак, Сорос дава донякъде, само да може после да взема повече/.

Накратко, трябвало е джендър-организациите у нас да станат началници на националното правителство и да го командорят законно. Разбира се, възможно е това да бъде направено сега в рамките на австрийското председателство. Но България няма да участва!

С днешното решение на Конституционния съд България е зона, свободна от джендър-идеология!

Какви са първите рационални изводи, освен многото емоционални и голямата радост за България?

1. Слугите на Сорос и на либерастката Клинтънова клика във всички нива на властта у нас трябва да поемат публична отговорност за „истанбулския“ натиск върху институциите и обществото!

Как така „този ключов въпрос за Европа“ се оказа с противоконституционни измерения?!

Как така председател на Народното събрание си позволява да нарича цяла България „тъмни сили“?!

Осем конституционни съдии „тъмни сили“ ли са?!
Кой ще отговори на този въпрос?!

Как така вицепрезидент и омбудсман, министър на правосъдието и министър на външните работи, кмет на София и евродепутати под една или друга форма си позволиха да оказват натиск и да вменяват вина на обществото, и да го изнудват да приеме една оказала се противоконституционна конвенция?!

Те нямат ли юридически съветници?!
Някои от тях нямат ли претенции самите те да са юристи?!
Колко струват дипломите им в този случай?!
Колко струва моралът им в този случай?!

Някой ще отговори ли?!

Или ще се ослушват да премине бурята и да се забрави?!

Само че тази буря ще се задържи и тяхното поведение няма да бъде забравено!

Напротив – ще бъде припомнено!
Защото утре отново ще дойдат избори и всички тези изнудвачи ще се появят на „килимчето“ на избирателите.

Е, чакаме ги с нетърпение!

2. Какво продължава да прави подписът на правосъдния министър на България под Истанбулската конвенция?

На 21 април 2016 г. тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева с дадени му правомощия от тогавашния Министерски съвет подписва Истанбулската конвенция.
Питаме в контекста на днешното решение на ИК – кога ще бъде оттеглен този министерски подпис?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще изразят ли съжаление за нелепото си публично поведение и за обидите си към българския народ всичките „истанбулски“ изнудвачи на Соросовата ясла?!

И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще поемат ли отговорност ключови фактори в Министерството на образованието и науката за вкарването на джендър-идеологията?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще излязат ли с извинение бандата евродепутати, които спяха в телевизора, за да излъжат, да изнудят, да принудят гражданите на България да предадат децата си и семействата си на Сорос в името на една безумна, налудничава джендър-идеология?!

Кой Ви избра всичките Вас?!

Глобалният спекулант Сорос и зловещата Клинтънова клика, или ние, българските гласоподаватели?!

Не се ослушвайте, защото ще продължим да питаме и да ви припомняме!
И така – на всеки следващ избор, когато ще дойдете да ни правите мили очи и да ни се мазните!
Чакаме Ви!

3. Сорос приключи с аурата си на недосегаем и непобедим. Финито! Този глобален спекулант се оказа и досегаем, и победим от една малка България. Соросоидите губят стратегическото си психологическо предимство на всесилни контрольори в стил „каквото кажем ние, това става“. Не, свърши се с това! Една национална институция – Конституционния съд на Република България – днес сложи край на този зловещ мит.

С вяра и с любов към България, с решителност в закрила на семействата и домовете ни ние, българските граждани, може да преминем през всичко!
Включително и през лъжи и рекет, и да победим!

4. Човешката съвест и любовта към род и Родина надделя над политическата конюнктура. Срещу Истанбулската заплаха категорично и независимо един от друг застанаха отдалечени един от друг, и дори – диаметрално противоположни политици отляво и отдясно, от управляващи и опозиция.

Първият, който постави темата в общественото внимание и който никога не промени позицията си, бе вицепремиерът Красимир Каракачанов. Всичко в публичното пространство започна още през декември миналата година, когато той категорично се противопостави на идеята Министерски съвет да одобри ИК и да я изпрати за гласуване в Народното събрание. Така започна всичко – това действие постави темата в центъра на обществения дебат и съпротивата срещу злото.
После се мина през гласуване в самия МС на 3 януари, когато правителството се раздели на две – 11 гласуваха „за“, 8 гласуваха „против“.

За да се стигне до изявлението на Каракачанов – „Ако се направи опит за ратифициране на ИК, правителството ще падне“. Точно това беше преломната точка в публичния дебат, след което парламентът изпрати ИК в Конституционния съд, за да бъде отхвърлена днес.

Това е фактологично точното и е редно да бъде отдадено – както казва Левски – “ всекиму – своето!“

Защото много преувеличени спасители се появиха тези дни, та не е лошо да се помнят фактите. Както и имената на президента Радев, лидера на БСП Корнелия Нинова, депутатите от ГЕРБ Георги Марков, Красимир Велчев и Вежди Рашидов; председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров и цялата парламентарна група на патриотите.

Всички те допринесоха за блокирането на всички възможности за гласуване в НС и за постигането на днешния успех!

И разбира се – поклон пред почитаемите конституционни съдии г-жа Кети Маркова, г-жа Мариана Карагьозова-Финкова, г-жа Стефка Стоева, г-жа Таня Райковска г-жа Цанка Цанкова, г-н Борис Велчев, г-н Анастас Анастасов и г-н Гроздан Илиев.
Поклон доземи и благодарност с цяло сърце!

5. Нека си представим, че коалиционен партньор на ГЕРБ бяха не хора с патриотични убеждения, а джендър-коалицията със соросоиден генезис „Да, България“. Днес Истанбулската щеше вече да е ратифицирана в НС. Затова да внимаваме кой вълк с каква овча кожа утре ще се яви на изборите, за да не го вкарваме отново вътре в кошарата, а да го оставим да стои отвън и да вие от глад.

6. Семейството е голяма сила в България! В разгара на дебата, когато ИК бе вкарана в парламента, родителите на един от депутатите от мнозинството му бяха казали следното: „Ние никога не сме ти се бъркали в политиката, но ако гласуваш за Истанбулската, помисли си дали имаш майка и баща и дали имаш бащин дом, в който да си идваш“. Иди и гласувай след това за Истанбулската! Голяма сила е семейството и думата на майката и бащата!
Голяма и невидима сила за онези промити мозъци в Брюксел и Страсбург! Непреодолима сила за тях!

7. Оттук нататък не трябва да забравяме – слугите на Сорос продължават да заемат важни позиции. В момента са в нокдаун, но ще се окопитят. И ще продължат да вършат всичко, за което са изпратени там.

Затова и ние трябва да продължим да вършим всичко, за да защитим семействата си!

Всичко, за да защитим бъдещето на децата ни!
Всичко, за да сме достойни за завета на родителите ни!

Битката бе ключова! Победата бе стратегическа!

Но войната сега започва!

Войната ще бъде дълга, ще бъде позиционна, ще бъде тактическа!

В тази война ще изтласкваме джендърите от техните ключови позиции на всички нива единствено ако сме такива, каквито бяхме досега – решителни, обединени, активни, всеотдайни, постоянни, безкористни!

Приятели,
с вяра и с любов към род и Родина, към дом и семейство – ние ще победим!

Да живее България!
Бог, Който ни даде тази победа, е с нас!

Коментар на Александър Урумов