Важно е какво се случва в Турция. Страната е част от Г-20 в чувствителна част на света, граничи с Иран, Ирак и Сирия. Турция е ценна за съюзниците си от НАТО, когато може да поеме лидерски функции. Но може да се превърне и в пасив, когато вътрешните й проблеми, като например напрежението с кюрдското население, излязат извън границите й. Може да стане и воденичен камък около шията на света, когато реши да се самонарани, както стана в петък.

Опитът за преврат в онази нощ бе доста неловък. Той бе опит да се установи контрол върху едно сложно общество с допотопно старомодна тактика – превземане на държавна телевизия и изкарване на няколко танка по улиците. Сякаш заговорниците никога не са чували за социални медии. В същото време президентът се обърна към поддръжниците си чрез приложението FaceTime и ги призова да излязат по улиците. Тълпата погна пучистите, уверена, че те ще предпочетат да се върнат в казармите, вместо да окървавят улиците. Въпреки това над 180 души – граждани, полиция и превратаджии, намериха смъртта си.

По-важният въпрос е не защо превратът не успя, а защо въобще бе организиран. Той носеше отпечатъка на аматьорско отчаяние вероятно защото организаторите му са били убедени, че това е последният им шанс да спрат правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган окончателно да постави армията под контрола си. В началото на август традиционно се събира върховният военен съвет, за да реши кой да бъде повишен, пенсиониран или уволнен. През последните няколко дни проправителствените медии явно подхвърляха, че иде времето на отдавна закъснялото „пролетно почистване“ в армията.

Всъщност мнозина смятат, че Турция отдавна живее в условията на бавен държавен преврат, осъществяван не от армията, а от самия Ердоган. За последните три години той методично превзема всички лостове на властта.

Натискът върху медиите е явен и документиран, а Турция се плъзга в рейтингите на международните организации като „Фрийдъм Хауз“ от частично свободна към несвободна. Опозиционните вестници вече се управляват от назначени от съда администратори. Спря достъпът на дисидентските тв станции до сателитите, дигиталните платформи се ползват все по-рядко. Ердоган не пропуска случай на прокълне социалните мрежи, които онзи ден му спасиха кожата.

Правителството все повече налага контрола си върху правосъдието. Днес само много смел съдия отсъжда по съвест с риск да бъде обвинен в престъпление.

Ердоган иска още и още власт

През май той отстрани премиера и назначи друг, който е по-благосклонен към плановете му за промяна на парламентарната система със силно президентско управление. Когато превратаджиите отидат на съд, те може да видят как опитите им да сложат Ердоган на място се обръщат срещу тях, като му бъде осигурен мандат за още повече правомощия. Президентът вече обеща чистка на онези, които все още са свързани с живеещия в изгнание духовник Фетулах Гюлен – всъщност това е начинът на Ердоган да заклейми всеки, който се противопоставя на волята му.

За външния свят този спектакъл буди недоумение

Турските амбиции да се демонстрира сила, да се помага в борбата срещу „Ислямска държава“, в намирането на решение за кризата в Сирия са по-трудно постижими, ако правителството е във война с армията си или пък армията воюва срещу себе си. Турция, управлявана с консенсус, е далеч по-ценен съюзник. И за турската икономика ще е по-добре, ако бъде разтоварена от политически риск. Поуката от проваления преврат е, че Турция се нуждае от лидер, който може да събере разделените страни на обществото или поне да се опита да го стори.