Не малко дежурни анализатори и упражняващи се като политици лица коментират торнадото, вихрещо се в ДПС между съпредседателя Делян Пеевски и почетния председател на партията Ахмед Доган, като допускат една основна грешка.

Те говорят за модела „Пеевски“, очевидно забравяйки или непознавайки генезиса на токсичния модел, който ДПС възпроизвежда още от първите години на прехода от тоталитарен режим към демократична система.  И това е факт, защото моделът е „Доган“, а „Пеевски“ е само изпълнението му през последното десетилетие.

Пеевски е „лейтенантът“, поставен като такъв от самия „Кръстник“ – Доган с една определена цел – от негово име да движи схемите, да възпроизвежда изградените преди назначението му обръчи около партията-корпорация, да ги увеличава, развива и да раздава порциите от тях – всичко това, по което моделът „Доган“ работи от 1992 г. насам.

Кой е Доган

А кой е Доган? Без съмнение – творение на бившата Държавна сигурност. Който твърди обратното нека да прочете дебелото му досие и се увери сам – там са доказателствата за взимането му под крилото на репресивния апарат на БКП още в казармата, за вкарването му в университета с ходатайство, за материалното му издържане, за цялоството му обгрижване, за подготвянето му и за формирането му.

За да се стигне до равносметката, която Държавна сигурност в лицето на Първо главно управление на ДС прави за своя агент Доган през 1986 г.:

„1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е прехвърлен във СУ „Кл. Охридски”.
3. С наша помощ след завършване е завършил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „Кл. Охридски” ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лв., а впоследствие от май 1982 г. по 125 лв., като разликата му е давана за подпомагане в наема на квартирата.
5. Закупувани са му дрехи периодично.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и др.
8. По време на защитата на дисертацията и на коктейла след нея е осигурен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е съдействие в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива.“

Раждането на модела „Доган“

Една, ако не и основната битка след 1989 г. при краха на тоталитарния комунистически режим и тръгването по пътя на демокрацията е кой ще овладее новото политическо пространство в България, за да може да направлява политическите, а оттам и икономическите процеси в страната в посока, която желае.
Преименувалата се БКП на БСП прави точно това – цялата ѝ политика е да запази колкото се може повече от властта и влиянието, която компартията е имала по време на тоталитарната държава.

В страната обаче тогава се създава и паралелна власт. В нея участват, както представители на бившата комунистическа номенклатура, така и представители на бившия репресивен апарат на БКП – Държавна сигурност. Тази паралелна власт слага ръка върху територии и схеми за бързо забогатяване там, където тоталитарната държавна е отстъпила – контрабандните канали, средствата на задграничните фирми, източването на държавните предприятия и др. Бившите фактори в ДС създават и направляват нови силови структури – борческите групировки.

Задкулисието ДС помага на Доган да заеме „правилната“ страна в политиката

Помните ли едно от първите неща, които лидерът на новосъздадената партия Движение за права и свободи Ахмед Доган се закани да стори? Ами да забрани БКП/БСП. Остана си само със заканата. Задкулисната власт на ДС много бързо „помогна“ на Доган да заеме „правилна позиция“.

Той беше вкаран в схемата на компроматната война срещу правителството на СДС с премиер Филип Димитров чрез аферата „оня списък“ и беше поставен в зависимост от бившите си работодатели от Държавна сигурност чрез заплахата да бъде разследван за предаване на държавна тайна на чужда държава (списък с офицерите от службите, работещи под дипломатическо прикритие, предоставен в турското посолство в София).

След като през лятото на 1992 г. Националната следствена служба официално обяви, че прекратява това следствие, Доган взе, че би един „депесарски“ шут на първото правителство на СДС, за да дойде сламеният кабинет „Беров“, избран именно с мандата на ДПС – предоставен на партията след провала на опитите да се състави кабинет от СДС и БСП. Така дойде времето на мутрите и на „Мултигруп“, политическата отговорност (която изобщо не беше понесена), от ДПС и Доган. Там някъде, покрай изграждането на този порочен модел „Доган“, поставил основите на бизнес империя чрез търговия на политическо влияние и търгуване на политики, е проходил и Делян Пеевски.

Има една показателна снимка от онези години, на която като млад голобрад и все още непълнолетен младеж Пеевски върви редом боса на „Мултигруп“ Илия Павлов, за да се учи от първа ръка как стават нещата.

„Бацилът“ ДПС във властта

Ахмед Доган бе този, който направи ДПС непреодолим фактор в политическото сделкаджийство в България през годините на прехода и не се притесняваше откровено и цинично да напомня това, набивайки го в главата на своя електорат, а и на българското общество:

„Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос“, заявяваше той, а също така и „ДПС е бацил – където влезе, не излиза“.

Така Доган превърна ДПС в партията, която е била най-дълго време във властта без да е спечелил нито едни избори:
С мандата на ДПС управляват две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на „Мултигруп” и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).

Партията на Доган е партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му заедно с НДСВ (юли 2001 г. – август 2005 г.).

ДПС управлява и с БСП при кабинета Орешарски (май 2013 г. – август 2014 г.). Когато пък не бе пряко във властта моделът “Доган” продължаваше да работи – да пази своите територии, а нито едно политическо мнозинство не посегна на него въпреки клетвите и заканите на различни политици.

Създаването на Пеевски от Доган

Хора, които по една или друга причина няма елементарна политическа култура или изобщо не познават на процесите през прехода като съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков днес твърдят наивно, че било започнало разграждането на модела „Пеевски“, бъркайки „бащата“ с неговото творение.  Моделът ДПС е моделът „Доган“. Пеевски не се е появил от нищото. Нещо повече, той е целенасочено създаден, протежиран и възнаграден с власт лично от Доган.

Пеевски беше вкаран от Доган във властта по време на тройната коалиция, за да се прояви много бързо със скандала при приватизирането на „Булгартабак“ и освобождаването му като зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии. Заедно с майка му Ирена Кръстева Пеевски бе поставен начело на медийната империя, която ДПС започна да изгражда през първото десетилетие на ХХI век. Още не бе засъхнало мастилото под документа за създаването на кабинета Орешарски на БСП и ДПС през лятото на 2013 г. и Пеевски демонстрира бруталната си жажда и амбиции за власт, искайки и получавайки на тепсия от БСП поста председател на ДАНС.

Единствено масовите обществените протести спряха тогава осъществяването на това уродливо политическо търгашество между БСП и ДПС. И вместо логично да се стигне до края на политическата му кариера Пеевски продължи да расте и да бъде овластяван (като съпредседател на ДПС от февруари 2024 г. и то след влизането му в списъка „Магнитски“). От кого? Ами, разбира се, че от Ахмед Доган. Защото Доган е Пеевски и Пеевски е Доган.

Творението срещу своя създател

Така че днес в корпорацията ДПС няма добра и лоша страна. Има две едни и същи страни, които се борят единствено за едно и също нещо – власт. Но за разлика от предишните „мъжки секретарки“, които Доган инсталира проформа начело на партията (Лютви Местан и Мустафа Карадаръ) днес срещу себе си има претендент за реалната власт собственото си творение. Отроче, което сам е създал и „отгледал“, за да върши работата по контролирането, разширяването на властовите обръчи и разпределянето на „финансовите порции“ от тях.

Отроче, което не се задоволява вече само с това да е главен изпълнител на модела „Доган“, но и нескрито иска цялата власт от своя създател, без значение накъде ще ги повлече ураганът от този директен сблъсък, който обещава да е безмилостен.

Христо Христов, desebg.com