По-малко от три месеца остават до изборите за Президент в България, а имената на всички кандидати все още не са известни. С оглед на това, е редно да запитаме кога избирателите ще имат време да се срещнат с кандидатите, да се запознаят с предизборните им платформи и да изразят мненията си по тях? Това отношение на политиците маргинализира влиянието на избирателите, които са върховният суверен на Република България.

На какво можем да отдадем това недемократично поведение и обидно отношение от страна на родните политици? Понеже те самите никога няма да ни кажат, ще опитаме сами да си отговорим на този въпрос.

На първо място, тоталната липса на активно гражданско общество в България позволява на политиците ни да не се съобразяват с нас при вземането на важни решения. Това положение сe дължи на факта, че oбществото ни е разделено на десни и леви, русофили и евроатлантици, българи в страната и българи в чужбина и на какво ли още не. Ако сме обединени ще можем да накараме народните избранници да се вслушват много по-внимателно в това, което имаме да им кажем. Много българи не разбират, че не е задължително да бъдем еднакви за да бъдем единни. Достатъчно е като начало да сме единни за неща кaто oпазванетo на националната сигурност и преодоляванетo на демографската криза, защото те засягат всички хора в България, независимо от тяхната политическа идеология.

Какво бихме могли да искаме от бъдещият Президент на тема национална сигурност?

През юли тази година, правителството одобри проект на Закон за борба с тероризма. Той предвижда да се събират големи количества данни за българските граждани. Концепцията за национална сигурност е акта върху който се изгражда националната сигурност на страната, а според него защитата на поверителна информация е част от този процес.

Управляващите трябва да намерят начин публично да разяснят какви данни ще се събират, по какъв начин те ще бъдат опазени от изтичане към престъпния свят или към нечие чуждо разузнаване и какво възнамеряват да направят ако възникнат проблеми. Ако политиците ни не сметнат за необходимо да адресират тези наши притеснения, тогава трябва да настояваме от Президента, без значение дали сегашния или този, който ще заеме мястото му, да се възползва от правото си на отлагателно по повод на този закон.

Също така, на форум посветен на измененията в Наказателния кодекс свързани с радикалния ислям, главният прокурор Сотир Цацаров е заявил, че в България има наченки на такъв вид ислям, което застрашава националната сигурност.

Според българското издание на списание „Икономист“ (брой 30 от юли тази година), като превантивна мярка, управляващите партии изготвят промени в Закона за вероизповеданията. Те предвиждат част от издръжката на мюсюлманските училища да се поеме от държавния бюджет, даренията за тях да се вписват в публичен регистър, Министерството на образованието и науката (МОН) да одобрява учебните планове, а в българските университети да бъдат разкрити специалности за обучение на имами.

За да нямат половинчат ефект, планираните промени в Закона за вероизповеданията трябва да засягат и имамите, които в момента практикуват в България. Например в сравнение с останалата част от страната, във велинградско и смолянско служат най-много имами, които са завършили религиозното си обучение в страни в които доминира форма на исляма, която не е типична за България. В изготвените промени липсва текст, който да задължава тези хора да специализират в България за да могат да продължат дейността си.

В отворено писмо до МОН от 15-ти февруари тази година, предложихме всички ръководители на вероизповеданията (в това число и духовниците) в България да преминат задължителна сертификация по владеене на литературен български език и по познаване на законите регулиращи дейността им в страната. Неотдавна Италия въведе подобна сертификация наречена „италиански имам“, според която имамите трябва да преминат обучение по теми свързани с конституционния ред и стимулирането на интеграцията.

Вписването на даренията за мюсюлманските училища в публичен регистър би внесло повече прозрачност, но не би елиминирало потенциалната заплаха за националната сигурност произтичаща от политическото влияние над българските духовни учреждения, което чужди правителства и религиозни организации придобиват чрез даренията, които правят. Внесеният през миналия месец законопроект от Патриотичния Фронт, който предвижда само анонимните дарения от чужди правителствa и вероизповедания да бъдат забранени също не предоставя решение на този проблем.

За ситуации като тази, екcперта по глобална сигурност Алекс Алексиев препоръчва държавата да притежава пълен контрол върху финансирането на вероизповеданията в страната.

Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Трябва да искаме от бъдещият Президент чрез него ясно да разясни и обсъди с управляващите приоритетите на българските граждани отнасящи се до сигурността на страната им, за да се избегне приемането на половинчати мерки.

Какво бихме могли да искаме от бъдещият Президент за справянето с демографската криза?

Доклад на ООН от 2015 показва, че сме 5-тата най-бързо изчезваща нация на света, след тези на Сирия, островите Кук, Молдова, и френския островен протекторат Сен Пиер и Микелон. За съжаление, управляващите (в миналото и сега) не намериха за необходимо да учредят имиграционна програма чрез която да компенсират за тази негативна демографска тенденция, която не датира от вчера.

Поради липса на по-добра алтернатива в правомощията му, бъдещият Президент би могъл да поеме инициативата в свои ръце и да даде българско гражданство на етнически българи и български гагаузи от Украйна, Молдова, Казахстан и Македония, които притежават медицински специалности и квалификации важни за българската икономика. Tези хора биха се интегрирали по-бързо и лесно в българското общество в сравнение с повечето имигранти от небългарски произход.

Една от главните причини за демографската криза в страната е и липсата на възможности за професионална реализация. Бъдещият Президент би могъл да предприеме конкретни мерки за осигуряването на международни пазари за българския бизнес, както и за генерирането на държавни поръчки в чужбина.

Например, той би могъл да се възползва от правомощията си и да одобри кандидатурите за посланици на дипломати, които биха му съдействали за постигането на тази цел. Макар, че официално той е служител на Mинистерството на Икономиката, Енергетиката и Туризма (МИЕТ), във всяко българско посолство има и търговски съветник, чиято основна дейност е да се занимава с делата в чужбина на българските фирми, което включва и търсенето на пазари.

Бъдещият Президент би могъл да упражни натиск и върху Правителството, като го подтикне да се възползва от услугите на българската диаспора, чиито представители също биха могли да помогнат за намирането на нови пазари в чужбина.

Президентът на България е много влиятелна фигура, чиято роля не е само да се усмихва на приеми и да изглежда добре в костюм, както често ни се внушава. С оглед на обстоятелствата, най-ефикасния начин нашият глас да бъде чут от кандидатите за президент, би бил гражданските сдружения с общи усилия да организираме кръгла маса на която да проведем конструктивен диалог с тях относно нашите приоритети във връзка с националната сигурност и демографското ни бъдеще.

Обединението прави силата!

Граждански Алианс „6-ти Септември“

Неформално сдружение на футболни привърженици за активно гражданско общество „ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ“