След часове го връхлетяха инсултът и хейтърите в мрежата, които пишеха гнусни неща под всяка дописка за състоянието на Митко. Семейството му стана жертва на откритостта, с която той живееше – Маца и Деси общуваха през тези 10 тежки дни с колеги, споделяха състоянието му, молеха се за него. И някакви анонимни нещастници се гавреха с тях и с Митко! Жълт вестник обвини Маца за инсулта, а “приятел” ѝ го беше показал. В дните, в които тя носеше непосилната отговорност за оцеляването му – лекарите искаха писменото ѝ разрешение за всяка манипулация!

Митко беше добър човек във всичките му роли, в които го познавах. Не успяхме да се скараме нито веднъж, когато за кратко влезе в политиката покрай царя и стана говорител на правителството. А имаше много поводи, защото това не беше време на медиен комфорт. Беше добър баща и съпруг – вероятно защото искаше да компенсира липсата на сплотено семейство, което звезди като Коста Цонев и Анахид Тачева не бяха успели да му дадат. Много беше привързан към майка си и се гордееше с отношението ѝ към живота! Беше добър водещ.

Някои приемаха деликатния му начин на общуване с гостите в студиото като проява на слаб характер. Грешат! Митко се готвеше много за всяко предаване Изслушваше всеки, не налагаше своето мнение. Споделяше го обаче пред приятелите. При Митко Цонев гостите бяха спокойни, защото липсваше агресивността, която те принуждава да спреш някои сутрешни блокове. Много добрини направи за училището в Горна баня, което едва ли ще намери по-добър шеф на настоятелството…

В сайта на “24 часа” днес се въздържаха да съобщят за смъртта му, защото колегите отказваха да повярват. Трябваше аз да намеря потвърждение на новината. Една от най-тежките ми репортерски задачи. Да напиша заглавието: “Сърцето на Димитър Цонев спря на рождения ден на сина му Митко”. След минути жълт сайт го “похити”. Изпитах срам заради всичко, което се случва в журналистиката ни. Сигурна съм, че ако Митко беше видял заглавието от първа страница на “24 часа” от 19 август – “Гняв и погнуса заради хейтърите по Димитър Цонев”, щеше да ми каже с усмивка обичайното: “Е, Гочева – не може всички да ни обичат!” Прав си, Мите, но поне може да пробваме да пазим добрите хора.