Днес медиите пак пламнаха, пак с новина, която е “сензационна”, “шокираща”, направо – бомба. Главната дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) била закупила “шпионски софтуер”, с който “ще може да събира данни от най-популярните мобилни приложения за комуникация като Viber, Skype, Facebook Messenger, WhatsApp”. Забелязах, че партенката се споделя и от хора, които не би трябвало да я споделят, но явно са жертва на сензацията.

Истината е, че така описаният и закупен от ГДБОП софтуер не може да “шпионира” и да събира данни от тези мобилни приложения.

Софтуерът позволява само да се анализират бази данни – съобщения, поща, история на посетените през браузъра сайтове, данни за потребителя и т.н., но само ако телефонът е отключен. Т.е., ако в ГДБОП попадне нечий iPhone 7, например, те няма да могат да влязат в него, ако той е заключен с парола.

Преди година ФБР плати $ 900,000, за да получи достъп до телефона на терориста от Сан Бернардино. Но този телефон беше iPhone 5c, със старата операционна система iOS 9. С помощта на получения срещу тази сума софтуер щатските агенти вече могат да влязат във всеки от тези телефони.

Но и този софтуер не им дава възможност да следят в реално време какво си пишат хората през съответните месинджъри, които използват криптиране на връзката “от началото до края”.

В приложения като WhatsApp и Signal това криптиране е по даденост. В други приложения има избор дали съобщението да е криптирано или не. Освен това, в Signal, напримерм, има функция за изтриване на изпратените съобщения, така че от тях няма да остане и следа.

Така че – спокойно, не се връзвайте и си ползвайте месинджърите.

Използвам случая, за да ви предупредя да имате едно наум: когато изтривате снимки, текстове, съобщения и т.н. от телефоните или компютрите си, те в действителност не са изтрити, а само не ги виждате на екрана си.

Много често си стоят в паметта, докато мястото, което заемат, не потрябва за някой друг файл – снимка, програма и т.н.

Изтриват ги само приложения, които са специално създадени с цел наистина да трият, а не само да премахват от екрана съобщението за наличие на файла.

В някои спецслужби, когато трябва да бракуват някой твърд диск, например, не просто изтриват файловете, а форматират диска, при това из основи (а не quick format!) и не един път, а няколко пъти, след което го унищожават физически, разбивайки го на парчета.

От страницата на автора