Сложили железни решетки на вратите на Народното събрание. Решетки! Железни. Никога и по никакъв повод през десетилетията на бурни, острастени и често опасни политически борби и социални напрежения – дори и след погрома над сградата на Парламента на 10 януари 1997 година! – никой не просто не е дръзвал, а дори не си е помислял да зарешети Народното събрание.

Защото това не е просто сграда или офис, а Символ. На Демокрацията и Държавността. Този символ не може да се поставя зад решетки!

И доживяхме един сбирщайн от младежи, изстреляни във властта от електоралното невежество и хитри кукловоди – политически невнятни, конституционно неграмотни и идеологически нефелни, офисен планктон, изваден от разни канторки и стартъпи, да зарешети Народното събрание. От страх. И от простотия. Не ви е срам!

Не помня името на онова момче – някакво адвокатче, което през живота си няма и 10 минути, през които да се е борило за Свобода и Демокрация – което се води председател на това Народно събрание. Но се обръщам към него – момче, вие сте позор. Позор!

Борислав Цеков