Политологът Борис Попиванов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. В кратко съобщение от правителствената информационна служба уточниха, че кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Защо беше отстранен социалният министър? Наш гост е политологът Борис Попиванов.

Борис Попиванов: Това не е първата оставка на министър Петков, вече беше подал своята аставка и миналата година, когато беше големият скандал с майките на деца с увреждания. И тя тогава, макар и първоначално приета, беше впоследствие отхвърлена. Сега явно е дошъл моментът, когато вече е преценено, че по-нататъшното оставане на Бисер Петков начело на социалното министерство вече носи сериозни вреди на цялостната политика на кабинета, просто защото по много линии се пропуква социалната политика на правителството и дава все по-негативни резултати, които водят до недоволството на много сериозни обществени групи в България. В случая доста интензивно обсъждан пример е този с втората пенсия и с наближаващите първи изплащания на пенсиите от частни пенсионни фондове, които изваждат на „бял свят“ една истина, за която експертите предупреждаваха още от години, а именно, че долната граница на пенсиите ще се окаже много по-минимална от очакванията и че всъщност българските граждани, който внасят редовно и честно своите допълнителни осигуровки, реално ще получават много по-малко и че не са защитени по никакъв начин от държавата. Тоест, социалният министър, за да не бъде министър-председателят, трябва да поеме отговорност за този доста голям и очевиден от години провал.

Водещ: Казвате, че социалната политика очевидно се пропуква, но не е ли тя функция на правителствената политика и това не се ли отнася за който и да е било министър?

Борис Попиванов: Особеност на кабинетите на Бойко Борисов е, че министрите могат да се разделят на няколко групи в тях. Едни от тях са министри, които той пази на всяка цена – като финансовия, като регионалния и енергийния и т. н., и там не позволява да се пипа. Има министерства, които са най-близки до всекидневния живот на хората – като здравното, социалното, като образователното, където скандалите водят до непрекъснати смени и за това съвсем логично е предположението, че част от тези министри служат за „бушони“, когато общественото напрежение стигне до твърде висока точка. Чисто и просто, за да може да бъде спасена цялата политика на кабинета, е необходимо един човек да си отиде. Ние знаем, че всяка кадрова смяна води до известно успокоение и позволява да се търсят някакви временни нови решения, но все пак на мен ми се струва, че тук проблемът не е в личността на Бисер Петков, тук проблемът е в една цялостна линия на водене на социалната политика, която е неубедителна и която ще направи неуспешен и следващия социален министър, към когото и да се обърне Бойко Борисов от тук нататък.

Водещ: Имате ли предположения дали това ще бъде политическо или експертно лице, на базата на това, което изредихте?

Борис Попиванов: В случай на големи скандали, ние си спомняме такива свързани със здравното министерство още в първият мандат на Бойко Борисов, обикновеното решение на Бойко Борисов е да прехвърли отговорността на професионалните общности, свързани със съответните проблеми и най-силно страдащи от тях, т.е., да потърси експертна фигура, която се ползва с доверието и да има позиции в определени професионални и експертни среди – да може тази фигура да поеме евентуалното бъдещо недоволство и в най-голяма степен да отговаря за линията на правителството, пред съответните среди, да носи персоналната отговорност. Така че аз мисля, че по-скоро ще се търси компромисна експертна фигура, отколкото политическо назначение, която би могла да изгори много скоро от бъдещи скандали или бъдещи неудачи. Отново повтарям, проблем като този с втората пенсия не може да бъде решен от какъвто и да било нов социален министър в рамките на оставащата година и малко от мандата на кабинета. Недоволните хора, недоволните организации ще търсят отговорност и от следващия много по-скоро, отколкото той би могъл да предприеме, каквото и да било.

Водещ: Тази седмица Министерството на здравеопазването за пореден път сякаш беше в прицела на общественото и политическо внимание. Ще продължи ли тази линия на прочистване на кабинета и към Министерството на здравеопазването?

Борис Попиванов: Трудно ми е да предполагам, защото в редица ситуации министър-председателят показва една голяма упоритост и нежелание да сменя определени титуляри на поста. Още повече че в случая Кирил Ананиев е много важен за Борисов, защото удържа финансовата рамка на цялата система, бидейки финансист по образование, по професия. А точно финансовият проблем е основният върху кабинетите на Борисов. Другите проблеми се отлагат периодично или се взимат решения от името на самия премиер. Ние виждаме, когато има съдържателни проблеми в дадения сектор, свързани с болници, с медицински сестри и т.н. обикновено опитът за намеса е на самия министър-председател. Докато здравният министър наистина отговаря да се върже по някакъв начин бюджетът на тази бездънна яма, която представлява здравната система у нас, и в която колкото повече се налива, толкова повече резултатите са неубедителни. Наистина трагични за голяма част от българските граждани.

Водещ: Ще създаде ли тази оставка напрежение в управляващата коалиция? Партньорите уточниха, че тя не е съгласувана с тях.

Борис Попиванов: Те не уточняват такива неща за първи път. Аз мисля, че партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция са се примирили напълно с начина на водене на политика от страна на премиера. Те периодично за пети, шести, седми път откакто е започнал мандатът на кабинета „Борисов 3“ заявяват, че не приемат този начин на комуникация, този начин на поведение, че не са съгласни с липса на съгласуване, че не са правени коалиционни съвети и т.н. И накрая тихомълком се отказват от всичките си претенции и приемат всяко следващо решение. Така че аз не мисля, че някой от патриотите, независимо от декларациите и думите, които изговарят, да създаде сериозни сътресения пред кабинета. Напротив, всяка от трите формации патриотични формации, която е вътре или вън от кабинета, има сериозни притеснения за себе си, има сериозни притеснения за собственото си политическо оцеляване и предпочита да протака, да отлага взимането на сериозни решения за бъдещето на своята формация и всички чакат по-скоро редовните парламентарни избори през 2021 г., отколкото да се стремят към някакво сериозно разклащане преди тях. Така че вътрешнокоалиционно разклащане аз не очаквам. Ако има разклащане то е социално, а не в рамките на коалицията.

Водещ: Има протести срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател. Как ще се развие този сюжет?

Борис Попиванов: Протестите вероятно ще продължат, защото самото назначение е скандално наистина. Защото в крайна сметка тук не става дума дори за компетентността на Валери Симеонов, става дума това, че една фигура, която е заслужила със своите действия и най-вече със своето говорене възмущението на сериозни среди в българското общество, продължава да бъде лансирана като кадрово решение, на която и да било дупка, която се получи в законодателната или изпълнителната власт. Това е непростимото поведение, а не толкова самата личност на Валери Симеонов. Сега аз не мисля, че ще последва оттегляне на неговата кандидатура от поста зам.-председател на Народното събрание. Просто защото хубаво е за премиера да има хора, които да бъдат мразени повече, отколкото други министри, отколкото самия него.

Водещ: Опитваме се да сглобим политическия пъзел и няма как да отминем и призива на ДПС „всички партии да се преборят с арогантността и цинизма на управлението“. Как разчитате тази заявка?

Борис Попиванов: Като липса на заявка за промяна в политиката на ДПС. Защото ДПС периодично подава определени сигнали към управляващите, периодично отправя определени искания, периодично втърдява тона, а след това го смекчава. Но нищо от досегашните сигнали, а и от досегашното политическо поведение на партията не подсказва, че смята радикално да преоцени своя курс на дискретна подкрепа за правителството, в замяна на определени облаги, които общините управлявани от ДПС, или бизнесите, които в общественото мнение са свързани с ДПС, получават. Така че тази скрита тиха коалиция на този етап продължава. Въпросът за арогантността стои по-скоро в политическото говорене. Чисто и просто ДПС напомня на ГЕРБ, че не са всевластни, че във всеки момент биха могли да бъдат много по-сериозно атакувани и разклатени, ако ДПС реши. Само че не виждам на този етап ДПС да е решило подобно нещо.

Водещ: Задава ли се политическа зима, г-н Попиванов, на базата на всичко онова, което си казахме дотук?

Борис Попиванов: То зимата за щастие на всички ни започва по доста мек начин и се надявам да не стигне до твърде големи студове, в биологичния смисъл на думата. Колкото до политическия, наистина се задава и отсега би следвало кабинетът и общините да мислят за някакви решения на идващи проблеми, просто защото тази зима ще бъде по-скъпа за част от българските граждани, отколкото предишната. Тази вълна на приливи за повишаване на местни данъци и такси ще утежни още повече бюджета на хората по места, а разходите, свързани с комунални услуги, с увеличените цени на електричество и отопление, също ще имат своя принос. И фактически, без да има някакъв кой знае какъв драматизъм, някаква кой знае колко голяма генерална промяна, ние пак забелязваме, че всяка следваща зима е по-тежка от предишната и води до по-големи разочарования и по-голямо скрито социално недоволство.

Водещ: Да, обаче на фона на всичко това международна рейтингова агенция повишава дългосрочния и краткосрочния рейтинг на страната ни. И това дава увереност от страна на управляващите, че се движим в правилната посока. Защо има такова разминаване между тези оценки и усещанията на обществото?

Борис Попиванов: В крайна сметка визитка на управлението на Бойко Борисов още от времето на финансовия министър Симеон Дянков това са макроикономическата стабилност, фискалната дисциплина и консервативните бюджети. Основните показатели са твърди, не носят опасения от криза или от някакви сътресения и България държи финанси по един доста твърд начин. Това е положителната страна. Лошата е свързана с индивидуалния живот, с доходите, с липсата на достатъчно социална защита на големи групи от населението, откъдето води това разминаване. Нашите показатели, включително растежът, който отчита БВП през последните години, безспорно са положителни и всяка рейтингова агенция би ги отчела като такива. Но тук се получава ситуация, подобна на известния анекдот за свинското със зеле, че ако едни ядат свинско, а други ядат зеле, то усреднено погледнато, всички ядат свинско със зеле. Така и с макроикономическите показатели. Усреднено всички живеем с 3 % по-добре от миналата година, само че някои живеят с много повече от 3 %, а други живеят по-зле.