Кандидат-президентът на ГЕРБ е лице, познато на публиката от българската юридическа практика: Неизвестният извършител!

Но докато Неизвестният извършител/кандидат броди като призрак, тук-таме поникнаха и плахо разцъфтяха известни кандидати. Например могъщото ляво пространство първо издигна общ кандидат, после се скараха кой го е правил тоя кандидат – като в тъпите вицове за гей семейства, дето не могат да определят кой е бащата и кой майката. И се парясаха – генералът кат орел кацна при БСП, АБВ пък си издигна Ивайло Калфин. Сега и Калфин броди, сутринта го засякохме в БНТ.

Интересно е как един известен кандидат опонира на неизвестен такъв.

***

Водещ, БНТ: Ивайло Калфин е кандидатът за президент на АБВ. Лидерът на партията Георги Първанов го представи с думите: „За Калфин най-доброто предстои“. Добро утро, г-н Калфин.

Ивайло Калфин, АБВ: Добро утро.

В-щ: Преди да ви попитам кое ще е най-доброто за вас, няма как да не ви попитам за коментар за случилото се снощи. В „По света и у нас“ излъчихме синхрон на Пьотр Толстой – кандидат, вече избран за депутат в Руската дума от управляващата партия, който, обръщайки се към нашия репортер Цветана Кръстева на финала на интервюто, когато тя му пожелава да води добронамерена политика към България, заплашва страната ни, че както са изкупили крайбрежието, така ще изкупят и останалата част от България. Каква трябва да бъде реакцията на едно подобно изявление на депутат от управляващите в Русия?

ИК: Не само в Русия, където и да е този депутат – България не е за продан. Който е решил по този начин да си създава влияние, ще си счупи зъбите в България. Ако г-н Толстой се интересува, между другото има едно прекрасно село Ясна поляна в България, близко до Приморско, в което даже има и паметник на сигурно негов предшественик – Лев Николаевич. Така че там можем да го поразходим, да видим, но надали може да си купи такова място. (…)

В-щ: Да минем на предстоящата кампания – каква е разликата между конкурент и опонент?

ИК: Вижте, това е мажоритарна кампания, и аз се отнасям с уважение към всеки един, който се е ангажирал с нея. Всеки от кандидатите има своите качества. В случая даже бих казал, че партията, която го издига, той няма да е партиецът, който е в президентската институция – надявам се, който и да бъде избран. Така че конкуренцията е действително състезанието между личности. Всеки един от нас има различни качества – може би някой е по-добър в една област, друг е по-добър в друга област. И целта на кампанията ние да бъдем достатъчно ясни пред избирателите кой какви са му качествата, какви са му разбиранията и как ще изглежда президентската институция при него. Опонент е този, който бих казал досегашният модел, затова говорим за ГЕРБ, досегашният модел на президентската институция за мен е опонентът, защото според мен тя трябва да се промени изцяло. Тук не говоря лично за г-н Плевнелиев, става въпрос за ролята на президента, на президентската институция в държавата. Така че в този смисъл, доколкото ГЕРБ посочи предния път г-н Плевнелиев и сега пак ще има свой кандидат, те са опоненти, ако искат да запазят същото президентство, доволни са от президентството на г-н Плевнелиев, и казват: „Той имаше едни прекрасни 5 години, ние ще ги продължим“. Тук вече става въпрос за сблъсък на абсолютно принципни тези.

В-щ: Да, но Първанов казва: „ГЕРБ конкуренти, останалите – опоненти“.

ИК: После пък друго се чу, но аз ви казвам моето разбиране. Конкуренти сме всички, които участваме, отново казвам – с опита си, с личните си качества, а опонент поне на мен ми е ГЕРБ и институцията, моделът на тази институция, която работеше досега. Тук пак излизам – който и да бъде техният кандидат. (…)

В-щ: Накрая ще ви помоля за изключително кратък отговор – кандидатът ви за вице – генерал или юрист?

ИК: С генералите, май че започнахме да пресоляваме супата…