– Г-н Атанасов, вие сте първият член на СЕМ, сменен точно в деня, в който изтича мандатът му. Други бяха оставени да работят година-две след края и никой не бързаше да ги сменя.

– Когато не си безличен, няма кой да те търпи дори час повече. А настъпващата в подобни случаи тишина ми е позната още от 1982 г. Тогава бях уволнен заради отказа ми да премина на партийна работа. В целия Кюстендил останаха да ме поздравяват само шестима, бях като прокажен. Но нещата се променят, по-късно същата партийна организация успя цели пет пъти да ме отстои като водач на листата за парламентарните избори. Това, което ти е минус, в един момент се превръща в плюс.

– И сега ли ще е така?

– Сега е обратното – което ми беше плюс, ми стана минус. Вероятно и заради ретроградния Меркурий, казвам го полушеговито, буквално за броени дни върху ми се стовариха тежки огорчения. Научих от медиите, че в СЕМ ме е сменила телефонистка, приятели и познати ме натискаха да гласувам за Кошлуков в конкурса за генерален директор на БНТ, в „Дума“ спряха колонката ми, която десет години всяка седмица изпращах точно на минутата, за капак номинацията ми за наградата за лява публицистика „Георги Кирков“ не бе уважена от онези, които решават кой е достоен…

– Нека да караме поред. Около компетентността на новия член на СЕМ Галина Георгиева наистина се разрази скандал, тъй като е завършила аграрна икономика, и то във Враца, а няма и никакъв опит в медийните дела. Докога в медийния регулатор ще се избират хора по политическа целесъобразност, а не с професионално признание и обществен авторитет, както е по закон?

– Все по-зле става. Някога членове на регулатора бяха имена като Марко Семов, Тончо Жечев, Стефан Данаилов, писателите Александър Томов, Ивайло Петров, Димитър Коруджиев. Днес съвършено непознати хора имат самочувствието да седнат в кабинетите на споменатите интелектуалци.

Неизвестността сама по себе си, разбира се, не е порок. Но тя предполага, ако си добър експерт, да те ценят само в тесен кръг. Ако не те знаят извън него обаче, няма как да имаш обществен авторитет, което означава, че си избран в противоречие със закона. Но какво да говорим за СЕМ, като виждаме как пада нивото в доста по-важни сектори, практически – във всички. Дотолкова, че длъжностни лица със сериозни правомощия виждат заплаха за националната сигурност в поливната система пред парламента.

– В последните години ролята на СЕМ като че ли съвсем се обезличи. Така ли е?

– За надзорната дейност – не бих казал. Вярно е, че някои наказателни постановления падат в съда, но това се дължи и на различната съдебна практика по сходни казуси. С глобите и таксите СЕМ на практика почти се самоиздържа, макар че не това е целта на съществуването му.

Впечатлението за обезличаване идва от конкурсите за генерални директори. Не само кажи-речи всички знаят кой ще бъде победителят, но и членовете гласуват по квоти. Не президентска и парламентарна, а според това дали са влезли в регулатора по предложение на управляващите или на опозицията. Преди 3 г. се опитах да разчупя квотната съвест, като и аз подкрепих Александър Велев за шеф на БНР, който беше предпочитание на изпратените по волята на властта в СЕМ колеги, но никой не последва този пример в по-нататъшните конкурси.

– Сега гласувахте против избора на новия генерален директор Емил Кошлуков. Защо?

– Нито намирам концепцията му за най-добра, нито пък му имам доверие, особено пък заради начина, по който отхвърли от себе си всякаква отговорност за огромния дефицит на БНТ.  Ясно беше, че ще е той, но беше ясно и че изборът му няма да се радва на широко медийно и обществено одобрение. Затова му беше нужна и подкрепа, така да се каже, от ляво, от мен. И тук огорчението ми дойде от познати и приятели, които до последно ме увещаваха да гласувам за него.

По силата на каква логика трябваше да похабя собствения си авторитет, за да укрепвам точно пък неговия?! Обидното е, че тези хора са съвсем наясно каква е същността ми и въпреки това настояваха. А когато беше избран и само един-два вестника излязоха с одобрителни коментари, почти всички други бяха силно критични, никой не се обади поне да каже: „Съжалявам, щях да те подведа“.

– И накъде тръгна държавната телевизия? Сменен бе шефът на новините, дирекцията „Връзки с обществеността“ бе закрита и т.н.

– Уляна Пръмова е с огромен телевизионен опит, два пъти беше генерален директор. Още с избора на Кошлуков за и.д. тя поиска със заявление да напусне шефския пост във важната дирекция „Информация“. Вместо да го подпише, Кошлуков я освобождава по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, който дава право на работодателя, сключил договор за управление, в първите девет месеца да подбере екип, с който да работи. Комична е тази демонстрация на решителност пред някого, който сам иска да се оттегли. А може и да се обърне срещу самия Кошлуков. Дълги години този член от кодекса беше непробиваем в съда и работодателите уволняваха на воля.

Миналата година обаче се случи прецедент. Отстранената от Александър Велев – Лили Маринкова, бе възстановена. Върховният касационен съд реши, че БНР не може да се управлява кадрово единствено с цел печалба, то трябва да изпълнява обществена функция. Ето защо при уволнението не е била осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2. Ако обжалва, може и г-жа Пръмова да бъде възстановена, защото каквото важи за едната обществена медия – БНР, се отнася и за другата – БНТ.

Що се отнася до „Връзки с обществеността“, Силвия Симова и екипът й бяха отстранени поради структурни промени. Тук смущава намерението тази дейност да бъде възложена на външни изпълнители. Чета, че и с рекламата щяло да стане същото. Външни кандидати се допускат и в конкурса за предаване за разследваща журналистика. Не смятам, че такива важни дейности трябва да се аутсорсват.

– Но нали поне част от обяснението за многомилионния дефицит е във факта, че БНТ не успява да запълни дори ограниченото време за реклама от 15 минути на денонощие?

– Така е. Дори при отразяване на събития от общонационално и международно значение, при които разрешеното времетраене на рекламата е като при търговските телевизии – 12 минути на час, БНТ не успява да запълни квотата. Но постът, който си заел, и то след конкурс, предполага да имаш нужната компетентност да управляваш самостоятелно с екипа си, а не да предоставяш вътрешни функции на външни изпълнители. Ако при над хиляда души персонал не можеш да намериш хора отвътре за решаване на задачите или да назначиш нови, но да са твои служители, това не означава ли, че по-скоро ти самият си външен изпълнител за БНТ?

– България пада все повече в класациите за свободата на словото. Изданията – електронни и печатни, се разделиха на две – тези, които славословят властта, и останалите, опитващи се да търсят истината, където и каквато и да е тя…

– И онези, останалите, стават все по-малко. Правителството намира начини да подпомага удобните медии – с евросредства, с реклама. Сериозни суми за реклама могат да заделят минаващите за солидни бизнесмени, а повечето от тях са такива, защото са близки с властта. Някои дори придобиха собствеността на големи телевизии. А партийните субсидии бяха драстично орязани и опозиционни вестници като „Дума“ бяха принудени да намалят страниците си и да съкратят болезнено разходите.

– Затова ли спряха колонката ви в „Дума“?

– Не само моята, всички колумнисти останаха без ангажимент.

– Но не ви компенсираха с ежегодната награда „Георги Кирков“.

– Не става дума за компенсация. Публицистиката е важна не само с художественото майсторство, но и със способността да се въздейства върху общественото мнение. Влезте в сайта на „Дума“ и ще се убедите, че поне 90 на сто от 500-те ми колонки са сред най-четените. Преди това 20 години бях колумнист на други леви издания. Когато публицистиката не бъде оценена, има нещо дълбоко смущаващо.

– От Нинова ли идва непризнаването?

– Не мисля, тя ми е подписала номинацията. По-скоро платих цена за вътрешнопартийните напрежения, от които не съм част поне шест години, след влизането си в СЕМ, а и три години преди това, когато бях секретар на президента. Не беше честно точно на мой гръб да се изясняват кой е по-ляв.

Таня Петкова, „Сега“