Миналия петък пред очите на цяла България се появи един абсолютно нов Бойко Борисов. Целенасочен, национално отговорен и сериозно загрижен за съюзническите отношения на държавата в рамките на НАТО и ЕС. На среща с представители на Американската търговска камара нашият министър-председател повече от час изричаше доста тежки думи по адрес на партньорите, включително и спрямо новия Голям брат във Вашингтон.

Неговото слово прозвуча като коментар: критично, с необходимите аргументи и най-важното – показващо посоката за разрешаване на възникналите проблеми. Господин Борисов доста емоционално предупреди американските инвеститори у нас, че трябва да служат за пример, а не да попарват надеждите на българския народ спрямо добрите намерения на Вашингтон към нашата страна.

На фона на безгръбначните  позиции на президента Плевнелиев, на външния и на военния ни министър по адрес на Белия дом, предупрежденията на премиера прозвучаха почти революционно и вероятно ще бъдат анализирани твърде внимателно от американското посолство в София. Особено впечатляваща беше оценката, дадена от Борисов на „реалните проблеми“, които съседна Турция създава в отношенията си с нашата страна. Премиерът беше подчертано ядосан на коварните анадолски номера, които ни върти Анкара в последно време, без да се съобразява с партньорските приоритети в рамките на НАТО.

Демонстративният флирт на Ердоган с Путин постави София в унизителната позиция на наказано дете, измамено от „батковците“, които би трябвало да се грижат за неговото нормално съществуване. „Сега Турция строи четири руски ядрени реактора. Може ли натовска България да не го прави, а натовска Турция да го прави? Може ли натовска страна да съдейства България да бъде заобиколена и изолирана? Чакаме отговор от нашите европейски и американски партньори. Истински се надявам нашите приятели Турция и Гърция да не се възползват от желанието да бъде наказана България. Ако това се допусне, би означавало, че не сме истински партньори. България не трябва да бъде наказвана“.

Вълнуващите думи на нашия министър-председател ме накараха да се размечтая, че най-после държавата е намерила своя истински водач, способен да й върне достойнството и да я постави на равна нога с чуждестранните партньори. И тъкмо споделях своя оптимизъм с нашите зрители в ефира на телевизия СКАТ, когато един от тях побърза да попари добрите думи, казани за бате Бойко. „След дъжд качулка!“ – провикна се гневният зрител и набързо разказа колко много сме се изложили с дългото мълчание по всички тези парливи проблеми, измъчващи българската общественост години наред, без те да получат каквото и да е отношение, а да не говорим за решение от страна на често сменящите се правителства, включително и на първия кабинет, оглавяван от Бойко Борисов.

Опитах се да го омилостивя с библейския пример за грешката и прошката, но дълбоко в себе си затаих признанието за точния анализ на моя ефирен опонент. Политиката наистина е обширна територия за всякакви компромиси, но когато става дума за националните интереси на България, отстъпленията и политическите врътки са абсолютно недопустими. И все пак – появи се някаква светлина в доскоро безнадеждно тъмния тунел на националната ни сигурност и на отдавна залинелия държавен суверенитет. Общуването с коалиционните партньори очевидно е изиграло своята роля в „ограмотяването“ на ГЕРБ и на неговия едноличен ръководител по редица изключително важни въпроси, свързани не само с нашето външно партньорство, но и с цялостната геополитическа обстановка в региона.

Веднага трябва да подчертая, че „освестяването“ на днешното ни държавно ръководство се случва точно навреме, защото всяко забавяне може да се окаже фатално за бъдещето на нашата страна. Изправени сме на прага на една твърде вероятна конфронтация между Русия и НАТО, способна да прерасне във военен сблъсък с непредвидими последствия. Натовски генерали почти всеки ден летят до България и създават впечатлението, че днес или утре ще бъдем въвлечени в опасна авантюра, която би могла да промени рязко мирния живот на нашите сънародници.

Гражданската война в Украйна вече се превърна в истинска човешка касапница и всяко прибързано решение, което би могло да ни замеси в по-нататъшната ескалация на регионалното напрежение, би могло да се окаже пагубно за спокойствието и общественото равновесие в собствената ни държава. Премиерът Борисов много точно посочи липсата на истински съюзнически отношения както в НАТО, така и в ЕС. Неволно или съзнателно, нашите партньори ни поставиха в унизителното положение на най-бедната и най-слабо защитена страна в т. нар. Атлантическа общност.

С разрушена икономика и ликвидирана армия ние не сме в състояние да участваме в каквито и да е геополитически игри, а още по-малко да се опълчим като аванпост срещу цялата ядрена мощ на видимо ранената и заради това доста гневна северна мечка. Без да го усуква повече, правителството на Бойко Борисов трябва откровено да заяви на своите западни съюзници, че въвличането на България в евентуален по-остър конфликт с Москва е абсолютно недопустимо поради наличието на силна руска агентура у нас, която би могла да създаде сериозни вълнения и да разруши социалния мир в държавата.

Коварното поведение на Турция е доста удобен повод да се измъкнем от антируската Антанта и да стоварим вината за разкола в НАТО върху анадолските „съюзници разбойници“. Не може нас да ни използват да вадим горещите картофи на сбърканата натовска политика, а мошениците на Ердоган да обират дивидентите от флирта с Путин и с неговите планове за Евразийски съюз с мълчаливото съучастие на натовска Турция.

Освен във военно отношение, партньорите се опитват да ни прецакат и в най-болезнената точка на нашето сиромашко битие. Пред очите ни се разиграва поредният фарс с най-новото опрощаване на милиардните дългове на Гърция към европейските кредитори. Докато ние затягаме до задушаване икономическия колан, наложен от ЕС, коварните данайци отново са напът да измамят Брюксел и да го ударят на сладък живот. Търпението и безпринципното поведение на европейските институции спрямо наглото предизвикателство на крадливите елини неминуемо ще предизвика лавина от аналогични измами, които ще разбият окончателно и без това разклатената стабилност на икономиката в Стария континент.

И докато Гърция отново е ухажвана от безпомощните водачи на ЕС, България е осъдена да крета на опашката на хленчещите просяци, очакващи милостиня от бездушните чиновници на Жан Клод Юнкер.
Крайно време е това просветление в главата на премиера Борисов да се превърне в безкомпромисна политика по отношение на бъдещото ни партньорство в ЕС и НАТО. Едрата фигура на бате Бойко трябва най-после да стане истински забележима на европейските форуми.

За целта е необходима решителност и непоколебимост при поставянето на българските въпроси и претенции към партньорите. Гърците имат своя Ципрас,  унгарците Орбан, защо и Борисов да не се превърне в емблема на новия български подем в защита на националните интереси? И нека най-после да изпреварим събитията, а не да вдигаме качулката след като подгизнем от опасните дъждове, които надвисват над Европа. Държавник в нужда се познава – нека това да е девизът на днешните ни управници, за да ги уважаваме и гледаме по-дълго време начело на просперираща България.