Петър Волгин, БНР: Здравейте, проф. Вълчев… Би трябвало да сте си отдъхнали след вчерашната сбирка на ДСБ, защото те казаха, че остават в РБ. Така се запазва целостта на Блока и би трябвало да ви навежда на радостни мисли. Прав ли съм?

Даниел Вълчев, ДБГ: Нека да започна с това, че никой не е очаквал друго решение от форума на ДСБ. И за това имаше индикации много отдавна. Самият г-н Кънев, председател на ДСБ, през последните месеци редовно идва на заседанията на ИС на РБ и е доста активен на тях. В този смисъл, човек, който смята да напуска една организация, не посещава ръководните й органи. Така че никой не е имал колебания по този въпрос. Социологията също достатъчно ясно показа през последните месеци, че нов проект, предложен от г-н Кънев, се колебае някъде около статистическата грешка и даже доста под нея. (Усмивка под мустак – без мустак и по радиото. Бел. „После“.)

БНР: Имаше обаче доста гласове от страна не на г-н Кънев, разбира се, но на други хора в ДСБ, които твърдяха, че трябва да има силна опозиционна линия и тази силна опозиционна линия най-добре ще се изрази с напускането на РБ?

ДВ: Ами, ако трябва да бъдеме честни, това е по-принципната позиция, защото в момента проблемите, които има г-н Кънев при собственото си определяне в различни аспекти, те започват да се предават на всички ни! На политическо ниво решението за оставане в РБ, а същевременно правенето на нов политически проект (тъй като аз не можах да се ориентирам кое от двете остава; разбирам, че и двете остават), то би изглеждало така: „Аз, би казал той, участвам в работата на РБ, щото така искат хората зад мен. Същевременно нищо не ми пречи да правя нов политически проект, защото така изисква съвестта ми. На институционално ниво това пък изглежда така: „Да, аз съм в опозиция, защото така решиха хората от ДСБ. Но пък същевременно няма как да кажа на Москов да напуска, или на областния управител във Видин, или на всичките хора, които сега са във властта, защото те може и да проведат няк’ви реформаторски политики“. На процедурно ниво вижте как изглежда: „Много е лоша процедурата за избор на КЗК, но същевременно при съвсем подобни процедури бяха избрани миналата година и управителното тяло на БНБ, и процедурата за избор на КЕВР, но тогава проблеми нямаше. Сега, извинявайте, тези двойни стандарти започнаха да омръзват на всички ни.

ПВ: Добре, вие понеже сте колеги в РБ. Ориентирате ли се ДСБ… те в опозиция ли са или са в управлението?

ДВ: Ами аз оставям на хората да преценят кой къде е, но аз пак ще кажа за двойните стандарти – това наистина всички ни поставя под сериозно изпитание. Ще дам още един пример. Нали помните как се тръбеше наляво и надясно – този, дето няма вече да го споменаваме – че в София, Пловдив и във Варна РБ ще спечели или най-малкото ще отиде на балотаж. И тримата кандидати бяха излъчени по изрично искане на този, дето няма да го споменавам. След това на нито едно от трите места не отидохме на балотаж. Нещо повече. И тримата кандидати за кметове постигнаха резултати под листата на РБ. Някой да пое отговорност за това нещо? Какво беше положението с говоренето за дясно? Много сме десни, най-десни сме, анти-тва, анти-онова. Сега изведнъж, първоначално не забелязахме, че АБВ са лява формация, някак си БСП са леви, а пък АБВ са няк’ви не много леви. А сега г-жа Дончева е партньор.

ПВ: Да! Това е интересно.

ДВ: Ма аз нямам нищо против.

ПВ: Ма и аз!

ДВ: Напротив! Напротив. Тука целият въпрос е, че – отново няк’ви двойни стандарти. Ако щете – и за Гражданската квота. Много е важно гражданите, гражданите – ми ние като ги видиме гражданите, те до един са свързани с г-н Костов.

ПВ: Ъ! С кого да бъдат свързани?

ДВ: Не, нямам нищо против! Аз също нямам нищо против, разбирате ли? Това не е въпрос. Но нека да ги наричаме нещата с техните имена!