Не че ми е работа, но да кажа – нещо се случва в главата на Бойко Борисов и това е доста притеснително. Премиерът започна да говори едно към гьотере, превъзбуден е и леко се пеняви, като се сети за социалистите. До преди месец-два нашият любим премиер не правеше така – той владееше в детайли тънкостите на ораторското изкуство, всяка негова дума бе шамар, всяко изречение плющеше като камшик. Той бе истинска машина за лафове, които макар и текезесарски, се приемаха добре от обществеността. Сега срича като първокласник, а думите му са пръснати като черни врани в изорана нива. Направо не мога да го позная. А е премиер, не е шега работа. Утре с две-три приказки може да закрие държавата.

Според мен състоянието на Борисов се обостри, след като е научил, че за 1 месец ГЕРБ е изгубил 3 процента – партийният рейтинг падна от 33.6 на 30.5%, и ГЕРБ вече не е първа политическа сила. Тези данни на “Тренд” излязоха преди седмица и бяха допълнени от “Галъп”. И двете агенции са убедени, че обратът се дължи на “Апартаментгейт”.

И оттогава мислите в главата на Борисов започнаха да се блъскат една в друга. Някъде по това време Борисов включи в новото гербаджийско ОДС земеделците на Венци Върбанов и рече: “Трябва да обединим всички сили срещу пълзящата диктатура, която се опитват да ни наложат нашите опоненти”. Докато цялото българско човечество се пънеше да разбере що за държава сме, след като опозицията прави диктатура, Борисов тръгна да разсъждава върху едно интервю на президента Радев в “Панорама” и стигна до заключението, че червената пълзяща диктатура ще бъде предшествана от военен преврат: “Когато обаче върховният главнокомандващ призове генералитета да не стои безропотно, когато призоваваш армията, това не е ли диктатура? Имаме сега на колко места военни преврати”…

Каква армия, какъв преврат, какви пет лева??

След като няколко седмици Борисов ежедневно демонстрираше нов морал – като уволняваше апартаментчици, той очевидно вече осъзна, че тази история няма да спре като лек дъжд през май, а ще продължи да капе като китайска капка върху партийния корпус. Това просветление вероятно допълнително го е изнервило, щото тънкото поточе на премиерската мисъл изведнъж се усили до такава степен, че заприлича на пълноводна река, която отнася всичко живо по пътя си. Например: “Ако нямаше КОНПИ, нямаше да го има този скандал”, рече премиерът, забравяйки, че в скандала са накиснати и двама души от ръководството на същата тази КПКОНПИ, които явно са си обявили съревнование за размера на терасата, дето са забравили да декларират. Изобщо да не напомням, че КПКОНПИ проспа скандала и вече изпра Влади Горанов по неговия жилищен казус. Сега другите накиснати се молят за същата участ.

Де да беше само това. Мисълта Борисова продължи да подскача като волна пеперуда из цветна градина: “Ако няма свобода на медиите, как ще се случва това говорене за апартаменти, имоти, къщи, сауни и тераси? Демокрацията си работи”.

Около отчета на ГЕРБ за кампанията “Европа в нашия дом”, Бойко съвсем се отплесна. Във връзка с някакви неясни подмятания за офшорни фирми, премиерът ни рече: “Който му докопат фирма, сметка – затвор! Да го хващат и да го вкарват в затвора. Толкоз! Ако знаят, да казват – еди-кой си има офшорна сметка”. След като “вкара” в Наказателния кодекс притежанието на офшорна сметка, Борисов се зае с по-важното – социалистите. Поради непонятни за редовия гражданин причини Борисов се ядоса на една семпла случка, която щеше да мине за миг през новините и да изчезне в информационното небитие. А именно – сбирка на БСП в Южния парк, на която социалистите представиха слогана си за европейските избори. Лелееее….все едно БСП-то се беше събрало пред къщата Му в Банкя.

Все едно лявата напаст се беше промъкнала през дувара Му и се беше излегнала под магнолията Му. Толкоз се разлюти Бойко! “Днес гледам са се изтъпанили на Южния парк… Не може да се съберат Тройната коалиция в Южния парк. Прекрасен парк сме им направили, помните кви паркове ни завещаха, като станах кмет, и кви са сега. Събрали се там тройната коалиция, после двойната коалиция и всичките лидери в тея най-мракобесни времена на политически преследвания – ако си спомняте пред къщите ни стояха – и говорят за борба с корупцията. То е жалко, то е дори смешно”.

Ама ха! Ще се събират те в Южния Му парк. „Абе, ако има автокрация, как ще се съберете у Южния парк?”, пита нелогично, но справедливо той. Утре ще отидат в Борисовата Му градина, а вдругиден хо-о-оп – пълзящ преврат. Лесно като таратор.

Потокът на мисълта Борисова заигра и във вторник на АМ “Хемус”. Тогава, докато ситен дъждец ръмеше по главата Му, Борисов рече: “Чували сме всякакви глупости за “Хемус”… и мигом добави още една: “БВП на страната ще нарасне с поне 10-20%, след като автомагистрала “Хемус” бъде завършена”. Мдам, доста въздухарско изказване… Ако беше реклама по телевизията, можеше да продължи така – 2 магистрали + 40% БВП, 3 магистрали + 60%, 5 магистрали + 100%…

Всъщност, ако плановете са до 2021 или 2022 година АМ “Хемус” да стигне до разклона В.Търново – Русе, а след това да строи още няколко години до Търговище, т.е. ако плановете са магистралата да бъде завършена напълно след 7-8 г., БВП на страната ще си скочи за това време с 10%, със или без магистрала. А по-добри темпове при строеж на магистрала едва ли могат да се очакват – 10-те км от Ябланица до Боаза, които се строят в момента, ще се строят 2 години. Друг е въпросът, че след 7-8 години магистралата може да бъде завършена, но тогава пък отсечката София – Правец за нищо няма да става.

Тя и сега е накъдрена като дунавските вълни плюс тапи заради постоянните ремонти, ръждясалите мостове и убийствените лампи в тунелите.

Борисов е видимо изнервен. Той не беше такъв дори и във времената, когато хвърляше оставки за щяло и нещяло. Няма друга причина за нервността на Борисов освен наличните проблеми – невъзможността да овладее “Апартаментгейт” и влошаващите се изборни прогнози. На всичкото отгоре, след като започна да стреля в тълпата имотни гербаджии, предвождани от Цветан Цветанов, и започна да се обгражда със съмнителни седесари, Борисов май вече установи, че е сам. Как беше – “Нямам приятели, по празници си седя в Бояна сам като куче и гледам футбол”…

Петьо Цеков, “Сега”