Искайте и ще ви се даде – точно сега! Нищо че правителството много се надява народът да кротува, докато бъде избутано европредседателството. Няма по-подходящ момент за натиск, защото на властта й е нужна тишина през идните шест месеца. Премиерът Бойко Борисов сам прикани недоволните да се надигнат, като с плашливото си поведение преди празниците показа, че е склонен да прави отстъпки – само мир да има, докато България е начело на Съвета на ЕС.

Учените от БАН се заканиха, че ще посрещнат европейските гости с черни знамена на Президиума си, който е съсед на Народното събрание, и ще излязат да шумят на жълтите павета веднага след официалния старт на европредседателството на 12 януари. Причината бе, че вместо очакваните 98 млн. лв. от бюджета получиха 83 млн. Като усети резила академията на науките да се възмути пред Европа от неуките във властта,

Борисов потуши скандала още на 19 декември, изравяйки от вече гласувания бюджет спорните 15 млн. лв. И учените кротнаха.

Полицаите, които се бяха нагласили да правят улични протести от първия до последния ден на председателството, също се успокоиха на 19 декември (с отсрочка за граничните полицаи), защото министърът на вътрешните работи Валентин Радев стана по-сговорчив и подписа със синдикатите в МВР колективния трудов договор за 2018 г. още преди началото на извънредното заседание на съвета за социално партньорство. Така бяха разпределени допълнителните 55 млн. лв., които правителството отпусна за увеличение на възнагражденията в системата, и предколедно полицаите бяха зарадвани с 13-а заплата от 480 лв. Засилените мерки за сигурност вече имат гаранция, че няма да бъдат подкопани от вътрешно недоволство.

Възмущението от планираното драстично увеличение на цената на водата в 14 области бе туширано предпразнично чрез преизчисление на Комисията за енергийно и водно регулиране, която внезапно откри грешка в сметките си. Така скокът бе намален с малко, но достатъчно, за да изглежда по-поносим от потребителите и да не изпаднат в ярост, когато получат първите си завишени сметки през февруари.

Мораториумът върху новите лекарства за онкоболни също се оказа поправим, въпреки че управляващото мнозинство влезе в челен сблъсък заради него с президента Румен Радев. След като Борисов злоупотреби с паметта на майка си, за да оправдае ината си, разбра набързо, че за едни 25 млн. лв. не си струва да рискува спокойствието си точно по време на европредседателството. И парламентът прегласува решението си за мораториума заедно с унижението да го смачка и сдъвче публично, след като го бе бранил самоотвержено.

Остана му обаче голям дерт

Парламентарната опозиция му замисли вот на недоверие на 17 януари. И то не за какво да е, а за корупция. Чак такъв удар под кръста не бе очаквал, защото, ако има нещо, с което България системно се излага пред чужденците, е образът й на най-корумпирана държава в Европа. За да избегне тази тема след началото на председателството, Борисов си уреди с политически връзки и мъжки целувки от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изтегляне през ноември на редовния годишен доклад на ЕК за корупцията на високо равнище, организираната престъпност и съдебния паралич в България. Иначе документът трябваше да се появи през януари.

Някои се заблуждават, че протестите по време на европредседателството биха се чули по-добре в Брюксел. За тяхно разочарование именно Брюксел показа, че не ще да слуша шум в системата и затова си запуши ушите. Докладът му не само бе изтеглен в по-невидим период, но и бе захаросан толкова неприлично, че лепна петно на безпринципност върху ЕК. Въпреки това Борисов се стряска от кошмара да се оправдава за корупцията в държавата, след като се е старал толкова много да й придаде лъскав образ пред Европа. Еврокомисията може да се преструва на сляпа и глуха, но представителите на страните членки вероятно ще проявят любопитство какво представлява новият им ротационен председател, който им предлага домакинството си.

„Защо искат да счупят държавата?

Защо искат точно през януари (вот на недоверие), когато (евро)комисията и (евро)парламентът ще заседават, да са вотовете, защо не ги направиха декември, като са толкова принципни? Това ли беше градивна опозиция?“, почти изплака Борисов на 16 декември по „Дарик“. Ден по-рано той бе в Брюксел на последния Европейски съвет за годината и изля гнева си пред журналисти, въпреки че на международен терен не бе красиво да коментира вътрешнополитически въпрос: „БСП и ДПС искат провал на председателството. Надявам се Доган да говори с хората от партията си. Те искат държавата ни да се провали сега. Ние сами се дърпаме да сме си в казана с катрана. Само вижте как са подбрали датата на вота на недоверие (17 януари). Това ли е градивната опозиция? Те умират да се сринем и в руините да се опитват отново да крадат. Ще се съпротивляваме този път много“. Борческият му дух обаче бързо премина към помирителен тон: „Призовавам колегите от БСП и ДПС да проявят за тези 6 месеца и малко разум. Имаме редки шансове, след това можем да си покажем българския характер. Разбирам, че завистта е голяма, но в тези 6 месеца да се опитат и те да са малко българи“.

След такъв сърцераздирателен тон Ахмед Доган омекна предколедно и обеща с „дискурси“ и „парадигми“ да не бута правителството. И как ще го бута, като чрез медийната империя на депутата си Делян Пеевски държи четвъртата власт, която всекидневно крепи останалите три власти?

Задачата е спусната: Не мърдайте шест месеца, пък после правете каквото искате! Но народът отдавна е казал, че мине ли заекът баира, после върви го гърми нахалост.

Щом Борисов толкова го е страх от съчетаване на европредседателство с протести, значи им е дошло времето. Властта никога не прави отстъпки пред обществото по свое желание. Тя не дава. Хората трябва сами да го изтръгнат. Отдавна е разобличен митът, че главната й грижа е все по-пълното задоволяване на растящите потребности на народа. Управляващите се грижат преди всичко за своите потребности, докато управляваните не им създадат дискомфорт с исканията си. Тогава може да им отпуснат нещо, за да си върнат спокойствието. Борисов е на тръни, че в момент, когато има ограничени възможности за будалкане на обществото, може да се наложи да прави верижни отстъпки. Всеки успех на определен сектор в защита на интересите му ще насърчи и други да се надигнат.

Напълно възможно е точно европредседателството да се окаже най-бурният период през трите мандата на Борисов. Многобройни са примерите по света, че големите международни срещи са подходящ фон за масови улични прояви.

Министърката за европредседателството Лиляна Павлова, която разходи на 18 декември журналисти в прясно ремонтирания Национален дворец на културата, много държеше да знаят, че ще има „блекаут“ (blackout – затъмнение, англ.) на някои зали – например на залата за работни обяди и залата за пресконференции. Съображенията били за сигурност и затова витрините с прекрасните гледки към Витоша щели да бъдат напълно затъмнени с черни щори. Символиката обаче не може да се избегне, защото както чуждестранните журналисти, така и официалните гости фактически са призовани да се концентрират върху ставащото в НДК и да не хвърлят погледи навън, където за разлика от природните картини социалният пейзаж може да развали мнението им за България.

Правителството е планирало 270 изяви от европредседателството. Достатъчно много са, за да трепери да не би някоя да изкуши спонтанни или дежурни протестъри. Предстоящата международна каскада не е като асамблеята „Знаме на мира“, когато заради децата от разни държави хората масово създаваха дружелюбна и приветлива атмосфера. Проучване на АФИС показа точно в навечерието на голямата европейска премиера на България, че 67% от българите не вярват на правителството, 80,7% изпитват недоверие към съдебната власт, а 77,7% – към парламента. Не всички са склонни да протестират, но това е мощен заряд от гняв, който може да експлодира по всякакъв повод. Властта ще трябва да се плъзне по много тънък лед, за да стигне гладко до сдаване на председателството през юни. Всяко рязко движение може да означава не само да загуби равновесие, но и пропадане в дълбокото. Затова страхът на Борисов е толкова голям. А щом го е страх, има смисъл натискът да се засили.

Светослав Терзиев, „Сега“