След година управление на служебни правителства, България има редовно правителство. Народното събрание избра за министър-председател депутата и бивш образователен министър Николай Денков, който ще управлява с мандата на ПП-ДБ.

За него гласуваха 132 депутати – 68 от ГЕРБ-СДС, 62-ма от ПП-ДБ и 2-ма от ДПС. От партията на Ахмед Доган това бяха единствените участвали в гласуването, останалите просто не се включиха. Против бяха 69 парламентаристи – 37 от „Възраждане“, 19 от БСП, 11 от ИТН, един независим и – изненадващо, един депутат от ГЕРБ-СДС. Същото разпределение на силите се видя и при приемането на структурата и състава на кабинета.

Вицепремиер на Денков е бившият еврокомисар Мария Габриел, излъчена от ГЕРБ-СДС. Тя ще го замести на премиерския пост след 9 месеца, каквато договорка беше постигната между десницата и герберите.

Така новото правителство събира в общо управление двете водещи политически сили в страната. Парадоксалното е, че те дълго време воюваха едни срещу други и конфликтът им продължава да тлее дори сега.

Кабинетът разполага с управленска и законодателна програма, по които има съгласие между десните и герберите. Новите управляващи ще разчитат на ДПС за мнозинство, с което да се промени Конституцията. Целта е да се преструктурира системата на съдебната власт, в частност прокуратурата, както и да се ограничат правомощията на служебните правителства, чрез които държавният глава неимоверно засили властта си.

Конституционните изменения са основният приоритет на новата власт. Също така приемането на държавен бюджет с дефицит до 3 процента, осигуряването на евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост, подмяната на ръководителите на специалните служби, влизането на страната в еврозоната и Шенгенското пространство, провеждането на външна политика в подкрепа на Украйна във войната й срещу Русия.