По всичко изглежда, че БСП отдавна вече не е партията на левите хора в България, а се е превърнала в лидерския проект на Корнелия Нинова. Интересно беше поведението на тази формация и нейната председателка около последните събития – връчването на първия мандат на „Продължаваме промяната“ след падането на правителството и изгонването на 70-те руски дипломати и посолски служители.

Падането на кабинета „Петков“ след успешния вот на недоверие неприятно изненада коалиционните партньори от БСП и „Демократична България“. И двете формации бяха с доста паднали рейтинги и възможността им отново някога да бъдат във властта клони към нула. По принцип всяка партия, която участва в управлението на страната, трупа негативи, но шеметно развилите се събития през последните седмици доста поразместиха пластовете и процентите.

Поначало бе ясно, че партньори на „Продължаваме промяната“ за ново правителство с първия проучвателен мандат ще са същите без „Има такъв народ“. И че оттам нататък ще се събира подкрепа депутат по депутат с всевъзможни кандърми и обещания. Беше почти сигурно и че Кирил Петков отново ще е кандидат за министър-председател.

И точно тогава премиерът в оставка еднолично реши да изгони от страната 70-те руснака. Което изправи Корнелия Нинова пред нова ситуация – от една страна, трябваше да преговаря за оставане в новия кабинет. От друга – да реагира срещу акта на Петков, за да запази оределите избиратели на БСП за следващите избори, независимо дали те ще са след три или след шест месеца.

В типичния си стил Нинова реагира остро и бурно, поставяйки условието да бъде сменен кандидатът за министър-председател. Иначе партията й нямало да седне на масата за преговори. Тя поиска и други неща като например да бъде отменена от парламента нотата за изгонването на руските дипломати с ясното съзнание, че това няма как да се случи. В действителност обаче бе разигран поредният театрален етюд (подобно на онези с оставката й), за да се убедят левите, че предводителката им е направила всичко възможно да поправи „несправедливостта“ и своеволието на Кирил Петков. По същия начин, както упорито повтаряше, че и един патрон не е изнесен за Украйна, при все че всички знаеха как българско оръжие стига до там чрез трети страни и частни фирми.

Нинова не пропуска възможността да изтъкне и че министрите на БСП в кабинета са гласували против падането на ветото за начало на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Толкова, кратко и ясно. Но нали този въпрос уж беше „червена линия“ и би следвало да има по-тежки последици като напускане на управленската коалиция и неучастие в ново правителство с тези партньори? Излиза, че заявените от партийната ръководителка принципи са само декларативни и много лесно могат да бъдат прежалени в името на оставането във властта.

Не оказа влияние върху поведението на Нинова и писмото на вътрешната опозиция в БСП, с което 17 социалисти предупреждават, че тези маньоври не могат да излъжат избирателите и те чудесно разбират фалша и лицемерието. Което застрашава бъдещето на партията като такава и като фактор в българската политика.

Странно някак, но „Продължаваме промяната“ доста бързичко и безболезнено смени почти сигурния кандидат-премиер Кирил Петков с другия съпредседател на формацията – досегашния финансов министър Асен Василев. Някои даже заподозряха предварителна договорка. След което също така бързичко БСП се върна на масата на преговорите за съставяне на ново правителство.

Всъщност възмущението и гневът на Корнелия Нинова траяха от ден до пладне. В момента, в който тя отиде на среща с кандидата за министър-председател и преговорната група на ПП, сякаш забрави за руските дипломати, преглътна ги. И пак заговори за приоритетите на левицата в социалната сфера – пенсиите, младите семейства, здравеопазването, образованието, икономиката и т. н. С други думи, българо-руските отношения са ни важни, но по-важна ни е властта, за да можем да работим „в интерес на българските граждани“. Така въпросните отношения по-скоро изиграха ролята на смокиново листо, с което Нинова се опитва да скрие властовите си амбиции.

На практика основното, което тя правеше през изминалите шест месеца, беше да сменя ръководствата на държавните предприятия, за да уреди всичките си приближени и да запази или създаде нови схеми за далавери – нещо, което БСП винаги е правила, когато се добере до управлението. Е, да, детските градини и ясли вече са безплатни по настояване на левицата, но пък затова не достигат хиляди места в тях, най-вече в столицата и големите градове.

В интерес на истината, задачата на Корнелия Нинова не е никак лека. Хем да се задържи колкото се може по-дълго във властта с всички произтичащи от това благини и привилегии, хем да съхрани електората на БСП, който с всеки следващи избори все повече намалява, както се видя миналата година. А на предстоящия вот, освен формацията на Мая Манолова, по всичко изглежда ще има още един конкурент – „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев.

Най-неприятното в цялата тази история е, че не толкова машинният вот е виновен за спада в изборния резултат на социалистите, а по-скоро поведението на лидерката, оградила се с тесен кръг придворни, но Нинова прави всичко възможно да върне и гласуването с хартиени бюлетини. С всичките му пороци. От една от партиите най-горещи привърженици на изцяло машинното гласуване, сега БСП отиде в другата крайност и се нареди до ГЕРБ. Двете партии плюс ДПС (също бивш яростен защитник на машинния вот) дават всичко от себе си, за да открият отново възможностите да се купуват гласове и да се произвеждат невалидни бюлетини предимно в ущърб на малки партии. Ама, разбира се, нали така се подпомага изборният резултат на големите играчи.

Банкер