Фокус: Проф. Маринов, изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов 3“, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството?
Александър Маринов: Искам да отбележа първо, че програмата на правителството излезе, когато трябваше да се оценяват стоте дни. Така че със задна дата виждаме някои неща, записани в програмата, за да се отчетат като свършени. Нищо особено не е направило правителството. То се занимаваше с разпределение на постове и сектори на влияние. От гледна точка на вътрешната политика не мога да посоча нищо конкретно с изключение на две-три неща, шумно обявени и обещани, като например повишаването на минималните пенсии. От друга страна виждате, че въобще се замлъкна и нищо не се говори за индексирането на всички останали пенсии. Това го давам като пример не защото е трябвало непременно да бъде свършено през първите сто дни, а защото имаше няколко първоначални хода, действия, които да създадат впечатления, че правителството работи и след това всичко си минава в едно темпо, изцяло под сянката на личните изяви на министър-председателя. Още не можем да видим идеята, философията, основните приоритети на ключови министерства. Още не могат да си влязат в ролята министрите, които и без това не са особено авторитетни и доказали се личности. Така че тези 100 дни минаха доста бързо в общо взето нищоправене.
Фокус:Това е третото правителство, начело с премиера Бойко Борисов, какви разлики откривате в сравнение с предходните два кабинета?
Александър Маринов:Първо програмата на този кабинет е най-лошата от трите – тя е най-обща, неконкретна и хаотична. Второ, съставът на този кабинет е също най-слаб от трите. Има хора, за които с основание може да се пита какво правят, какво са направили до момента или точно обратното, заради нещата, които са направили до момента, не би трябвало да са там. Вижда се, че този кабинет изцяло вече трябва да обслужва блясъка на премиера в неговите нараснали мащаби. Тук говорим за неговите амбиции да надхвърли границите на страната, да заеме роля, функции с балкански или дори европейски мащаб. Поради което всяко действие, което би могло да хвърли сянка на премиера, моментално се коригира и то по един начин, който според мен е на ръба на конституционността. Министрите не са секретарки на министър-председателя. Той не може да им поставя задачи, да им дава заповеди и да ги праща нагоре-надолу из страната, както се случва непрекъснато. Той не може директно да отменя решения и разпореждания на министрите, защото те имат своя законова отговорност и правомощия. Само през изминалата седмица така беше с историите около „Натура“ 2000 в крайморска Добруджа, така беше с „Дунарит“, така се случи с инцидентите по Черноморието с различни практики на ощетяване на туристите и т.н. Министрите летят като пощальони нагоре-надолу да изпълняват разпореждания на министър-председателя. Това е един стил, който не води до вършене на работа, а трябва да лъска имиджа на премиера.
Фокус:Как работата на правителството през първите месеци на управление се отрази на имиджа и ролята на България на международната сцена?
Александър Маринов:Не виждам какво да е направило правителството, което да е било забелязано в чужбина. Ще видим това, което прави кабинетът, как ще се отрази да кажем на периода на нашето европредседателство. Ще видим как ще бъдат решени други въпроси. Да кажем хубаво беше подписан договорът с Македония. Това несъмнено е една крачка напред, не може да се отрече, но как ще се развият нещата по-нататък? Дали подходът при подготовката и подписването на този договор не предопределя по-нататъшни проблеми, предстои да го видим. До момента смятам, че правителството не се е захванало сериозно да решава нито един въпрос както от вътрешната, така и от външната политика. Според мен това е недопустимо, особено като имаме предвид третия мандат на Борисов като министър-председател. Вътре в управлението има хора с достатъчно опит и при тази ситуация да не правят нищо, е необяснимо.
Фокус:Миналата седмица правителството представи управленската си програма, има ли потенциал да се справи с поставените задачи до края на мандата си?
Александър Маринов:Това е изключително трудно да се каже, защото задачите са така формулирани, че не може да се докаже решени ли са или не. Това е един списък от пожелания и общи приказки, които всеки може да извърти, както желае. Никой не може да каже например, че не е направено нищо в една област. В случая това, което липсва, са ясно дефинирани условни очаквани резултати, включително с конкретика, със срокове, със стойности и т.н., каквито ние не виждаме в програмата. Отсега предполагам, че когато дойде време да се отчита една или друга част от нея, ще има големи политически спорове, които ще бъдат субективни именно защото не са заложени в самата програма тези показатели и критерии, по които да се оцени еднозначно изпълнено ли е или не.
Фокус:Как оценявате отношенията между „Дондуков“ 1 и Дондуков“ 2 през първите 100 дни на кабинета „Борисов“ 3 и какви са перспективите пред тях?
Александър Маринов:Хладни са, не са още изострени. Общо взето стремят се атаките срещу президента да не идват от правителството, а главно от парламента и от парламентарната група на ГЕРБ, въпреки че министрите не пропускат да захапят президента. Днес включително четох изявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ветото на президента ще забави магистрала „Струма“ и т.н. Управляващите се опитват да се обясняват и извиняват с президента. Не са добри отношенията между двете институции, въпреки че Бойко Борисов очевидно не желае да влиза в пряк сблъсък с Радев по простата причина, че стои много по-зле от него. Президентът има два пъти по-голямо одобрение от Борисов, така че той няма интерес от челен сблъсък. Там, където дори се твърди, че има разбирателство между правителството и президента, се вижда, че това е само на думи. Припомням ви заседанието на КСНС, когато беше заявено, че е постигнато разбирателство и ще бъдат изготвени определени анализи и програми от страна на правителството, но сроковете за тези разработки отдавна минаха, а не се е чуло нещо да е направено. Очаквам, че по-нататъшните ходове на управлението ще доведат до засилване на критичността срещу него и предполагам, че президентът ще бъде също един от критиците на правителството. Според мен отношенията между двете страни на „Дондуков“ ще се изострят.
Фокус:Даде ли опозицията 100 дни толеранс на кабинета и очаквате ли тя да бъде по-активна отсега нататък?
Александър Маринов:Особен толеранс не е дала, въпреки че не е била и особено енергична по някои въпроси, по които можеше да бъде агресивна. Въобще градусът на политическия живот е висок в резултат на неща, които са се натрупали през последните години. Така че първите сто дни на правителството и парламента са общо взето с една позната степен на конфронтация. Според мен е важно опозицията не просто по-агресивно или по-цветисто да напада управлението, а по-аргументирано да посочва неговите съществени пропуски и да показва каква е нейната алтернатива, какво по-различно предлага, за да може обществото да прецени дали има друг по-достоен кандидат да управлява страната. Опозицията е доста по-силна, отколкото при предишните два мандата на Бойко Борисов, говоря най-вече за БСП, които са ясно изразената опозиция. Тя създава доста по-големи грижи на ГЕРБ и парламентарната група на ГЕРБ като че ли не е във форма и няма това ниво, за да бъде равностойна. Ще видим какво по-сериозно ще предложи опозицията като алтернатива на претенциите и намеренията на правителството.
Фокус:Стабилно ли е управлението и управляващата коалиция? Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов“ 3?
Александър Маринов:Според мен няма да изкара пълния си мандат. Тази стабилност е привидна. Все още сме в началото на неговото управление. Тепърва предстои председателството и то ще бъде използвано всячески като аргумент да се поддържа една стабилност на управлението на държавата. Имайте предвид, че стабилността на едно управление се решава най-вече от това дали то е способно да разрешава проблемите, които стоят пред обществото. Предишните два кабинета на Борисов си отидоха предсрочно, тъй като се видя, че не могат да решават проблемите и самите те се измъкнаха от задължението да ги решават, така според мен ще се случи и в този трети мандат. Още повече, че аз очаквам с течение на времето да се изострят противоречията вътре в управляващата коалиция.