Няма срок или задължение президентът да издаде указ за промяна в служебното правителство. На практика може и да не го направи. Това заяви Орлин Колев, експерт и преподавател по конституционно право, в ефира на NOVA News.

По думите му в задълженията на държавния глава влизат само назначаване на служебен кабинет и издаване на указ за предсрочни избори. „Ако указът не се подпише, предложените за смяна министри остават на постовете си. Президентът не може във всеки случай да откаже да подпише указ, но когато има абсолютна необходимост от смяна на даден пост, това би могло да доведе до конституционно сътресение. Такава възможност в момента няма, така че е оправдано действието на президента да поиска повече аргументи за смените. Радев няма да понесе отговорност, ако не подпише указ„, коментира той. И допълни, че всяка промяна в кабинета „Главчев“ минава през президента, а не през парламента.

Според него фокусът следва да падне върху дейността на служебния кабинет. „В него неизбежно ще има политически оттенък. Той не отговаря пред никого. Народното събрание може да се информира за дейността му и впоследствие чрез актовете си, решенията и законите, да я коригира. Индиректно парламентът може да насочва служебния кабинет, но без да изземва функциите на изпълнителната власт. И двете рокади в служебния кабинет са поискани поотделно, а не наведнъж. Това буди въпроси за комуникацията в него„, смята Колев.

Сайтът Гласове публикува позиция на Димитър Стоянов, специалист по конституционно и административно право. Съветник в политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа (2017-2021), относно искания Вот на недоверие от парламентарни партии:

„Вот на недоверие към служебен кабинет“, както предлагат Нинова, Костадинов и ИТН, звучи абсурдно от конституционноправна гледна точка. Независимо от непрекъсваемостта в мандата на парламента и промените в процедурата по назначаване на служебно правителство (което пак се назначава с указ на президента), по никакъв не е отменено Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 г.

В РКС № 20 се казва, че „служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност“. Форма на такъв контрол е вотът на недоверие. Казано по най-лесен начин, няма как да свалиш доверието си от нещо, което не си избирал.

Служебното правителство се назначава с указ на президента, а не се избира с решение на Народното събрание. Когато служебно правителство се е застъпвало с действащ парламент в миналото, то е било обект на ограничен парламентарен контрол, който е изключвал политическата отговорност. Сега, когато сме в хипотезата на служебно правителство и действащ парламент, няма промяна в тази рамка.

Така че „вот на недоверие към служебен кабинет“ е нещо напълно противоконституционно и нищожно от гледна точка на правото.