По уверенията на ръководството на държавната Българска банка за развитие в момента тя работи активно по изготвянето на програмите за кредитни гаранции за фирми и безлихвени заеми за граждани, които да им помогнат да преодолеят сътресенията около коронавирус пандемията. Вече планираното за целта увеличение на капитала на държавната банка със 700 млн. лв. от фискалния резерв е задействано и до дни ще бъде вписано в Търговския регистър.

Изглежда обаче, в ББР имат финансов и административен ресурс да се занимават и с по-обичайната си дейност – огромни кредити, раздадени по неясно какви критерии със съмнително обезпечение. На 26 март, или около две седмици след началото на извънредното положение, ръководената от Стоян Мавродиев банка, чиято мисия е приоритетно да финансира малки и средни предприятия, отпуска пореден единичен голям заем – този път за над 75 млн. лв. Кредитополучател е „Свети Георги груп“ – дружество, свързано с компанията за изкупуване на вземания „С. Г. груп“. Последната вече вероятно е лидер на колекторския пазар, след като в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., използвана поне частично, за да придобие огромен пакет – 538 млн. лв., лоши кредити от Първа инвестиционна банка.

Кредит с много въпроси

От представените в Търговския регистър документи става ясно, че мениджмънтът на „Свети Георги груп“ е одобрил договора за кредит на 25 март, а той е сключен ден по-късно – на 26 март. Заемът е десетгодишен с лихва 3-месечен Euribor плюс 3.5%, която обаче не може да пада под 4%, а съдлъжник става друга свързана фирма – „ВИП колекшън“. Но няма информация за други важни параметри като най-вече за какво се планира да се ползват тези 75 362 700 лв., както и с какво се обезпечава кредитът.

Последното изглежда особено важно. Досега единственото, което се вижда, е залог на търговското предприятие на „Свети Георги груп“, но това дружество според последния му отчет за 2018 г. практически няма дейност – има едва 57 хил. лв. активи и 2 хил. лв. приходи и нулева печалба. Съдлъжникът „ВИП колекшън“ също не допринася съществено – активите са малко над 1 млн. лв., но приходите са 8 хил. лв. и е отчетена загуба 3 хил. лв. Справка в Имотния регистър показва, че и двете дружества не притежават недвижими имоти.

„Свети Георги груп“ е еднолична собственост на Юлиян Цампаров. Той е изпълнителният директор на „С. Г. груп“, както и собственик на една четвърт от капитала на колекторската компания. Останалите са бащата на Юлиян Бойчо, както и Адам Сотков и Станимир Бургаски. Последните двама са в бордовете и на „Свети Георги груп“, и на „ВИП колекшън“. Собственик и изпълнителен директор на „ВИП колекшън“ се води Митко Иванов, който няма други фирмени участия. До средата на 2019 г. обаче и там собственик е бил Юлиян Цампаров.

Космическият ръст на „С. Г. груп“

С този нов кредит от ББР поетите от фирмите около варненската колекторска група задължения само за три месеца надхвърлят 350 млн. лв. През декември 2019 г. „С. Г. груп“ сключва облигационен заем за 236 млн. лв. – грандиозна сума за българския колекторски пазар. За сравнение – за 2018 г. активите на лидера на пазара „Агенция за събиране на вземания“ са 118.3 млн. лв., а сумарно топ 3 са с 243 млн. лв. (тук влиза и „С. Г. груп“ заедно с няколко свързани дружества за общо 28.7 млн. лв.).

Не е ясно кои са облигационерите на компанията, но косвени индикации сочат, че средствата идват от Първа инвестиционна банка. Паралелно с този заем „С. Г. груп“ придобива и пакет с 538 млн. лв. номинал лоши кредити от банката – част от програмата й за капитализиране, след идентифицираната от ЕЦБ 263 млн. евро капиталова дупка. Възможно е сегашният кредит от ББР да е частично рефинансиране на тази емисия – „Свети Георги груп“ да купи част от облигациите.

Отделно от това на 10 декември 2019 г. ПИБ отпуска и 50 млн. лв. кредитна линия за „Мъни плюс мениджмънт“ при 8.5% лихва. Това е новото име на фирмата за бързи кредити „Кредихелп“, която формално не е собственост на „С. Г. груп“, но от 2016 г. реално е под нейния контрол. През 2019 г. за кратко неин управител е Юлиян Цампаров. А „С. Г. груп“ е вписана и като съдлъжник по кредита на „Мъни плюс мениджмънт“.

Банка за насърчаване на едро

Кредитът от ББР за „Свети Георги груп“ по никакъв начин не е необичаен за нея. В последните години държавната банка все по-мащабно канализира ресурс към едри кредитополучатели – често до позволените й тавани. А профилът на клиентите все повече я оформя като банката на ДПС.

По този модел бяха отпуснати 150 млн. лв. на свързаната с Румен Гайтански-Вълка „Роудуей кънстракшън“. Също толкова достигна и експозицията към контролираната от депутата Делян Пеевски „Техномаркет България“, след като ББР първо даде пари тя формално да бъде извадена от „Булгартабак“ (също огромен длъжник на банката) , а после и да погаси заемите си към други банки (включително ПИБ). Освен това държавната банка павира с допълнителни заеми и прехвърлянето на контрола над курорта „Слънчев ден“ от политика от БСП Георги Гергов към Ангел Палийски. Източници от сектора твърдят, че той също представлява интересите на Пеевски, и последващи сделки потвърждават тези връзки.

Така реално, ако се съберат тези няколко топ експозиции, формирани в последните няколко години, се получава сума от порядъка на над 0.5 млрд. лв., канализирана към обръчите от фирми ДПС. А заедно с новия кредит на ББР и още няколко нови едри експозиции на банката, откакто неин главен изпълнителен директор е Стоян Мавродиев, сумата надхвърля 0.7 млрд. лв. – колкото сега държавата инжектира в капитала й.

Сегашната сделка обаче добива нов слой скандалност – кредитът се отпуска на фирма без дейност, служители и активи след обявеното извънредно положение и докато държавата налива пари в ББР, за да подпомага ударените от кризата малък и среден бизнес. Тези 75 млн. лв. не са част от целевото увеличение на капитала, но ако ББР спазваше мисията си, те биха могли да бъдат канализирани към много компании, изпитващи трудност да покриват задълженията си, вместо към дружество, чийто бизнес е да изкупува проблемни заеми и да ги събира, често принудително. При така раздаваните кредити от ръководството на ББР става все по-съмнително къде и как биха потънали анонсираните 500 млн. лв. за кредитни гаранции, които тя трябва да канализира към търговските банки. А между другото след увеличението на капитала на банката тя технически ще може да раздава и около два пъти по-огромни единични заеми.

„Капитал“ изпрати на ББР въпроси по темата и ще включи отговорите и обясненията на банката, ако такива се получат.

Източник: „Капитал“