Десетина дни преди Рождество Христово Върховният касационен съд е взел съдбоносно решение за българското православие. На 16 декември с решение на ВКС в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд е вписана втора православна църква, а именно Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ) с предстоятел Триадицки митрополит Фотий. Това означава, че Църквата е регистрирана като религиозна институция според Закона за вероизповеданията. Съдебното решение праща и в миналото монопола на Българската православна църква начело с патриарх Даниил единствена да претендира да носи името Православна църква.

Съдебната сага тече от 2009 г. Решението на ВКС, което беше обявено в петък е окончателно, то отваря врати за нови православни църкви у нас, а Софийският градски съд повече не може да отказва регистрации.

Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „Успение на Пресвета Богородица“ е в столичния кв. „Бъкстон“. Техен е и девическият манастир в кв. Княжево, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският епископ Серафим.

Православната старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият Синод с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невъзможно, но реалната й история започва преди 35 години, след падането на режима на Тодор Живков.

Софийски градски съд беше отказал регистрацията на Българската Православна Старостилна Църква, защото се налагаше становището, че втора православна църква, освен БПЦ не може да съществува. Реално решението на ВКС, което беше обявено в петък отваря врати за нови православни църкви у нас.

Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Галища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов.

Завършл е Духовната академия „Свети Климент Охридски“. До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология“ университета.

По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно православна църква – така наречения Синода на противостоящите. След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Подстриган е за монах с името Фотий.

След падането на комунистическия режим е създадена старостилна Триадицка епархия на Синода на противостоящите на територията на България. В 1993 г. Синодът на противостоящите дава автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17 януари 1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София. Ръкополагането е извършено от митрополит Киприан в съслужение с епископ Хрисостом Етнийски, епископ Хрисостом Христиануполски, епископ Авксентий Фотикийски от Синода на противостоящите и епископ Пахомий Вранчански от Румънската православна старостилна църква.

На 3 март 2016 г. на заседание на Архиерейския Синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6 март 2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ в София Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.

През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба (№ 56751/13) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател“) и петима български граждани.

Делото основно засяга  оплакване, което следва да се разглежда по чл. 9 във връзка с чл. 11 от Конвенцията, че отказът на българските съдилища да регистрират църква, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, поради сходството на нейното име с това на Българската православна църква, която е призната съгласно закона, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си.

През ноември 2011 г. църквата жалбоподател подава документи за регистрация пред Софийски градски съд. Към молбата си прилага удостоверение, издадено през юни 2011 г. от държавно дружество, което води база данни на всички дружества и организации с нестопанска цел, че името й не съвпада с името на друго подобно дружество.

Съгласно процесуалните правила Софийски градски съд кани Дирекция „Вероизповедания“ да направи бележки по молбата за регистрация. Дирекцията уведомява съда, че тъй като чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона за вероизповеданията от 2002 г. („Закон от 2002 г.“) провъзгласяват източното православие за традиционното вероизповедание на българския народ и предвиждат, че негов представител е Българската православна църква, тя ще представи бележките си, след като получи становището на Светия синод за тази църква.

Дирекцията представя бележките си през февруари 2012 г. Тя накратко посочва, че по нейно мнение наименованието на църквата жалбоподател противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона от 2002 г. Дирекцията посочва още, че предвид значимостта на Българската православна църква в българското общество, Светият синод е помолен да даде становище по молбата за регистрация и прилага писменото становище на Синода с коментарите си.

В становището си Светият синод на Българската православна църква посочва, inter alia, че църквата жалбоподател е идентична с тази църква; че случаят засяга въпрос от национално значение; че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си; и че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата „православна“.

Съдът в Страсбург смята, че „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“. Следователно е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В крайна сметка Върховният касационен съд на Република България смята, че: „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.

За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото.

Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което бъде допуснато исканото вписване“.

Върховният касационен съд, като се позовава на Закона за вероизповеданията, не смята за пречка да бъде регистрирана БПСЦ.

Пълният текст на решението e на интернет страницата на ВКС.