Сайтът „Биволъ“ пусна нов запис от аферата „Яневагейт“. В предишния публикуван епизод бившата шефка на Софийски градски съд съд споделя пред колежката си Румяна Ченалова и пред неизвестен мъж-юрист, че близкият приятел на Бойко Борисов, който е взел „Рубин“ (бившия завод на Цветан Василев, б.р.), я е посъветвал да се обади лично на премиера и да се срещне с него, защото Бойко искал.

От изповедта на Владимира Янева става ясно, че Александър Сталийски я посъветвал: “Той си иска да се види с тебе и да си се разбере с тебе, така, че аз не мога да посреднича, съжалявам! Мога след като ти си говорила с него да го ръчкам после и да говоря..”.

Тук се намесва Ченалова с въпроса:

“Ми ти що не отидеш и да си говориш с него?”

На което Янева отговаря простодушно: “Ми, щот не искам.”

Тогава остана открита загадката защо Янева не иска да се срещне лично и да говори по своя проблем с премиера, а предпочита посредничество на различни лица и евентуално есемеси и Viber комуникация, пише „Биволъ“. Кое възпира от подобен контакт тогавашната шефка на най-възловия окръжен съд в България?

Ето какво гласи и новото едва 30-секундно парче, което е монолог на Янева:

ВЯ: Аз, ако съм искала да преспя с Бойко, съм щяла да преспя преди 5 години.

Ся зорлем да го правя пет години по-късно, просто когато не искам, няма смисъл.

Ся за кво трябва да отида, да влизам в някаква ситуация, в която да се чудя – ни напред, ни назад, да стане още по-лошо.

Няма смисъл ссс… си влизам в такава ситуация.

Ти къв мислиш ще ми бъде разговорът с него?

Ше ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли?

От „Биволъ“ припомнят и един предишен епизод – как от Брюксел Бойко дори й изпратил успокоителен СМС по Viber, в който я успокоил и дори предложил „да се разходят в парка“. Тя обаче не откликнала на призива. Това са лични неща – струва ми се , че не е редно да ги коментирам, каза Румяна Ченалова, след като заяви, че от нас научава за новата порция записи и помоли да й кажем, какво има вътре.

Уточнихме, че не се интересуваме от лични взаимоотношения, а питаме дали има спомен да се е водил подобен разговор. Ами, даа… Аз така или иначе, ако кажа, че имам спомен, това означава, че потвържд… Не е редно според мен, не е. Как да кажа – моите пердстави за морал не ми позволяват да давам каквито и да е отговори на такива въпроси.

Запитана това, че не казва „да“, означава ли, че не казва и „не“, т.е. – не отрича, че разговорът е автентичен, тя отговори, че „най-вероятно това е част от разговорите, които сме водили.“