От догодина общините ще имат право да начисляват до 2 процента допълнителен данък върху доходите на регистрираните на тяхна територия работещи, в брой ще може да се плаща само до 5 хил. лв. а за земеделските имоти в границите на урбанизирана територия, чието предназначение не е сменено, ще трябва да се плаща данък. Това предвиждат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане, което ще продължи до 26 септември. В документа обаче не е направена оценка за очакваните приходи от подобно увеличаване на данъка и за икономическото въздействие на подобна мярка.

Възможността общините да получават част от данъка върху доходите на хората се обсъжда от много години, като последното обявено намерение беше да се запази сегашният плосък данък от 10 процента и всяка местна власт да реши дали иска да вземе от 0 до 2 процента от налога. Сега направеното предложение обаче има коренно различна концепция и на практика ще доведе до вдигане на данъка върху общия доход на хората, ако общината реши да се възползва от опцията за допълнителни приходи.

Това на практика ще доведе до феномен, при който работещи в един град, но с регистрация по постоянен адрес в други различни градове, да имат различни удръжки от заплата, заради различна общинска добавка върху данъка. Може да се стигне и до ударна смяна на адресната регистрация на хората в общини, които не са въвели допълнителния данък или той е по-нисък от общината, където досега е бил регистриран работещият.

Според плановете на финансовото министерство, Националната агенция по приходите ще събира и допълнителния общински данък върху доходите и ще после ще препраща сумите към общините.
Намерението е обявено месец преди местните избори и на практика решението дали ще се възползват от него пада на следващите общински власти, които на повечето места са в неясна конфигурация.

Нов товар за бизнеса без анализ за ползите за общините

Вдигането на данъци никога не е положително, коментира пред БНР общинският съветник в София и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред БНР. Според него налагането на допълнителния общински данък може да доведе до допълнително натоварване на бизнеса, намаляване на икономическата активност и конкурентоспособността. Той признава, че общините имат нужда от повече средства, но трябва да има анализ, какъвто никой не си е направил труда за направи, който да открие структурните дефицити в кои общини са и какви са необходимите средства за запълването им.

„Данъкът върху общия доход е лесен за администриране, но той влияе пряко върху разходите на труд на бизнеса и увеличава себестойността на която и да е стока. При равни други условия това намалява конкурентоспособността на родните фирмите. С близо 18% беше увеличен токът за бизнеса и ако сега се въведе допълнителен данък, който директно натоварва разходите на фирмите, това би ударило и заетостта, и конкурентоспособността на българските стоки“, смята Дацов.

Авансов данък върху печалби от игри

Друга промяна предвижда да се плаща авансов данък върху доходите при еднократно получаване на средства от т. нар. „други източници“. Обикновено това са пари, спечелени от награди, които досега се обявяваха в годишната данъчна декларация, но от ведомството на Владислав Горанов смятат, че така се укриват средства и не се плащат данъците върху тях.

С промените ще се извърши и намаляване на прага на кешовите разплащания. От догодина максимално ще може да плащаме по 5 000 лева в брой, което е три пъти по-малко от сега разрешеното.

Плащане в брой до 5 хил. лв.

Така, според финансовото министрество, ще е по-ефективна борбата със сивата икономика, а и европейската практика е плащанията в брой да се ограничават в рамките на 2000 – 3000 евро. Ограничението ще се прилага и когато плащането е в по-малък размер, но е част от договор на стойност над 5000 лв., както и при разплащания в чуждестранна валута, ако равностойността в левове е над прага.

С  проекта  се  предлага  промяна, според която вече ще се облагат поземлените  имоти  в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е
променено предназначението им от техните собственици. Целта е да се предотврати възможността  за  отклонение  от  данъчно  облагане и да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания, мотивират се от Министерството на финансите.

Без имотни облекчения за безплатно санирани сгради

Също така няма да има данъчни облекчения за имотите, които са били санирани с пари от националната програма за енергийна ефективност, за да няма двойно подпомагане. Така от намаления имотен данък ще се ползват само сградите, санирани с лични средства на собствениците.

Предвижда се също така обратно начисляване на ДДС да има не само за зърното, но и за цвекло и технически култури.

Вече фирмите, които искат да ползват данъчен кредит за стока или услуга за над 700 лв., ще трябва да подават по електронен път в НАП декларация за това свое намерение.

В случаите на смесено използване на стока или услуга при неподаване на декларация за избор на методика или при неначисляване на дължим данък в съответствие с избраната методика ще се счита, че стоката или услугата е използвана и ще се използва единствено за лични нужди.