И през октомври социологическа агенция „Барометър България“ проведе регулярно телефонно проучване на електоралните нагласи на българските гласоподаватели и оповести своята „стъкмистика”.

С настъпването на есента се забелязва, че макар протестите да продължават, емоционалният отзвук спрямо тях отшумява независимо от широкото им медийно отразяване. За сметка на това дискусиите в Европейския парламент и гласуваната резолюция срещу България предизвикват обществена реакция и имат потенциала да повлияят върху степента на подкрепа към отделни политически субекти.

1. Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?

През второто десетдневие на октомври ГЕРБ остават водеща политическа сила макар и изминалите седмици и месеци на протести и скандали да оказват влияние върху процента желаещи да гласуват за тях – 20,9, което води до леко скъсяване на дистанцията между първия и втория играч на политическата сцена. Без промяна в тенденцията БСП не успяват да убедят масовия избирател, че са надеждна алтернатива на сегашното управление и не привличат нови гласове извън обхвата на техните твърди гласоподаватели – 15,1% от заявилите желание да отидат до урните. ДПС са трета политическа сила със 7,9% – представители на техните традиционни поддръжници. Включването на текстове за „Истанбулската конвенция“ и

македонско малцинство в резолюцията на Европарламента и изобщо повдигането на тези теми от външна сила се възприема като грубо вмешателство от страна на патриотично настроените избиратели, което намира отражение в консолидиране и повишаване на подкрепата за ОП – 7,2 процента, което би направило патриотите четвърта политическа сила в бъдещ парламент.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ отбелязва застой в подкрепата си – 3,9% от избирателите, като трябва да се отбележи мълчанието, граничещо с отсъствие, на политическата формация и лидера ѝ по всички актуални теми, които вълнуваха обществото през последните месеци, което не остава незабелязано от подкрепящите ги – предимно млади хора, склонни да търсят новото и интересното, но рядко отиващи до урните.

Губещият от резолюцията на Европарламента за момента е „Демократична България“ – от една страна инициирането на дискусията е съвместно между десния Радан Кънев и евродепутата от БСП Елена Йончева, което се възприема от десните избиратели като непочтена сделка с дългогодишния им политически противник, от друга страна в резолюцията изненадващо бяха включени спорни и неочаквани текстове, които могат да се възприемат като опит за вмешателство в суверенитета ни и критика към Конституцията ни.

Явната коалиция с БСП и подкрепата за Истанбулската конвенция, гей бракове и сепаратистката ОМО Илинден в Европарламента на лидера им Радан Кънев е причината за оттеглянето на симпатиите на избирателите към тях. ДБ биха получили подкрепата на 3,0% от гласуващите.

2. Ако днес се провежда първи тур на президентските избори, за кого от следните кандидати бихте гласували?

През следващата година освен парламентарни предстоят и президентски избори. С уточнението, че реалните кандидати за президентското място са напълно неясни в настоящия момент „Барометър България“ анкетира своите респонденти за кого биха гласували, ако водещите политически лидери и обществени личности се включат в президентската надпревара.

Според новата стъкмистика първите две позиции биха очертали „генералска“ битка с разлика от 4% между министър-председателя Бойко Борисов (24,2%) и настоящия президент Румен Радев (20,2%). С балансираната си позиция и стабилно одобрение сред избирателите ги следва военният министър Красимир Каракачанов (14,5%).

Ако се кандидатира, не би трябвало да се подценява още един генерал, който през последните месеци води класациите по обществено одобрение и доверие, макар и да не е политическа фигура – председателят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски (8,9%).

Извън битката на първите двама на балотаж, но с отчетлива подкрепа, очаквано е и неформалният лидер на ДПС Ахмед Доган, който може да разчита на безусловната подкрепа на привържениците на формацията си (7,5%). В мажоритарни избори като президентските Слави Трифонов би получил 3,9% – толкова, колкото и партията му на парламентарни. Мая Манолова би получила по-висока подкрепа (3%), отколкото формацията ѝ на парламентарни (1,7%). От друга страна Христо Иванов, като кандидат за президент би спечелил относително по-малко гласове (2,5%) отколкото ДБ на парламентарни избори (3%).

Период на провеждане на изследването: 10-16.10.2020 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на България с избирателни права

Обем на извадката: 866 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено