Мистерията с „убийството“ на прочутия дядо на Бойко Борисов се заплете още повече, след като днес премиерът изненадващо обяви, че той е бил убит в….“Белене“.

В поредно драматично интервю, този път пред БТВ, в отговор на внесения сигнал от БСП в ЦИК и СЕМ с искане да излезе в отпуск, докато върви предизборната кампания, и да бъде санкциониран за използването на държавен ресурс за водене на предизборна кампания, Борисов заяви: „И да бъда пратен в Белене и убит. Така са постъпил и с дядо ми. И с много дядовци така са постъпили…

Тази версия напълно противоречи на обясненията за кончината на прочутия дядо, лансирани от лидера на ГЕРБ през последните 10 години.

Доскоро бившият комунист Борисов не пропуска да напомни, че и той имал дядо николапетковист, който обаче бил убит от комунистите на 9 септември 1944 г. Още през 2014 г. в личния си профил във фейсбук той беше пояснил как станало това: “На 9 септември, когато са дошли гавазите от Държавна сигурност, са го извели от дома му и са го пребили с тояги в царевицата в двора, пред очите на всичките му близки”. На последното заседание на Министерския съвет в края на 2016 г., Борисов заяви, че понеже дядо му бил николапетковист – “дори в моето досие пише “враг на народната власт, николапетковист”. През февруари 2017 г. на сбирка на Съюза на репресираните във Велико Търново той пак спомена как убили дядо му, а после съобщили на близките, че бил умрял “от червен вятър”.

В същото време, Бойко Борисов не отронва и дума за собственото си комунистическо минало и това на баща му Методи, който също е бил заклет комунист и именно на него дължи пожарникарската си кариера.

Може да очакваме, че във времето на предизборната кампания, лидерът на ГЕРБ няма да пропусне да предъвква тази история в най-различните й и очевидно измислени версии – трябва да обере гласовете на  гласоподаватели, които имат зъб на комунизма и социалистическата партия, наследила БКП. А за тези гласове конкуренцията е жестока – за тях напират и ДСБ, и ДОСТ, и т.н. маргинални партии.

В това, че Бойко Борисов иска да обере тези гласове няма нещо нередно – това си е негово демократично право. Но важното в случая е, че той заиграва театър с истината, като казва неща, които изглеждат измислени. Борисов никога не уточнява, кой точно негов дядо е бил убит – бащата на майка му или на баща му, той избягва да спомене име. Друго: няма как на 9 септември ДС “гавази” да са убили дядо му, защото, тогава даже още не е създадена Народната милиция, камо ли ДС, която е създадена много по-късно. Няма как да са убили дядо му и защото е бил “николапетковист”- Никола Петков по това време е важна фигура в Отечествения фронт, който организира и осъществява преврата в София на 9 септември, самият той става министър от правителството на ОФ и подкрепя горещо създаването на Народния съд.

Тук възниква и един фундаментален въпрос. А той е: Как с такива дядовци – врагове на народната власт, която дори ги ликвидира като такива, те са били приети за членове на БКП и са растяли по партийната стълбица? Известно е, че по онова време членството в комунистическата партия осигуряваше по-лесно кариерно израстване и натискът за влизане в партията беше толкова силен, че за да станеш член на партията, трябваше да имаш идеална биография, правилен класов произход, кандидатите се проверяваха по служебна и семейна линия, както се казва, до девето коляно. Значение имаше, ако и родителите ти са по това време членове на БКП, а в някои медии излязоха твърдения, че и майка му, и баща му на Борисов са били партийци – нещо, което той досега официално не е опровергал.

Бойко Борисов, твърди, че е чел досието на дядо си, откъдето ставало ясно, че дядо му е обрисуван като враг на народа и “николапетковист”. Но няма как да пише такова нещо в това досие по простата причина, че  партията БЗНС “Никола Петков” е основана… през лятото на 1945 г., близо година след като дядо му е бил убит.

Твърденията му се различават и от публикуваните от някои медии  спомени на В. Киров от село Хераково, който познава отлично семейството на Борисов, според който единият му дядо – бащата на майка му, е починал от старост през 1970 г. а другият – този по линия на баща му – през 1965 г.! Той твърди даже, че майката на Борисов е била дори партиен секретар.