И това мина. За пореден път. Странно защо, победители и доволни няма. Въпросът е как и защо се стигна дотук и какво ще правим нататък.

Първа сила са ГЕРБ. Очаквано за мислещите политически анализатори. ГЕРБ не са станали по-хубави или по-умни. Те се възползваха от протестният вот срещу Продължаваме промяната.

Тяхната кампания изцяло беше насочена срещу ПП и втълпяваха на хората, че те знаят какво правят. Хората, след повече от година отсъствие на ГЕРБ във властта, забравиха, че това, което знаят да правят, е да крадат. Както много пъти заявих – ПП накараха ГЕРБ да изглеждат почти смислени. Сериозен фактор за техния успех е, че държат местната власт и цели ресори от икономиката. Корпоративният вот е много важен, а без да държиш общините, не можеш да спечелиш и държавата. Заедно с хилядите хора, назначени от ГЕРБ, които знаят, че ако не гласуват за тях, ще останат без работа. Очакван резултат. Проблемите пред тях не са малки. От една страна – надали не осъзнават, че идващата тежка зима ще понижи електоралния интерес към всяка една партия, която се наеме да управлява в това кризисно време държавата. Колко по-лесно е отстрани да се критикува и да се заканват, че ще въведат ред в хаоса и колко по-трудно е да се налага да го направят. При липсата на сериозно мнозинство, ще се наложи да правят компромиси за коалиция. И тук вариантите са или ДПС, което означава сами да си компрометират следващите изборни резултати, или Възраждане, което ще ги направи неприемливи за евроатлантическите им партньори, или ДБ, което също няма да им донесе положителни резултати. Много по-лесно е да обвинят всички, че не искат да им съдействат и елегантно да се оттеглят и да оставят друг да обира негативите на идващата зима.

Втора сила очаквано са Продължаваме промяната. Резултатът им е учудващо добър с оглед грешките, които допуснаха и силната негативна кампания срещу тях. На практика всички партии се обединиха срещу Кирил Петков и Асен Василев. А хората се разочароваха, защото очакваха от тях да се справят с корупцията на ГЕРБ, а всъщност видяха аматьорство и въвличане на България в конфликта в Украйна, предателство спрямо Македония и още няколко сериозни грешки, които трудно се прощават от българите. Сериозни удари срещу корупцията почти нямаше. Тук ще обърна внимание на недобрия пиар, съвсем статичен, фриволните изпълнения на членове на партията, които бяха използвани максимално от противниците им и натрапчивото усещане, че са американски проект. Трудно е да се прогнозира бъдещото им поведение. От една страна, вече писах за управлението тази зима – никой пресметлив политик не би се наел да управлява държавата при клатещо се мнозинство, тежки икономически и геополитически проблеми и липса на кадрови ресурс по места и сигурни хора. Възможно е да се опитат да направят евроатлантическа коалиция, но съм скептична, че това би се получило.0

Трета сила са ДПС. Бавно и полека, те се изкачват на първото място във властта, като с всеки пореден избор получават все по-добър процентен резултат, макар и подкрепата им откъм избиратели не се променя. ДПС винаги залагат на експертите и здраво държат избирателите си. Доколко защитават техните интереси е спорно, но със сигурност не се правят сами за смях като други партии и работят сериозно. Винаги са били решаващ фактор в българската политика. В момента не биха взели участие в управление поради изложените по-горе причини, но максимално биха се възползвали от критики към противника и посочване на грешките му, за да получат още по-добър резултат на следващите избори. Вотът в Турция за пореден път се утвърждава като сериозен фактор при формиране на българския парламент.

Четвърта сила са Възраждане. От една страна, удвояват резултата си, което е частичен успех. От друга – не успяха да консолидират протестния вот, който имаше много сериозен потенциал да бъдат на по-предно място в резултатите. Проблем за тях е, че партийното ядро е малко, а качествени кадри липсват, а от изследванията е видно, че сега са ги подкрепили бивши избиратели на ПП и ИТН, тоест при едно разочарование, периферията няма да ги подкрепи отново. Пиарът в социалните мрежи определено ги отличава от другите политически сили, силните послания и ораторството на лидера привлича романтично настроените патриоти и тези, които са против евроатлантизма. Липсата на кадри и сериозни хора по места, както и съмненията около партията определено свалят резултата им. Имат два варианта – да се опитат да участват в коалиция, което ще бъде фатално за резултатите им в следващи избори или да се опитат отново да се възползват от протесния вот, като бъдат срещу всички. Това трудно би се получило, тъй като не могат да тръгнат срещу ГЕРБ, а съмненията за съглашателство с тях определено им пречат, а срещу другите партии ще умори избирателите им, които очакват реални резултати от вота си, а не само обещания.

Пета сила са БСП. Продължава тенденцията към спад в подкрепата за левицата. Това се дължи до голяма степен на участието им в Четворната коалиция, изпращането на оръжия за Украйна и недостатъчната защита на социално слабите и пенсионерите. БСП до голяма степен загуби облика си на социална партия и се превърна в партия на олигарсите. Вътрешните конфликти доведоха до силен отлив на гласоподаватели от периферията и дори от твърдото ядро на партията. Бъдещето много зависи от това дали ще се опитат да сменят лидера си и дали ще предприемат кардинални промени в партията си и политиката си. Моята прогноза е, че дълго време няма да могат да постигнат добър резултат на избори.

Шести са ДБ. Постоянен играч, грантояд. Очаквано наливането на пари в кампанията и интересите на американците изискват те да са в парламента, макар и да не могат да бъдат решаващ фактор. Острие на евроатлантизма, което консолидира вот само на жълтите павета в София и някои по-големи градове. Коалицията има вид, държание и резултати на бутикова, като няма как да стане сериозен фактор. Вероятно ГЕРБ могат да ги потърсят за коалиционни партньори, но и така гласовете няма да стигнат за управление.

Седми са Български възход. Стефан Янев не успя да реализира потенциала си и да привлече повече избиратели. Вътрешни спорове, напускане на координатори на национално и местно ниво, липса на разпознаваеми лице и неясни послания са минусите на предизборната му кампания. Въпреки това успяха да постигнат резултат най-вече заради убеждението на българите, че генерал Янев защитава българските интереси и е почтен човек. От него и хората около него зависи дали ще реализират потенциала си в това Народно събрание и ще бъдат разумния фактор, или ще се оставят на течението. Неясно е какво ще направят, тъй като са нова партия, която не е имала възможност да участва в парламента досега. Бъдещето им зависи изключително от ходовете, които Янев ще направи до следващите избори.

ИТН очаквано не влязоха. От победители до победени – като фойерверк в политиката. Тяхната цел се изпълни, на практика те бяха виновните за изпирането на ГЕРБ и връщането им във властта. Непродуктивно участие във властта и съмнения за корупция. Липса на организации по места и напускане на много хора. Партията на Манолова също показа очаквано слаб резултат. Да обобщя за по-малките партии – всяка партия, която няма пари и няма подкрепа от американците, няма шанс да изпрати народни представители в парламента. Няма как една партия да стане разпознаваема, ако няма пари да си плаща на медии, в социални мрежи, както и да има офиси и хора по места.

Прогнозата ми е избори януари. Бог да пази България!

Елена Гунчева-Гривова