Пиеса от Хайван Вазов
Режисьор: Александър Морфов*
Място на действието: Кръчмата на Доганджата в Народния театър*

В Кръчмата на Доганджата са се събрали новите хъшове Чичопеевски, Данчо Ментата, Памид Памид, Мустафа Караибрахим и Велислава Княгиня, която шие байрак.

ДОГАНДЖАТА: Пийте бре, маскари! За всички има уиски с Редбул и ганджа. При мен всички трябва да сте на щайга, за да сте откровени и да не криете нищо от баща си! Сталин така си е напивал Политбюрото.

ДАНЧО МЕНТАТА: За мен една мента и глок, да пуцам в „Панорама“. Кога ще завладяваме България? Отечеството нази чака, жълтите павета пъшкат под подметките на лумпениата!

ДОГАНДЖАТА: България отдавна е завладяна, Мента, язък че те е страх да отидеш до телевизора! Само театърът остана по недоглеждане неовладян, затова Велислава Княгиня го завладява отвътре, като разхвърля малко пачки и превземки. Да не е само Бастунбаши с голямо чекмедже и актьорски талант да се прави на луд!

ПАМИД ПАМИД: Ние сега коя пиеса играем – „Чичовци“ или „Хъшове“?

ДОГАНДЖАТА: Все тая бе! Важното е на Вазов кокалите да се въртят, докато станат на брашно за шмъркане!

ПАМИД ПАМИД: Кой е най-младият хъш?

ЧИЧОПЕЕВСКИ: Аз, Делян Чичопеевски, най-младият син на Мафията!

ПАМИД ПАМИД: По сценарий не беше ли Бръчков младият хъш?

ЧИЧОПЕЕВСКИ: Аз бях Бръчков, когато отслабнах. Сега пак се загладих, йо-йо ефект, йо-хо-хо и бутилка ром!

ДОГАНДЖАТА:  Какво пишлеме беше, какъв чичо-пичо стана под крилото на Сокола!

ЧИЧОПЕЕВСКИ: Благодарен съм за всичко, но половият Акт Магнитски ме преследва в живота!

ВЕЛИСЛАВА КНЯГИНЯ (шие знамето, убожда се, ахва) : Бедни Чичопеевски, защо не умря с КТБ! Аз уших байрака, аз му турих знака! /(Запява песента за Райна Попгеоргиева, но на турски.)/

ДОГАНДЖАТА: Много хубава песен, Велислава Ханъм! Къде я научи на турски?

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА:  От Лютви Местан!

ДОГАНДЖАТА: Вай, сакън, да не съм чул това име грозно! Местан е архиеретик, предателите са по-лоши от гяурите!… Велиславо, ший го това знаме и да ходим на избори! След два месеца режисьорът Морфов ще се сети като Мара да се побара и ще се възмути, че си била с мене да ме крепиш да се не клатя до урната.

АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ (скача разчорлен на сцената): Това не е моята пиеса, това не е моят театър! Това е турско робство, абджекшан, майка ви стара!

ДОГАНДЖАТА: Това не е либерално, Сашуняк! В Нова България Мафията не се дели на етнически принцип. При нас българи, турци и роми делкат кинти наравно, всеки според заслугите и лоялността си, без оглед на джендър, етнос, религия и цвят на ноктите! Ти си сянка от миналото бе, ретроград, консерва, чапкън!

ПАМИД ПАМИД: Абе, Сашо, ти си по-пиян от нас бе!

МУСТАФА КАРАДЕРЕ КАРАИБРАХИМ БЕСНИЯ: Морфов ще изкара двама скъсани интелектуалци да протестират, ние ще извадим 20 000 крепостни с лично мнение. Можем да напълним театъра до терасата, барабар с фонтана! Айде всеки да си гледа родината и прародината, Морфов, не се справяш с работата! Байгън! Бън! Перде!

Завесата се спуска, зад нея се чуват борба и глухо мучене.

––––––––––––––––––––––––

Прaс-прес