Понякога политическите събития получават динамика в неочаквана посока. Очакваше се скуката около предизвестения провал по съставяне на кабинет да бъде разнообразен от спринт на Кирил Петков – до Букурещ, за да вземе от канадското консулство документа, туширащ спора за гражданството му.

Оказа се, че въобще не е имал намерение да ходи, но пък друг екшън бясно се завъртя край него – за новата му партия. Преди седмица партийният проект на служебния министър на икономиката бе на кота „няма да гледам отстрани политиката, ще намеря начин да остана, умувам какъв“. Днес вече не кой да е, а премиерът Стефан Янев се е заел да разшифрова неопределеността. Той каза, че новата партия може да се яви още тази есен на избори, би гласувал за нея, да  се включи лично… БСП, „Демократична България“ (ДБ) и наблюдатели открито вече обсъждат последствията. Самият Петков, а и сподвижникът му Асен Василев, обещаха новини около 15 септември.

Няма връщане назад, колелото се е завъртяло.

Въпросът е точно партия ли ще роди Петков, кога ще бъде създадена, ще участва ли наистина на предстоящите избори. Ясно е, че за самостоятелно явяване на вота няма време. Но пък може да се ползват листите на вече съществуваща формация (примерно ДБ кандидатира Петков и Василев), или пък да стане чрез регистрацията на налична маргинална партия (при структуриран цялостен проект).

Предвид факта, че Петков среща изключителен хорски възторг, граничещ с обич, че Василев е вторият най-одобряван министър, а ментор им е друг неоспорим народен любимец – Румен Радев, е ясно, че всичко това не е обикновен проект. Това е начинание с потенциал кардинално да промени политическия пейзаж у нас. По стандартите на българската народопсихология то може да роди нов месия. Не бива да се забравя и още един факт – Радев и Петков са единствените публично споменавани имена на български политици от американския президент Джо Байдън (чрез видеовръзка им благодари за икономическия форум през лятото в София).  С една дума, Радев спокойно може да бъде смятан за всестранно ръкоположен за втори президентски мандат; Петков пък – така да се завъртят нещата около него, че да се изпълни мечтата на стотици хиляди българи в социалните мрежи – да стане премиер на редовно правителство.

Неизвестностите правят ситуацията трудно прогнозируема. Но няколко неща може да се кажат още сега по повод превръщането на Петков от служебен в редовен политик:

1. В момента има вълна на народно обожание спрямо Петков. Тя ескалира, тоест процесът е в подем. Но все някога ще стигне пик, след което ще почне да пада. А покрай спихването на рейтинга на „Има такъв народ“ (ИТН) стана ясно, че българите не обичат да чакат. Те бързо разлюбват някого, който им обещава „да промени България“, а-ха да тръгне да го прави, пък нищо не прави.

Нищоправене би се отразило зле и на Петков.

Той, разбира се, може да си остане служебен министър. Но скок на цените, какъвто вече има, а и се очаква още по-голям, няма да се отрази добре на икономическия министър. Моментът Петков да се впусне в политиката е точно сега. Наистина сега, когато все още няма никакво значение лъже или не за документа в Букурещ – хората просто го харесват и това е. Динамиката от последните дни показва, че процесите най-вероятно няма да се бавят.

2. Петков е учредител на „Да, България“, но досега не разчиташе на кариера чрез нея. Връщането му би означавало челен сблъсък с Христо Иванов. Партийният лидер няма как да живее в сянката на най-големия харизматик. Затова политическа реализация през ДБ е малко вероятна. Но пък структуриране на нова партия, която само за месец да пробие в парламента, е невиждано предизвикателство. Всичко това предполага реализирането на проекта да се превърне в маратон. Но отново стигаме до важността на настоящия момент. Сега трябва да се действа, защото социологически сондажи вече показват първо място за ГЕРБ.

Протестът губи битката.

Включвайки се във вота, Петков ще го презареди с нова енергия. Освен това не бива да се забравя, че не може да се ходи непрекъснато от избори на избори. Партийна листа с името на Петков, която и да е тя, ще раздвижи нещата отвъд ступора.

3. Изключително важно е в кой точно спектър ще се позиционира сегашният министър. Ако под някаква форма е в дясно, каквато до момента е политическата му и житейска биография, това ще означава ръст на дясното и… удар във все пак нисък таван. Ако обаче направи центристка партия, обърната към всички избиратели, възможностите стават неизчерпаеми. Това вече ще е реализация на стратегическата идея „няма ляво, няма дясно“, която политтехнолози предричат отдавна като начин за трайно отстраняване на ГЕРБ. Роля в тази стратегия има и президентът Радев, твърде успешна досега. Петков вече каза, че с две ръце ще подкрепи държавния глава за втория мандат. Ако наистина той направи партия и е центристка, тя ще черпи от харизмата на президента. И всичко това е вече нещо много голямо. То ще засегне кардинално пейзажа. БСП например, след срива си, опитва да се възстанови, лепната за издигнатия преди 5 години от нея Радев. Но какво ли ще стане, ако партията на Радев е вече партията на Петков?

4. Независимо какви точно са конкретните планове на Петков,

ситуацията е вече уникална

След неговите маневри се появи безпартиен служебен премиер, който не изключва да стане партиец. След цар – премиер, охранител – премиер, като нищо може да имаме служебно правителство, превърнало се в партия.

Как ще завърши всичко това в период на президентски и парламентарни избори, е толкова неясно, че никой не би заложил пари на прогноза. Петков тепърва ще понася всестранни удари, начинанието му е изключително рисково. Но е факт, че има предпоставки да се случи нещо голямо.

Диан Иванов, Сега