Проф. Мишел Чосудовски е канадски икономист и писател. Преподавател в Университета на Отава. Основател на Центъра за изследване на глобализацията в Монреал. Като гост-учен е изнасял лекции в Западна Европа, Югоизточна Азия, Океания и Латинска Америка.

Служил е като икономически съветник при правителствата на развиващи се страни и като консултант в няколко международни организации. Автор на 11 книги, посветени на Новия световен ред, войната с тероризма и глобалната икономическа криза. Неговите трудове са преведени на повече от 20 езика. През 2014 е награден със Златния медал за заслуги на Република Сърбия заради текстовете му за агресията на НАТО в Югославия. Текстът е резюме на лекцията на проф. Мишел Чосудовски в Националния автономен университет на Никарагуа (UNAN) на 17 май 2016 г. по повод награждаването му със званието „Доктор хонорис кауза“ на хуманитарните науки.

Днес светът се намира на опасен кръстопът. Съединените щати и техните съюзници започнаха военна авантюра, която заплашва бъдещето на човечеството. Големите военни и разузнавателни операции се извършват едновременно в Близкия изток, Източна Европа, Субсахарска Африка, Централна Азия и Далечния изток. Военната програма на САЩ и НАТО съчетава операции на няколко основни фронта, както и секретни действия, насочени към дестабилизиране на суверенни държави.

Проектът за хегемония на Америка включва дестабилизация и упадък на страните чрез военни действия, тайни операции в подкрепа на терористични организации с цел смяна на режима и икономическа война. Последното включва налагането на непосилни макро-икономически реформи за задлъжнелите страни, както и манипулирането на финансовите пазари, инженерство за разпадането на националните валути, приватизация на държавната собственост, налагане на икономически санкции, задействане на инфлацията и черните пазари.

Икономическите измерения на тази военна програма трябва да бъдат ясно разбрани. Войната и глобализацията са тясно свързани. Тези военни и разузнавателни операции се изпълняват паралелно с процеса на икономическа и политическа дестабилизация, насочена към конкретни страни във всички важни региони на света.

Неолиберализмът е неразделна част и инструмент от този дневен ред на международната политика. От времето на Азиатската финансова криза през 1997 г., програмата на МВФ и Световната банка за структурна адаптация (SAP) се разви в посока на една по-широка рамка, която в крайна сметка се състои в подкопаването на способността на националните правителства да формулират и прилагат национални икономически и социални политики.

От своя страна, крахът на националния суверенитет е улеснен също и от основаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г., разгърнала се в посока на налагане на глобалните споразумения за търговия (TTIP и TPP), които (ако бъдат окончателно приети) по същество ще прехвърлят държавна политика изцяло в ръцете на корпорациите. През последните години неолиберализмът разшири контрола си от т. нар. развиващи се страни към развитите страни едновременно на Източна и Западна Европа. Програмите по несъстоятелност бяха приведени в действие. Исландия, Португалия, Гърция, Ирландия, и т.н. бяха обект на радикални мерки за икономии, съчетани с приватизация на ключови сектори на националната икономика.

Глобалната икономическа криза е тясно свързана с програмата за световна хегемония на Америка. В САЩ и ЕС спираловидно растящият бюджет за отбрана спъва обществените сектори на икономическа активност. „Войната е добра за бизнеса“: най-мощните финансови групировки, които рутинно манипулират фондовите, валутните и стоковите пазари, също насърчават продължаването и ескалацията на войните в Близкия изток. А в световен мащаб процесът на обедняване на населението е неразделна част от програмата на Новия Световен Ред.

Исторически, обедняването на големи групи от населението по света се конструира чрез налагането на стила на МВФ за макро-икономически реформи. Въпреки това, в последните 15 години е в ход нова разрушителна фаза. Светът се премести отвъд „глобализирането на бедността“: държавите се превръщат просто в отворени територии.

Държавните институции изпадат в колапс, училища и болници се закриват, правната система се разпада, границите се предефинират, големи сектори на икономическа дейност, включително селското стопанство и производството, изпадат в несъстоятелност – и всичко това в крайна сметка води до процес на обществен крах, игнориране и разрушаване на човешкия живот, включително чрез глад и мигриране на цели популации (бежански кризи).

Този „втори етап“ излиза извън рамките на процеса на обедняване, започнал в началото на 80-те години от страна на кредиторите и международните финансови институции. В тази връзка, масовата бедност като резултат на макро-икономическата реформа, поставя на сцената един процес на окончателно разорение на човешкия живот.

На свой ред, в условията на широко разпространената безработица, цената на труда в развиващите се страни рязко намалява. Движещата сила на световната икономика е луксозното потребление и производството на оръжия.

Най-общо казано, основните корпоративни участници в Новия световен ред, са:

• Уол Стрийт и западните банкови конгломерати, включително техните офшорки за пране на пари, данъчните убежища, хедж фондовете и тайните сметки;

• Военнопромишленият комплекс, прегрупиращ големи военни доставчици, както и наемническите армии на компании, притежаващи много добро снаряжение и договори с Пентагона;

• Англо-американските нефтени и енергийни гиганти;

• Биотехнологичните конгломерати, които все по-често контролират селското стопанство и хранителната верига;

• Комуникационните гиганти и медийните конгломерати, които са ръката на пропагандата на Новия световен ред.

• Фармацефтичната индустрия (Big Pharma)

Има, разбира се, взаимодействия между Big Pharma и производството на оръжия, петролните конгломерати и Wall Street, и т.н.

Тези различни корпоративни субекти взаимодействат с държавните органи, с международните финансови институции и с американското разузнаване. Структурата на държавата еволюира към това, което Питър Дейл Скот нарича „дълбоката държава“ – интегрирана със секретни разузнавателни органи, мозъчни тръстове, тайни съвети и консултативни органи, в които са определящи решенията на Новия световен ред, взимащи се от името на мощни корпоративни интереси.

На свой ред, агентурата е просмукали Организацията на Обединените нации, включително нейните специализирани агенции, неправителствените организации, синдикатите, политическите партии.

Това означава, че изпълнителната и законодателната власт са просто димна завеса, механизъм за предоставяне на политическа легитимност на решенията, взети от корпоративните лобита зад затворени врати.

Корпоративните медии, които са пропагандната ръка на Новия световен ред, имат дълга история, в която агентурата наблюдава внимателно веригата на новините. От своя страна, медиите служат на „полезната“ цел за забулване на военните престъпления, представяйки ги като разказ за хуманитарни дейности, които поддържат легитимността на политиците от най-висок ранг.

Военните действия и икономическата дестабилизация са представени като напълно легитимни. Войната се презентира като мироопазващо мероприятие.

Така световната икономика и политическите структури на западния капитализъм постепенно се криминализираха. Съдебният апарат на национално ниво, както и различните международни трибунали за правата на човека и наказателните съдилища, обслужват и отстояват легитимността на действията на САЩ и НАТО, воденето на войни и нарушаването на човешките права.

Разбира се, има значителни разделения и конкуренция сред корпоративния истаблишмънт. След ерата на Студената война проектът за хегемония на САЩ се състои в дестабилизиране на конкурентните полюси на капиталистическото развитие в страни като Китай, Русия и Иран, както и в страни като Индия, Бразилия и Аржентина.

С последните си разработки САЩ оказват силен натиск и върху структурите на страните-членки на Европейския съюз. Вашингтон има думата при избора на държавни глави, включително на Германия и Франция, които са все по-зависими от САЩ.

Паричните измерения са от решаващо значение. Международната финансова система, създадена по Бретън Уудс, е водеща. Глобалният финансов апарат е „доларизиран“. Правомощията за печатане на пари се използват като механизъм за присвояване на реални икономически активи. Така спекулативната финансова търговия се превърна в инструмент за обогатяване, за сметка на реалната икономика. Излишъците от корпоративните приходи и милиардите долари спекулативни печалби (депозирани в освободените от данъци корпоративни благотворителни организации) също се трансформират към корпоративния контрол над политиците, над обществените организации, да не говорим за учените и интелектуалците. Това се нарича корупция и измама.

В Латинска Америка военните диктатури от 60-те и 70-те год. в голямата си част бяха заменени от прокси режими на САЩ, т.е. инсталирани са „демократични“ диктатури, които гарантират приемственост. В същото време управляващите елити в Латинска Америка са преструктурирани. Те стават все по-интегрирани в логиката на глобалния капитализъм, който изисква приемане на проекта на САЩ за световна хегемония.

Макро-икономическа реформа е благоприятна за обедняването на целия регион Латинска Америка. В рамките на последните 40 години обедняването беше задействано чрез хиперинфлация, като се започне с военния преврат през 1973 г. в Чили и опустошителните реформите от 80-те и началото на 90-те години.

Изпълнението на тези смъртоносни икономически реформи, включително бързата приватизация, дерегулацията на търговията и т.н. се координира в сътрудничество с разузнавателните операции на САЩ, включително Мръсната война, „Dirty war„ (Аржентина) и Операция Кондор (Латинска Америка), контраметежът в Никарагуа и т.н.

Очертава се създаването на нов и привилегирован елит, интегриран в структурите на западните инвестиции и консумеризма. Смяната на режими е в ход в редица страни от Латинска Америка. Всеки опит да се въведат реформи, които се отклоняват от неолибералния консенсус, е обект на „мръсни трикове“, включително подривна дейсност, клеветнически кампании, политически убийства, намеса в националните избори и операции под прикритие, за да се сее обществено разделение. Този процес неминуемо предполага и изисква корупция в най-високите нива на управление, както и в рамките на корпоративния и финансовия истаблишмънт. В някои страни от региона всичко това се крепи на криминализирането на държавата, на легитимното пране на пари и на покровителството над търговията с наркотици.