Футболистът на Арарат-Армения (Ереван) Георги Пашов е най-новото име в националния ни отбор. Десният защитник, който е родом от Гоце Делчев и е юноша на Литекс, е играл в Чавдар (Етрополе), Славия, Монтана, Локомотив (Пловдив) и Етър.

29-годишният Пашов заслужи повиквателна от селекционера Красимир Балъков за европейската квалификация срещу Англия на „Уембли“ на 7 септември и контролата срещу Република Ирландия в Дъблин три дни по-късно. Направи го със силните си изяви за арменския тим, който е на крачка от класиране в групите на Лига Европа – само месеци, след като спечели историческата за клуба първа шампионска титла на Армения.

Жоро, известен и като Пашата, даде обширно интервю за БЛИЦ СПОРТ:

– Поздравления за поредните силни изяви в евротурнирите. Отчете се с асистенция при победата над Дюделанж с 2:1. Ще успеете ли да се класирате в групите на Лига Европа?
– Благодаря много. Беше важно да победим в домакинския двубой. След седмица трябва да довършим работата си и дай Боже да се класираме в групите. Мачът беше доста тежък. Важното е, че победихме, но за съжаление допуснахме гол, който се надявам да не ни изиграе лоша шега в реванша в Люксембург. Стремим се да побеждаваме и да влезем в групите на Лига Европа. Ако го сторим, ще напишем история, защото досега нито един арменски отбор не се е класирал дори до плейофа в турнира. Мечтаем да го сторим.

– Можехте ли да спечелите с по-убедителен резултат и как стана гола, за който асистира?
– Пропуснахме няколко положения в началото на второто полувреме. И две греди ударихме. Мачът беше равностоен. Дюделанж също удари греда. Не са толкова лек съперник. Те дори имат повече опит в Лига Европа, миналата година бяха в групите и играха с Милан, Бетис и Олимпиакос.

При гола, за който асистирах, проведохме атака отдясно, получих пас от вътрешния ни полузашщитник и центрирах към втората греда, където нашето крило отбеляза с глава за 1:0.

– На коя позиция играеш в Арарат-Армения?
– Десен краен защитник.

– Свикна ли в Армения? Как се чувстваш там и как се озова в този отбор?
– Започнах втори сезон тук, несменяем титуляр съм. Дори през миналия сезон имах най-много участия от всички в отбора, но четири кръга преди края се контузих. Доволен съм в Армения. Чувствам се доста добре. Хората тук ме приеха добре още от началото. Вече чувствам уважението към мен. Сам си го спечелих с многото работа, трудът, който полагам. Пристигнах тук, след като получих предложението чрез агента ми Костадин Башов. Заедно с него преценихме, че е добре вече да изляза от България и да заиграя в чужбина. Определено преминаването ми в Арарат-Армения (Ереван) е крачка напред.

– Ако получиш предложение от български клуб, би ли се върнал в родината?
– Интересен въпрос, но всичко зависи от предложенията, които бих получил, а и както споменах вече – чувствам се много добре в настоящия ми отбор. Имам още година договор с Арарат-Армения и съм концентриран върху изявите си тук, не мисля за друго.

– През миналия сезон бяхте двама българи, след като само дни след теб с Арарат-Армения подписа и Ивайло Димитров.
– Да, така беше. Първо аз отидох, а Косъма дойде няколко дни след това. Бях много радостен, че сме заедно. Така се адаптирахме по-бързо. Помагахме си един на друг. На полусезона той си тръгна, но вече бях свикнал. Освен това зная почти перфектно руски език и се справям, нямам проблеми.

– Животът в България сигурно ти липсва, как е в Армения?
– Живея сам тук, да, България ми липсва, тежко ми е, че съм далеч от близките. В Армения живея в столицата Ереван, който е доста спокоен и красив град. Лятото е посещаван от много туристи, а и арменците, които са пръснати по целия свят се прибират при роднините си. Освен това арменците винаги са имали много топло отношение към нас, българите. Факт, който може би малко българи знаят, е че в Ереван има училище и паметник на Пейо Яворов. Образцовото училище е и най-голямото огнище на българо-арменската дружба в столицата.

– Изненада ли те повиквателната за националния отбор?
– Не бих казал, че съм изненадан. По-скоро се надявах на тази повиквателна, с оглед на доброто ми лично представяне и успехите и победите, които записвам с Арарат-Армения в европейските турнири.

Треньорът ми в клубния тим, който е бивш национален селекционер на Армения – Вардан Минасян, още преди два месеца ми каза, че ако продължавам със силните игри, няма как да не бъда незабалезан от Красимир Балъков. Сподели ми, че да бъда част от националния тим на България е изцяло моя заслуга.

– Балъков потърси ли те, разговаряхте ли вече?
– Не сме говорил. Разбрах от хора от щаба му за интереса към мен, поласкан съм.

– Сигурно нямаш търпение да се явиш на лагер-сбора в Бояна?
– О, да. С нетърпение очаквам да се прибера в България, където са всичките роднини и приятели. Трудно е в чужбина, но това е пътят, който съм избрал. С нетърпение очаквам началото на лагера преди eвроквалификацията с Англия и първата ми тренировка с държавния тим. Ако дебютирам, ще бъда много радостен.

– Разпитваш ли колегите си за националния отбо?
– Да, разговарям с приятели, които са част или са били на лагери с националния отбор. Познавам абсолютно всички момчета, които са в „А“ тима. Наистина нямам търпение да се явя в Бояна, ще се наслаждавам на всяка минута в националния отбор. Да си част от „А“ тима на родината е много приятно. Достигането до националния отбор означава, че си вършиш добре работата в клубния тим. Надявам се, а и ще дам всичко от себе си, за да оправдая доверието.

– В кой от досегашните ти отбори си се чувствал най-добре?
– В Славия имам доста хубави мигове, но най-пресни и най-приятни са ми спомените от Етър – отборът, в който играх последно, и от който успях да изляза в чужбина. Оставих доста приятели и приятни спомени във Велико Търново.

– Красимир Балъков те познава от съвместната ви работа в Етър.
– Така е, той ми беше треньор през целия ми период в Етър.

– Казвал ли ти е, че имаш качества за националния отбор?
– Тогава не сме говорили за националния, но винаги ми казваше да продължавам да работя и да се усъвършенствам, и че ще изгрее светлина и на моята улица. И смятам, че това се случва лека-полека, с много труд и постоянство.

– Родом си от Гоце Делчев, би ли разказал повече за себе си и как се запали по футбола?
– Да, израснах в Гоце Делчев, там е семейството ми. Иначе съм роден в Пловдив. Запалих се по футбола 1998 година. Помня, че имаше мач Левски – ЦСКА и нашите го гледаха по телевизията. Майка ми и баща ми ми казаха да гледам с тях, тъй като щяло да ми хареса. И наистина ми беше интересно. Бях на 8 годинки тогава. Определено се запалих по футбола и татко ме записа да тренирам. Така започна всичко.

– Кой ти беше идол в детството?
– Тиери Анри. Възхищавах му се, когато бях малък. А в момента има доста класни футболисти, звезди на световния футбол, които харесвам и следя с интерес. Опитвам се от всеки да прихващам по нещо.

– А от кои треньори си научил най-много?
– Работил съм с много добри специалисти. От всеки съм научавал по нещо, което ми помага за развитие в кариерата ми.

– Играл си в юношеския национален отбор, както и при младежите, а сега вече си част и от „А“ тима на България. На колко години получи първата повиквателна за държавния тим?
– Да, минах през всички гарнитури. Бях 16-годишен, когато ме включиха в юношеския национален отбор. Тогава бях в Литекс, юноша съм на клуба от Ловеч.

– Обижда ли те, когато те наричат Тъмнокожия българин и би ли разказал повече за семейството си? Знае се, че баща ти е българин от Гоце Делчев, а майка ти украинка.
– Аз съм българин и се гордея с произхода си. Рядко се случва да се набляга на цвета на кожата ми, а и реално не бих отделил време за размисъл над подобно нещо. Хората ме ценят за качествата ми на терена и като професионалист, а от това повече няма какво да желая. Иначе – да, майка ми е украинка, запознават се с баща ми докато той работи в бившия СССР. А дядо ми по майчина линия е африканец.

– Имало ли е друг спортист в семейството ти?
– Баща ми не е бил футболист. В ученическите си години майка ми се е занимавала с волейбол.

– Завършил си икономика нали?
– Да, завърших бакалавър и магистърска степен в Стопанката академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

– Умуваш ли вече с какво ще се занимаваш след футболната кариера?
– Имам някои идеи в главата, но като цяло съм концентриран върху футбола, съответно нямам времето да ги приложа.

– Какво мечтаеш да ти се случи в близко бъдеще?
– На клубно ниво се надявам да успеем да се класираме в групите на Лига Европа и да дебютирам с националната фланелка. Ако получа шанс, ще дам всичко от себе си. Амбициран съм да покажа, че повиквателната не е случайна! Това са нещата в близкото бъдеще, които мечтая да ми се случат. Продължавам да се боря.
Пламен Славов/Блиц Спорт