– Ще продължа да отстоявам истината за КТБ докрай. Няма да ме спрат нито репресиите, нито заканите, нито докладите на странно съюзилите се кредитори на статуквото. Какво означава това докрай?

– Докрай означава това, че аз трябва да докажа невинността – моята и на моите колеги, и да докажа, че моделът на КТБ не само не е бил порочен, а е бил един от малкото, които са могли да поставят банката в нормални условия на работа при кризата, която съществува от 2009 г. Ако някой в държавата България си мисли, че банките са някакъв оазис на спокойствието, оазис на сигурността при тази икономическа ситуация, дълбоко се заблуждава.

– Вие стоите в Белград. Докога обаче? Това е изхабяваща позиция. Докога? Защо толкова Ви е страх да се върнете в България и какво от това, като Ви арестуват? Могат да Ви държат 72 часа, Вие нямате и повдигнато обвинение, имате само постановление.

– Така е. Не ме е страх от това, че мога да бъда арестуван. Аз и тук бях арестуван, когато се предадох в полицията. Не е въпросът в това. Въпросът е, че аз нямам гаранции за справедлив процес и въобще се съмняват, че тези 72 часа са мярката, която ми е наложена. Аз съм убеден, че безправието, което специално Прокуратурата проявява по отношение на мен, може да резултира във всякакви други уродливи форми. Нямам никакво съмнение в това. Аз казах – искам гаранции.

– Да, но Борисов и публично е казвал, че гарантира за Вашата сигурност. Защо не му вярвате? 

– Борисов по принцип гарантира за всичко в България. Аз не знам точно как ще гарантира за сфери, в които той в крайна сметка няма правомощия. Освен това Борисов миналата година гарантира, че банката ще бъде възстановена и тя не беше възстановена, а след това подигравателно се отнесоха към писмото на цяла държавен фонд, което било срамно, или нищожно, или жалко писъмце. Затова нямам основание вече да вярвам на никого, освен на писани документи, защото аз не съм избягал и не се крия от никого.

– Наричат ви банкерът беглец! 

– Така е удобно. И други устойчиви определения са ми вменили…

– Не Ви ли писна? 

– На мен не ми писва от това какво говорят медиите на Пеевски за мен или няколкото клакьори, някои от които извадени от нафталина. Притеснява ме бездушието на обществото.

– В интернет тръгна един клип, който показва апокалиптична картина. Това е във връзка с това, което Вие казвате – тези, които се опитаха да Ви унищожат, искат просто да материализират активите и да си ги вземат. Така ли е? 

– Ама те вече го показват! И пред очите на сляпото общество, и пред очите на сляпата Прокуратура. Аз не знам колко сигнала трябва да бъдат подадени в Прокуратурата, за да се види, че точно онези оръдия – техни, на Прокуратурата – са сред основните разграбващи активите. И главният им свидетел, и хората около Пеевски, и хората около Александър Сталийски – това са кръговете, които организираха атаката срещу банката и в момента материализират тези свои усилия. Имам предвид чрез серия от безумни цесии, на които само се намигва с добро око от всички органи и институции, и правителство включително, активите отичат в нечий джоб, без да постъпва нито една стотинка в банката. В момента най-сериозният бизнес в държавата България е брокерският бизнес, свързан с активите на КТБ. Има няколко брокерски компании – брокерска компания „Пеевски“, брокерска компания „Сталийски“, брокерска компания „Не знам койси“… Всеки продава нещо от активите и всеки урежда някой желаещ да се сдобие с този актив на някаква минимална цена.

– Ма как продават? 

– Ами така. Оказва се, че всички са продавачи. Всички са собственици, а всичко иначе е записано на моя гръб.

– Значи, те предлагат предприятия от активите на КТБ на някакви купувачи, така ли? 

– Системата е проста. Искаш ли да ти уредя „Виваком“? На каква цена си готов да купиш „Виваком“? Ами на тази. Добре. Ако ти уредя „Виваком“ на тази цена, остатъкът ще ми го платиш ли? Все още собствеността на компанията не е променена, но компанията се използва съобразно и според интересите на едни други хора.

– Чувствам, че имате друг план за това поне да бъдат спасени част от активите. Така ли? 

– Мен ме боли от всичко това, което се случва. Аз нямам някакъв гениален план, но знам, че в банката има активи за минимум 2 млрд. евро и тези активи могат да бъдат осребрени, разбира се не за една или две години, при волята на държавата и волята на останалите кредитори. Аз знам каква е реалната стойност на активите и ако говорим за план, той не е планът „Барбароса“…

– Може да е планът „Маршал“! 

– За плана „Маршал“ не знам, но във всички случаи ситуацията и опустошенията след КТБ може да се окажат като ситуацията в Германия след Втората световна война. Не искам да съм лош пророк.

– Не преувеличавате? 

– Не преувеличавам, разбира се. Преди седмица излязоха статистики за бюджетния дефицит. Независимо от всичките свищовски опити на Владислав Горанов да залъгва ЕВРОСТАТ, бюджетният дефицит е 3,8%.

– В момента?

– Така е и то е все пак по официална статистика, а ако приемем за невъзвръщаеми държавната помощ към Първа инвестиционна банка, какво би се получило тогава? А ако не се върнат и средствата, които са предоставени на Фонда за гарантиране на влоговете от държавния бюджет за изплащане на гарантираните депозити в КТБ, знаете ли, че отиваме към 8-9% бюджетен дефицит? И тогава нашата привидна финансова стабилност отива по дяволите.

– Вие имате план, я го издайте! Писали ли сте на Борисов например за това? 

– Не съм писал на Борисов, защото нямам комуникация с него, но казвам така – с обединяване на усилията на държавата, на вложителите, на останалите кредитори на КТБ и с моя помощ могат да бъдат възстановени до голяма степен средствата, които не са изплатени към днешна дата. Това са средствата на Фонда за гарантиране на влоговете и неизплатените средства на вложителите над гарантирания минимум.

– Как? 

– Чрез откупуване на работещите активи на КТБ, като се използват събраните средства до момента от КТБ.

– Но Вие казвате, че това не може да стане без Вашето участие? 

– Твърдя, че не може да стане по ред причини. Първо, това са проекти, които са минали с активното мое участие. Хората, които са ангажирани с тези проекти, продължават да ми вярват. Те са тръгнали да правят тези проекти заради мен или пък аз с колегите от банката сме им повярвали, за да ги подкрепим. Говоря за много проекти, в които банката е била представена чрез някои от т.нар. кухи фирми, но това е било с цел да се създаде наистина банкируем проект. Говоря за много такива неща, които наистина могат да бъдат оздравени и те да възстановят изцяло ангажираните за тяхното изграждане ресурси от КТБ.

– Добре, нека да вземе пример. Един ми дайте! 

– Става въпрос за използване на паричните активи, които са събрани в момента в масата на несъстоятелността. Вместо да отиват по знайни и незнайни адвокатски кантори, за искове по адвокатски тарифи, които в последствие се връщат до 85% на тези, които са ги определили и са ги назначили да работят с банката. Аз съм сигурен, че за една година тези хора ще стопят тези 500-600 млн. лв., които в момента са събрани и стоят по сметка на КТБ в „Булбанк“ – тези пари за една година ще бъдат стопени. Вместо това, те могат да бъдат в основана на едно последователно откупуване наработещи бизнеси от самата КТБ чрез разсрочване на изплащанията на този бизнес, вкл. и чрез предоставяне на допълнителни финансирания в зависимост от потребностите и разработените бизнес планове.

– Да кажем, че Борисов гледа това интервю. Той какво трябва да направи, според Вас? 

– За мен правилното държавническо решение е да се потърси начин, ако има рационално зърно в това, което аз казвам, то да се осъществи. Аз не говоря за възстановяване на КТБ. Условно можем да наречем това план за намаляване на щетите от атаката срещу КТБ.

– Но финансовият министър Владислав Горанов внушава в момента, че някак си не може да се спасят повече от 35% от активите. 

– Точно така. Това е поредната обработка на общественото мнение.

– Защо му е да обработва общественото мнение? 

– Защото те са разчели какво могат да постигнат с бърза продажба, видели са своите възможности да остойностят част от усилията си по атаката и по събарянето на банката. Затова просто трябва да се покаже – вижте го този Василев какво е направил, та едва и 30% не могат да се съберат от активите, а той претендира, че банката му била здрава. Аз продължавам да твърдя, че КТБ беше сред най-виталните банки в България, защото в нея имаше контрол върху работещ, активен бизнес. Ние не сме били спестовни каси и кредитори на недвижими имоти, каквито преобладават в кредитните портфейли на другите банки.

– Но ако Владислав Горанов внушава такова нещо, значи той е част от комбината, която има интерес активите на банката да бъдат разграбени и обезценени, така ли е? 

– Цинизмът на това правителство е толкова голям точно заради това, че аз не знам каква част от министрите на Борисов са негови министри и каква част е под контрола на кръга „ДПС“.

– Не знаете или знаете? 

– Със сигурност има министри, които са повече под контрола на Пеевски и компания, отколкото на Борисов. – Това слух ли е, или го виждате, или имате факти за него? – Първо, това не е слух. Второ, не забравяйте, че аз съм бил активен участник в този живот и по време на първото правителство на Борисов. Знам всичките отношения на Горанов с Пеевски.

– Какви са? 

– Такива, каквито се появяват от време на време. Неслучайно пиене в едно неслучайно кафене на кафе . Предполагам по няколко пъти на ден и не на едно и също място. Неслучайно сигурно чуване по няколко пъти на ден по телефона. Сега може би от прекалено чувство за конспиративност може да са променили начина на комуникация. Шефът на НАП Бойко Атанасов е назначен с активните протекции, преди Борисов да дойде на власт, и до ден-днешен не е сменен, а ние говорим за 3,8% бюджетен дефицит.

– Чии протекции – на Пеевски? 

– Да.

– Вие твърдите, че могат да бъдат спасени част от активите на КТБ с помощта на държавата. 

– Абсолютно необходима е помощта на държавата. Аз твърдя, че през юни 2014 г. нормалната стойност на 77-те процента във „Виваком“ беше около 450 до 500 млн. евро. И това запознатите с начина на определяне на оценките на телекомите го знаят. Сега някой се опитва да я търгува за 100 или 150 млн. евро!

– Добре, но ако вие имате план, трябва да го напишете, трябва да го предложите.

– Кому да го предложа точно!

– На г-н Борисов.

– Ми ето, аз с това интервю казвам на г-н Борисов: „Г-н Борисов, ако Вие и Вашето правителство сте заинтересовани да потърсим начин за намаляване на щетите, за удовлетворяване и на държавата, и на Фонда за гарантиране на влоговете, за спасяване на бизнеса, защото косвените ефекти в определени случаи надвишават преките ефекти… Ние говорим за спасяване на бизнес, който да продължава да индуцира доходи и данъци през тези години, а не бизнес, който е убит, не бизнес, който в момента единствената му цел е по някакъв начин да се откупи от лапите на всичките тези брокери, за които вече споменах…“ И съм сигурен, че ще намерим подкрепа и от вложителите, защото единствената цел на тези вложители, които останаха неудовлетворени, е една – да намерят поне частично компенсиране на изгубените от тях пари. Срамно и недостойно е да бъдат обвинявани тези хора, защото били алчни и лакоми, КТБ давала абсолютно неадекватни и непазарни нива на лихвите. Аз мога да кажа, че сме наблюдавали много внимателно и средния лихвен спред за банковата система, и средните лихви на банките, а не тези, които се отчитат по тарифа, и отклоненията на КТБ от тези на банковата система са били нищожни – под 0,5% от средно претеглените лихви на привлечените средства.“

– Когато мантрата в момента е, че банката е предлагала толкова високи лихви, че това е можело да направи само една пирамида, а вие твърдите всъщност, че отклонението не е било голямо… 

– Аз твърдя, че отклонението не е било повече от 0,5% до 0,75% – при положение, че не отчитаме един много важен факт, който се забравя от масата анализатори и експерти, които излизат пред публиката и я тровят с лъжите си, и този факт е, че средно претегленият процент на административните и административно-управленските разходи на КТБ е около 1,5% по-нисък от средния за банковата система.

– Тоест, вие сте намерили начин да управлявате по-добре?

– Това означава, че ние сме работили в една по-ефективна среда не защото сме били най-великите, а защото сме възприели друга стратегия. Аз казах – нашият модел в самото начало беше различен. Нашият модел беше да влизаме в бизнес, да преструктурираме и да продаваме този бизнес. Всичко това резултира в значително по-малък процент на административно-управленските разходи, което ни дава едно предимство.

– Ако Борисов не реагира на това послание, което предлага план за спасение на останалите активи, какъв знак ще бъде това? 

– Това ще е поредното доказателство за задкулисието на това управление и за другите цели, които то си е поставило.

– Защо през години, в които така ви свързваха и отъждествяваха с Пеевски, който сега е Ваш смъртен враг, Вие не направихте нищо, за да подскажете, че не сте едно и също?

– Винаги съм усещал върху себе си тежестта на отговорностите ми, свързани с ролята ми в банката. Винаги моите противници са експлоатирали моята отговорност към чуждите пари. Поради тази причина не съм искал и не съм търсил публични изяви, за да намаля евентуалното напрежение около банката. Това всъщност беше използвано прекалено добре от моите противници, знаейки моята чувствителност към това какво може да се случи с една банка, когато се шуми около нея. А шумът около банката започна от 2009 – 2010 г. и според мен дълго време е бил целенасочено управляван. Неслучайно казвам 2009 – 2010 г. То съвпада с два факта, две исторически събития. Първото е началото на икономическата криза в България. През това време всъщност започна възходът на КТБ. Ние заложихме на друга стратегия тогава, когато основните играчи на банковия пазар започнаха да се оттеглят, повлияни от кризите на собствените им банки майки. Не е тайна, че до 2009 г. над 85% от банковия пазар се държеше от чужди банки, защото това бяха направили нашите велики гуверньори на БНБ – да допуснат пълна монополизация на банковия пазар от чужди банки.

– Вие играхте по друг начин тогава… 

– Ние играхме по друг начин. Следвахме една известна китайска поговорка, че когато ветровете задухат, ние не строим стени, а строяхме вятърни мелници, за да използваме силата на вятъра. Да, играхме малко по-агресивно, играхме малко по-рисково. Затова и увеличавахме балансовите си числа по-агресивно от другите, докато те приеха по-консервативна политика, но за сметка на това ние никога не сме изкривили нашите показатели.

– И тогава беше пуснат слухът, че банката профитира върху държавата, а всъщност Вие сте търсили ниша, така ли е? 

– Тогава беше пуснат слухът, че банката профитира на гърба на държавата, тогава бяха заведени едни нескончаеми дела в Европейската комисия за неоторизирана държавна помощ и прочее. Всичко това се пукна като един балон през 2012 г. и в началото на 2013 г. Очевидно е подразнило много тези, които са очаквали, че неприятностите за банката ще бъдат по-големи и изглежда се мотивираха и организираха за една решителна атака срещу банката.

– Завист, ревност, съперничество? 

– Аз бих сложил всичко това – и завист, и комплекси, и алчност, и страх – страх от нарастващото влияние и на банкатаи мое влияние, защото в крайна сметка с такова влияние върху икономиката, със сериозно участие и присъствие в стратегически отрасли, и то не с подарени от държавата активи, а реално откупени. Защото и в момента се вменява как държавата била помогнала на Цветан Василев за „Виваком“.

– То се вменява от години, че банката всъщност е трезор на държавата. Нали така? 

– Значи, докато беше банката в енергетиката, не са имали никакви проблеми с финансиранията. Аз говоря за операции, свързани с активното финансово обслужване на енергетиката, което включваше предоставяне на всякакъв вид заеми, предоставяне на гаранции, които да облекчат и да обслужат целия този стопански оборот в рамките на енергетиката.

– Вторият фактор, за който казвате, че е изиграл роля още през 2009 – 2010 г. Първият беше финансовата криза. Вторият? 

– Вторият фактор е смяната на властта и идването на Борисов на власт. Той доведе със себе си един кръг от експерти, като се започне от министъра на финансите Симеон Дянков, мине се през първия министър на енергетиката. Всичките те бяха под особеното влияние на един друг кръг, който започна всъщност атаката срещу КТБ.

– Кръгът? 

– Кръгът „Капитал“, кръгът „Прокопиев“ – както и да се нарича. Целият този отбор на Борисов имаше една цел – да ограничи моето влияние и влиянието на КТБ.

– Борисов знаел ли е за това или просто е бил по течението на първите си стъпки в изпълнителната власт тогава? 

– Не вярвам Борисов да е бил наивен човек и в онзи момент. Той, разбира се, се опитваше да балансира между непрекъснатите щения на този кръг за ограничаване ролята на КТБ и това, което му диктуваха неговите интереси, неговата роля на премиер, защото той добре си даваше сметка за мястото на КТБ в енергетиката, добре си даваше сметка за мястото на КТБ в индустрията, добре си даваше сметка за мястото на КТБ във военната индустрия, включително и ролята й на спасител на тогава единствения държавен завод – ВМЗ Сопот.