„Стандарт“: Има критици, според които вотът на британците е бил наказателен срещу европейската бюрокрация, както и песимисти, според които Брекзит е началото на края на ЕС. Какво бихте им отговорили?

Кристалина Георгиева, европеид: От 2008 г. преминаваме от една криза в друга. Живеем във време, когато кризите не чакат реда си, а се застъпват. Имахме финансова криза, бежанци, тероризъм и сега шок от решението на Великобритания. В тези условия се открои един много интересен феномен – успехите се национализират, проблемите се „брюкселизират“ – прехвърлят се върху съюза. Макар това да е разбираемо, за него няма добро оправдание. Научихме се да говорим за ЕС в трето лице, да казваме „той, Европейският съюз“. А всъщност това сме всички ние… ЕС сме всички ние, всеки един от нас… Що се касае за прогнозите за разпадане на ЕС, те определено грешат. Това, че във Великобритания се проведе референдум, е в голяма степен отражение на трудностите, които цяла Европа изпита в последните години. Тези трудности породиха силен евроскептицизъм, който намери добра почва за изява във Великобритания чрез референдума. Друга причина за случилото се е малко по-силното чувство на независимост, присъщо на тази островна държава. Там винаги е имало усещане за принадлежност към една различна традиция. Даже фактът, че движението е вляво, че ние мерим в сантиметри, а те – в инчове, подчертава различията. Но дори за гражданите на Острова членството в ЕС се оказва важно – гласуването за излизането от ЕС беше веднага и силно наказано от финансовите пазари. Ако имахме съмнение дали е по-добре да сме заедно, или не, тези съмнения се разсеяха. Настъпи обратен феномен – в много страни, особено в някои традиционно евроскептични държави, общественото мнение направи завой в подкрепа на ЕС. Само преди дни в. „Гардиън“ обобщи настроенията в Европа. Холандия, Дания, Финландия – държави, в които традиционно съюзът е бил критикуван остро, са се обърнали в негова подкрепа. Това обаче не бива да ни успокоява.

С: Какво трябва да се направи?

КГ: Трябва да си дадем сметка, че имаме работа за вършене в съюза… Трябва да променим и начина на говорене за Европейския съюз, около който витаят стотици митове и легенди. Един пример от моята област – митовете за това колко е голяма европейската бюрокрация са силно преувеличени. Общо 33 000 човека работят в ЕК, отговарят за програми за 150 млрд. евро и изготвят десетки законодателни предложения всяка година. Много повече хора работят в администрацията на Париж например. Но хората не осъзнават това, защото непрекъснато чуват колко лоша и неефективна е европейската администрация. Което отново е мит. Поехме ангажимент до края на 2017 г. да съкратим персонала с 5%. Междувременно нашата администрация получи нови отговорности, например за справяне с бежанската криза и отговор на икономическите предизвикателства. За да си изпълняваме задачите добре с по-малко ресурси, в ЕК провеждаме реформи да „дебюрократизираме“ нашите служби…

С: Какво следва след Брекзит в отношенията между Лондон и ЕС, какъв модел ще бъде избран? Възможно ли е Великобритания да запази своите близки връзки с единния пазар, а в замяна да спазва четирите основни свободи на движение на хора, стоки, капитали и услуги?

КГ: Какъв път ще избере Великобритания в преговорите си с 27-те страни членки, е въпрос, на който трябва тя да отговори… Те са и ще продължат да бъдат наши съседи; ТЕ СА ОСТРОВ, НЕ КОРАБ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТПЛАВА КЪМ ДАЛЕЧНИ МОРЕТА…

С: Какво ще се случи с хилядите българи, които живеят във Великобритания?

КГ: В обозримо бъдеще няма да има никаква промяна. В процеса на преговорите ние ще търсим правата на европейците, които живеят във Великобритания, а тя ще търси правата на своите граждани в ЕС. Разчитам, че чрез диалог ще намерим взаимноизгодно решение, като гарантираме добри условия за живеене и работа за гражданите и на двете страни. Това е двупосочна улица, затова вярвам, че ще намерим решение в интерес на всички ни.