Скандалът с къщите за гости буквално взриви общественото пространство и властта беше принудена да свърши нещо, за да удовлетвори обществените очаквания. Сред получилите пари със сигурност има такива, които не развиват селски туризъм с тях, има и такива, които реално правят бизнес. Но не съществува правен способ двете групи да бъдат идентифицирани и едната да бъде наказана. По-просто казано – пари няма да се връщат. И причината е една – няма правно основание за това, пише „Дневник“. Когато една тема придобие такова огромно обществено внимание, тя винаги трябва да бъде разглеждана на две плоскости – политическа и експертна.

От политическо гледище нещата са ясни –
широката общественост иска най-малко да бъдат връщани пари за къщите за гости, а ако може собствениците им да лежат поне по 20-30 години в затвора – още по-добре. Не по-лоша се струва и идеята на широката публика къщите за тъщи заедно със собствениците им вътре да бъдат погълнати от пожар. При тези нива на обществено недоволство властта се чудеше и маеше каква простотия да сътвори, за да отговори на широката публика с равна по сила на очакванията реакция. И сътвори огромна простотия.

От юридическо гледище – 
защо няма да се връщат пари? Защото няма правно основание за това. Нека разгърнем казуса от самото начало, от всичките му страни:

Кандидатстване
Когато даден кандидат заявява желание да получи финансиране за конкретен обект(къща), той изготвя своите документи съобразно наредба на Държавен фонд „Земеделие“, която определя условията и реда за получаване на безвъзмездна финансова помощ. Част от всички тези документи е така нареченият „бизнес план“, на базата на който се получава финансирането. Важно е да подчертаем, че той е за период от 10 години и е прогнозен. Измежду огромния набор от документи никъде не съществува ред/клауза или други, които да определят реда за връщане на европари, при условие че бизнес планът не се спазва.

Договорите за безвъзмездна помощ
Във всички договори за финансиране на къщи за гости не съществува клауза, която да урежда реда за връщане на пари, при условие че не изпълняваш прогнозния 10-годишен бизнес план.
Управляващите знаят прекрасно всичко, описано по-горе. Знаят, че Държавен фонд „Земеделие“ е изготвил наредба, по силата на която няма правно основание да се връщат пари. Знаят и че в сключените договори за получаване на безвъзмездна помощ няма правно основание да се връщат пари. Но трябваше да сторят нещо. Това „нещо“ бяха изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, които предвиждат санкции за получателите на европари за къщи за гости. Да, такива санкции трябва да има, защото безнаказаността е това, което разяжда обществото ни. Но къде са гигантските гафове?

Гаф №1
Очевидно е, че са приети норми с обратно действие. Т.е. въвежда се санкция, която не е била известна към датата на кандидатстването на бенефициентите, подписването на договора за безвъзмездна помощ и фактическото изпълнение на договора. Т.е. новите изменения в закона, които целят да се удовлетвори общественото очакване за справедливост, предвиждат бенефициентите да бъдат наказани за нещо, за което те не са знаели, че ще търпят санкция. Това чудо на чудесата, което са сътворили нормотворците ни, може да бъде приравнено към юридическа неграмотност и непознаване на общите правила на правото, а именно:
Като елемент от предвидимостта на правния ред и гаранция за правна сигурност общо правило е, че правните норми действат занапред. Адресатите на новоприетите норми следва да преразгледат поведението си на база моделите на поведение, които правните норми установяват. В условията на въвеждане на норми със санкционен характер с обратна сила това е невъзможно.
Нещо повече – приетите изменения противоречат на чл. 14.(3) От Закона за нормативните актове, който еднозначно и недвусмислено обективира гореизложеното: „Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.“
Законодателни промени с обратно действие във вреда на дееца спрямо приключили юридически факти е атентат срещу здравия разум. Те уронват правната сигурност в държавата. Нещата са прости. Получателите на европари е трябвало да знаят какви санкции ги грозят още на етап кандидатстване или най-късно при подписване на договора. Всички други изисквания към кандидатите, въведени днес за изпълнение преди 5 години, са отвъд житейските реалности и възможности.

Гаф №2
Защото широката публика иска наказание „тук и сега“, властта е решила да санкционира получателите на европари за тригодишно неизпълнение на прогнозния десетгодишен бизнес план. Тоест бенефициентите чрез своя бизнес план са казали на Държавен фонд „Земеделие“ какви очаквания за приходи имат за период от 10 години. На третата година, в условие на неизпълнение на прогнозен бизнес план, властта решава да наложи финансови корекции до сто процента. А ако бенефициентите в хода на времето успеят да изпълнят бизнес плановете си? Ако за период от десет години успеят да надскочат очакваните приходи? А ако днес тези, които изпълняват за три години бизнес плана си, не успеят да го изпълнят за десет? Кой е по-крив и прав? Няма отговор от управляващите. Няма, защото най-дълбоко в нормативната база за получаване на тези пари е закодирано средства да не се връщат, дори и при неизпълнение на бизнес плана.

Гаф №3
За да „удовлетвори“ общественото недоволство, освен че законодателят прие промени, описани в гаф 1 и гаф 2, той реши и да пристъпи към издаване на актове за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Това се случва, като се открие производство за издаване на актове за установяване на публично държавно вземане. Преди издаването на самите актове (процедурата дава тази възможност) бенефициентите преведоха редица аргументи, част от които изложени в настоящата статия, за да охранят тесния си интерес. След огромния брой отговори на бенефициентите, които основно стъпват на факта, че е незаконосъобразно обратното действие на правни норми със санкционен характер, в Държавен фонд „Земеделие“ са в цунгцванг. Ако издадат актовете, ще изгубят делата в съда. Ако не издадат актовете, ще трябва да обясняват на хората, че няма как да бъдат санкционирани хората с „къщи за тъщи“, тъй като държавата не си е свършила работата преди 5 години.

Вместо финал
Видимо от изнесените публични данни, голяма част от получилите финансиране са се обогатили, без намерение да развиват селски туризъм. Със сигурност има и друга група бенефициенти, които развиват къщите си за гости в духа на хотелиерството. Но реалността днес е, че се намираме в условие на невъзможност да разграничим едните от другите. Като изключим ангажирането на наказателна отговорност за оказване на натиск от близки до властта хора за одобрение на конкретни проекти, която тази статия не разглежда, практически не се вижда възможност да бъдат връщани пари от собствениците на „къщи за тъщи“. Поради една проста причина – няма правно основание. Но това управляващите са го знаели от самото начало.