Американският президент Барак Обама говори във вторник вечерта пред Конгреса. Той направи ежегодното си обръщение „За състоянието на съюза“.

Президентът посочи безпрецедентния успех на американската икономика и просперитета обеща на американците процъфтяване през XXI век и световно лидерство. Във външната политика Обама призова за преговори с Иран и Куба, но не се въздържа от нови остри атаки срещу Русия и индикации за безкомпромисното съперничество с Китай.

Предпоследната годишна реч на Обама, чиито президентски правомощия изтичат през 2017 г., бе издържана в триумфални тонове, тъй като данните за 2014 г. показват, че Америка е преодоляла последиците от рецесията в икономиката. Освен това, след края на войната в Ирак завърши и основната част от военната кампания в Афганистан, въпреки че така и не настъпи мир в двете страни.

„Вече 15 години живеем в новия век. Петнайсет години, които започнаха с това, че тероризмът засегна нашите брегове, с това, че новото поколение воюва в две дълги и скъпи войни. Петнайсет години, в които имаше тежка рецесия в страната ни и в света. За мнозина това беше, и все още е, трудно време, но днес ние обръщаме страницата“, каза Обама.

„Сянката на икономическата криза отмина и ситуацията в страната е здрава“, каза президентът на САЩ под мощни аплодисменти. „Днес, след пробивната за Америка (2014) година нашата икономика расте и създава на работни места с най-бърз темп от 1999 г.“, увери Обама.

Според него, американската икономика е създала след кризата повече работни места, отколкото ЕС, Япония, и всички развити страни, взети заедно. Освен това Обама, в съответствие с редица прогнози, обяви САЩ за лидер на световния енергиен пазар.

„Ние вярваме, че можем да се намали зависимостта от вноса на петрол и да защитим нашата планета. Днес Америка е номер едно по петрол и газ. Америка е номер едно по вятърна енергетика и всеки три седмици произвеждаме повече слънчева енергия, отколкото през цялата 2008 г.“, каза Обама. В същото време той призова Конгреса да даде на президента повече права да сключва търговски сделки и да одобрява мащабни инвестиции в инфраструктура.

Американският президент отново изложи концепцията за американската доминация в света чрез създаване на правила за глобалната икономика и редуването на дипломация и военна сила.

Обама отправи нови остри атаки срещу Русия, която САЩ обвиняват в намеса във вътрешните работи на Украйна, а Москва отрича тези твърдения.

„Ние демонстрираме влиянието на американската мощ и дипломация. Ние поддържаме принципа, че големите страни не могат да нападат малките като се противопоставяме на руската агресия, подкрепяме украинската демокрация и даваме гаранции на нашите съюзници в НАТО“, каза Обама.

„Миналата година, когато ние и нашите съюзници работихме усилено върху налагането на санкции, някои предполагаха, че агресията на Путин е пример за майсторска стратегия и сила – това ми казваха някои хора, но днес Америка е силна и единна с нашите съюзници, а Русия е изолирана и нейната икономика е на парчета“, каза Обама.

По отношение на преговорите по ядрената програма на Иран, Обама заяви, че нови санкции, наложени от Конгреса на САЩ ще срещнат президентско вето, докато все още не са приключили преговорите.

„Новите санкции … биха били гарантиран провал на дипломацията … и Иран ще възобнови ядрената си програма“, каза Обама. „Ще наложа вето на всеки нов законопроект за санкции, които заплашват да подкопаят напредъка“, каза президентът на САЩ.

Въпреки това, той не изключи провала на преговорите и бъдещи действия на САЩ срещу Техеран. „Няма гаранция, че преговорите ще бъдат успешни, и смятам, че трябва да се използват всички възможности, за да се предотврати създаването на ядрен Иран“, каза Обама.

Президентът на САЩ също е описа и инициативи за подобряване на отношенията с Куба. „По отношение на Куба ние променяме политиката, чийто срок на годност изтече отдавна … „. „Тази година, Конгресът трябва да започне работа, за да се сложи край на ембаргото“, добави той, въпреки твърденията на републиканската опозиция, че нищо подобно няма да се случи.

Обама също даде да се разбере, че САЩ възнамеряват да се преборят с с Китай за влияние в Азия.

Президентът на САЩ Барак Обама призова във вторник Конгреса на САЩ да му даде по-големи правомощия за договаряне на споразуменията за свободна търговия с Европейския съюз и Азиатско-тихоокеанския регион. Обама ги защити като „справедливи“.

„Призовавам и двете камари ( на Конгреса) да ми дадат по-големи правомощия за търговските преговори, за да се защитят американските работници с нови силни търговски споразумения с държавите от Азия и Европа, които (споразуменията, бел.ред.) не са само носители на свобода, но са и равноправни“, каза той в речта си за състоянието на съюза.

Обама поиска от депутатите да приемат ускорена процедура, наречена „бърза писта“(fast track) която ще позволи на администрацията му да преговаря за подробностите в търговските споразумения, преди да ги представи пред Конгреса, за да ги одобри общо, без да обсъжда съдържанието им.

Според Белия дом този механизъм ще даде тласък на двете основни споразумения за свободна търговия, по които САЩ преговарят паралелно с Европейския съюз (TTIP) и единайсет държави от региона на Азия и Тихия океан (TPP).

„В момента Китай иска да пише правилата в най-бързо развиващата се област в света (Азиатско-тихоокеанската зона, бел на АФП). Това ще постави нашите работници и компаниите в неизгодно положение. Защо да ги оставяме да правят това? Ние трябва да напишем тези правила“, аргументира се президентът на САЩ в обръщението си към нацията.

Това предложение обаче предизвиква спор и в лагера на президента Обама. Някои от демократите в парламента вече обявиха, че ще му се противопоставят в името на „защитата на средната класа“. „Американските семейства ще направят лоша сделка по „бързата писта“, каза във вторник Брендън Бойл, демократ от щата Пенсилвания.

Един от основните синдикати в САЩ, AFL-CIO, също наскоро потвърди, че се противопоставя на механизма, който, според синдиката, ще даде цялата свобода да се „изнесат работни места“.

Споразумението за свободна търговия с Европейския съюз, по което се работи от юли 2013 г., също е предмет на дебат в Европа, където предизвиква страхове от обща дерегулация.

„Аз съм първият, който признава, че последните търговски споразумения невинаги отговарят на очакванията на (…) Но 95% от потребителите в света са извън нашите граници и не можем просто да пропуснем тези възможности“, каза Обама.

Парадоксалното е, че президентът Обама може да намери по-голяма подкрепа по тези въпроси сред републиканските си опоненти и в средите на бизнеса, които по традиция са враждебно настроени към него.

Мощна бизнес асоциация на големи американски компании (Business Roundtable) наскоро изчисли, че процедурата за „бърза писта“ може да създаде „икономическо ускорение“, от което САЩ имат нужда, за да се засилят отново, пише АФП.

Президент на САЩ спомена само мимоходом новата война срещу групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, където все още няма очевиден успех. В същото време, според Обама, ударите срещу ИД “ ги спират“ групи. Президентът на САЩ също изрази солидарност с жертвите на тероризма и се изказа срещу антисемитизма и стереотипите по адрес на мюсюлманите.

Въпреки триумфалния тон на речта, Обама призна наличието на вътрешни проблеми в Съединените щати, като например икономическото неравенство и бедността, ниските нива на социални гаранции.

Например, в САЩ все още не съществува задължителен отпуск по майчинство, а жените не разполагат с равни права с мъжете по отношение на заплатите, каза Обама. Той философски отбеляза, че „няма нищо, което да помага така на хората да свържат двата края, като по-високите заплати“. Президентът на САЩ се опита да не се задълбочава в описания на безпрецедентната вълна от протести срещу действия на някои полицаи срещу цивилни членове на малцинствени групи, последвана от убийството на няколко полицаи.

Обама заяви, че ще няма да отстъпи на републиканците, които придобиха контрол на двете камари на Конгреса. В случай на опити за спиране на реформите, извършвани от администрацията, той заплаши с президентското вето.

Той призна, че позицията на Конгреса няма да му позволи да закрие затвора за чужденци, заподозрени в тероризъм, във военната база в Гуантанамо, както Обама обеща през 2008 година.

Президентът на САЩ заяви, че по негово мнение, че е ограничена оповестената от Едуард Сноудън програма за мащабно следене от американските служби на американски граждани. Според него тайните служби са успели да „увеличат прозрачността“ и „изграждат нови бариери срещу злоупотребите“.

Най-силни ръкопляскания Обама получи при думите за икономическия растеж, а най-слаби – в частта за външната политика.

Сред многото традиции по време на речта на президента, беше и тази, която води началото си от периода на страх от ядрена война със СССР. В случай на „катастрофално нападение“, докато всички лидери на САЩ са се събрали на Капитолия, един член на администрацията по време на речта е в тайно скривалище и е там под охрана, за да бъде в състояние да поведе страната при внезапна смърт на всички лидери. Тази година, речта на Обама не изслуша транспортният министър Антъни Фокс, тринадесетият в списъка на потенциалните наследници на Обама по време на война, както и няколко членове на Конгреса.

Въпреки грандиозния характер на речта на американския президент, неговата власт е силно ограничен чрез система от проверки и балансиране, регулирани в Конституцията, и в действителност само една малка част от обещанията пред Конгреса се реализират. Сайтът Fivethirtyeight.com изчислява, че Обама е изпълнил общо 14% от обещанията си в речта пред Конгреса през 2014 г., и само 5% от това, което е обещал през 2013.