Барак Обама беше в Германия. Прощално турне на човека, който някога беше Месия. Като такъв го приветстваха германците в онзи юлски ден на 2008 г. пред Колоната на победата в Берлин. Дойдоха 200 хиляди души. Никога – преди или след това – Обама не е говорил пред по-голяма тълпа. Те го обичаха, вярваха в него. Но Месията внушава най-силна вяра, когато е очакван. Появи ли се, губи от своята магия. А при Обама загубата беше драматична. Този президент се превърна в разочарование.

Обама е човек на тържествените думи, които не са последвани от дела. И това не се промени. В BILD той похвали политиката на германския канцлер по отношение на бежанците, казвайки, че канцлерът се ръководи в еднаква степен от интересите и ценностите: „Светът можа да види нейната мъжествена позиция, когато множество мигранти пристигнаха в Европа… Ние не можехме просто да затворим вратата за нашите ближни, когато те са в такава голяма нужда. Това би било предателство на нашите ценности.“

САЩ до момента са приели около 2500 бежанци от Сирия. Тази година, каза Обама, те ще бъдат 10 хиляди. И тази цифра той съобщава в една страна, която през миналата година прие един милион души, рискувайки своята политическа стабилност. За изминалата година САЩ са приели общо 70 000 бежанци от цял свят. Ценности, ценности, ценности? Хамлет би казал: „Думи. Думи. Думи.“ Ако моралът е капитал, то САЩ са в банкрут.

Не Обама доведе страната до банкрут. За това се погрижи неговият жалък предшественик Джордж У. Буш. Ако се изразим на съвременен език, Обама встъпи в длъжност не като ръководител на фалирало дружество, а като синдик. Да, Обама постигна ядреното споразумение с Иран, оттеглянето на войските от Ирак и Афганистан, нормализирането на отношенията с Куба. За тези неща светът трябва да му бъде благодарен. Но по-сериозни са пораженията му: затворът в Гуантанамо не беше закрит. Войната с безпилотни самолети убива невинни хора. Америка подчинява света с тотален контрол. Разобличителите на режима са подложени на безмилостно преследване. Обама не направи света по-добър.

Америка се отчужди сама

Думата „Запад“ някога имаше значение. Тя описваше целите и ценностите на един по-добър свят. Означаваше достойнството на демокрацията и справедливостта, за разлика от произвола на тиранията. Това, което Америка направи със Запада, се прояви през лятото на 2013 г., когато няколко европейски държави забраниха на самолета на боливийския президент Ево Моралес кацане и прелитане над тяхна територия, тъй като подозираха, че на борда му е „цифровият дисидент“ Едуард Сноудън.

Тези страни се бояха от гнева на хегемона САЩ.Обама встъпи в длъжност, за да обедини една разединена нация. Но това не беше възможно. Евангелие от Марк 3:25: „И ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може да устои“. Това е известно кредо в САЩ, най-малкото, защото Ейбрахам Линкълн го използва в известната си реч през 1858 година. Линкълн, победителят на робството. Над неговата Библия Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ, се закле. Но Обама не беше Линкълн.

Дори и системата на здравно осигуряване, която трябваше да бъде неговата най-значима национална реформа, успя едва наполовина, допринасяйки за националното разединение. Обществото остана разкъсано социално и политически. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическият пейзаж е замъглен от идеологическа слепота, доминиран от омразата. Извратена смес от безотговорност, алчност и религиозен фанатизъм владее общественото мнение. Новият месия сега се нарича Доналд Тръмп.

По европейските стандарти всичко това изглежда странно. Друга политическа култура. Не наша. Ние все повече и повече наблюдаваме Америка с поглед, подобен на този, с който гледахме Русия, Китай, Индия – с чувството, че сме различни. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които идват след него, ще бъдат просто държавните глави на Съединените американски щати. Америка се превърна в чужда страна.

Том Ханкс в интервю за „Шпигел“ каза: „Черен мъж в Белия дом. Това е готино.“ Да. Но това беше всичко.