Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп посети вчера Белия дом и се държа любезно със сегашния му стопанин, както отбелязват всички. И би трябвало, тъй като Тръмп дължи победата си на Барак Обама.

След поражението на Хилари Клинтън, от Демократическата партия остана една тлееща маса, а лидерите й само сочат с пръст виновника за станалото: Джеймс Коми, Роби Мук, насърчаването на избирателите да не гласуват, “Уикилийкс”, сексизма. Почти не се споменава човекът, който управлява по време на един от най-епичните партийни провали в историята на страната: Обама.

От години се виждат дълбоки пукнатини в Демократическата партия. Изпълнените със злоба първични избори между Клинтън и Бърни Сандърс са едва последният от редица примери за това. Но медиите избраха да игнорират този факт и вместо това се вманиачиха по разделенията в Републиканската партия, които са до голяма степен само повърхностни. Тези избори през цялото време бяха представяни като референдум за и против Тръмп. Резултатите
от вота във вторник е по-добре да се разглеждат като гръмко отхвърляне на управлението и политиките на Обама на всяко ниво.

През 2009 г., когато Обама встъпи в длъжност, демократите разполагаха с 257 места в Камарата на представителите. Това бе разнородно мнозинство и в географски, и в политически смисъл. След вторник броят им вече е 193, една трета от които са от три сини щата – Ню Йорк, Калифорния и Масачузетс. Ситуацията е също толкова мрачна за демократите в Сената. През 2009 г. те разполагаха за пръв път от ‘70-те години с мнозинство, което не позволяваше правенето на обструкции от страна на републиканците в горната камара на американския парламент. То обаче се изпари след въвеждането на реформата на Обама в здравеопазването. Изборите във вторник бяха най-добрата възможност пред Демократическата партия да си върне контрола над тази камара, но загуби почти всички места, за които нейните кандидати и тези на Републиканската партия водеха оспорвана
надпревара.

Когато Обама встъпи в длъжност, демократите имаха 29 губернатори. След последните избори останаха с петнайсет. В Северна Каролина резултатите между кандидатите на двете партии са близки и все още се броят бюлетини. Демократите контролираха 60 от 99 камари в щатските конгреси през 2010 г., а днес само трийсет. Републиканците спечелиха Камарата на представителите в Кентъки за пръв път от 95 години, а демократите нямат контрол върху нито една законодателна камара в Юга. Лявата партия ще има едновременно свой губернатор и контрол върху двете камари точно в пет щата.

Това не значи, че трябва да се подценяват привържениците на Тръмп или неговото послание. Но гореспоменатите числа са реакция на демократическия провал – на президент, който прокара непопулярни закони и управлява чрез укази и регулации, излизащи извън допустимото от закона. Резултатите от вота са отговор срещу правителство, което взе на мушка консервативни неправителствени организации, остави ветерани в списъка на чакащите, оплеска нещата с уебплатформата за здравеопазване и остави света да гори. “Моето наследство е в бюлетината”, каза Обама през септември, което бе най-вярното нещо, казано по време на кампанията.

Нека не бъдем стиснати: има достатъчно вина и за други хора в лагера на демократите. Клинтън можеше да поведе кампания на “промяната”, да върне партията си обратно към центризма, който привлече на страната на Бил Клинтън всички тези бели избиратели от работническата класа. Вместо това тя реши да угоди на прогресивната левица. Според един екзитпол Клинтън е спечелила с 2 процентни пункта профсъюзническите домакинства, а при Обама процентът беше 18. От 207 колебаещи се окръга, които Обама спечели еднократно (през 2008 или 2012 г.), Тръмп взе 194. Това е категоричен отказ от Демократическата партия, предвождана от Обама и Клинтън.

Това е и необикновено предоставяне на власт в ръцете на републиканците. Те би трябвало да са достатъчно проницателни да разберат веднага, че сега нещата зависят от тях. Хората дават на Републиканската партия един шанс да направи промяната, която обеща и не може да си позволи да допусне лесни грешки. Рисковете са очевидни. На първо място е опасността от вътрешнопартийна война. Тръмп обеща да “пресуши тресавището”, което представлява Вашингтон, окръг Колумбия. Но ако реши да вдигне ръка на собствената си политическа клика – която след години първични избори и промени, е много по-реформистка, отколкото преди няколко години – той рискува да отчужди твърдите си поддръжници.

По подобен начин, ако пуристите от Републиканската партия в Конгреса решат да установят строг контрол върху лидерите си и върху Тръмп, и да изискват постигане на съвършенство, а не просто на напредък, републиканците ще изглеждат дори по-неефикасни, отколкото бяха извън властта. Надигат се гласове с искане за отстраняване на Пол Райън, което възможно е най-контрапродуктивната идея, която може да се роди. От гледна точка на това работата да бъде свършена, Тръмп има почти идеален екип: председател на Камарата на представителите, който е основен политически стратег; лидер на републиканското мнозинство в Сената като Мич Макконъл, който е майстор тактик; вицепрезидент като Майк Пенс, който има много добри отношения и с двамата, познава Конгреса и умее да служи като посредник.

Другият очевиден риск е, че Тръмп може да опита да оправи цялата бъркотия на Обама наведнъж. Това е рецепта за още по-голям безпорядък. Най-умното, което могат да направят републиканците през следващите седмици, е да се споразумеят да откроят няколко приоритетни, радикални, ключови инициативи. Например реформа в здравеопазването и данъчното облагане, които веднага биха дали тласък на икономиката. Спечелването на общественото доверие с големи успехи още в самото начало ще им спечели време за още реформи по-нататък. Републиканците бяха избрани, понеже са против Обама, което значи, че са избрани, за да поправят нещата. Ако успеят да запомнят това, значи имат шанс за успех.