На пръв поглед всичко им е наред. Румен Радев и Кирил Петков – двама от най-рейтинговите политици в момента, играят в тандем, устояват на всякакви бури и всички предричат светлото им бъдеще. Никой не поставя под съмнение преизбирането на Радев, а прогнозите са, че когато и да се появи, партията на Петков ще преобърне политическия пейзаж. Петков, чиято кариера в момента изцяло се дължи на Радев, е тотална обществена надежда – нещо като Иван Костов през онази студена зима, като Царя на Орлов мост, като Бойко по времето, когато показваше бицепса си. ГЕРБ не намира бронебойни патрони срещу него; ИТН пробва да го спре, но не успя, а БСП не смееше да го атакува досега.

Тази свежа утринна картинка обаче скоро може да се развали.

Дриймтимът Радев – Петков преминава през изпитание,

което може да не издържи.

Облаците надвиснаха преди дни, когато служебният премиер Стефан Янев ни в клин, ни в ръкав директно заяви, че би подкрепил партия на Кирил Петков, а малко след това от БСП изплакаха, че новата партия не само се структурира, ами и активно краде кадри от социалистите. Партията на Кирил Петков и Асен Василев, за която до този момент се говореше под сурдинка, започна да изплува от мъглата. Това, че Янев проговори, а десният Петков търси подкрепа в лявата партия, бе сигнал за тревога в БСП, защото “Стефан Янев няма да кихне без разрешение от Румен Радев“, както спомена политологът Калоян Методиев, който по ирония на съдбата е и бивш шеф на кабинета на президента.

Всичко това може да преобърне колата

В момента Радев е в кампания и има декларираната подкрепа на три парламентарни групи – БСП, ИТН и ИБГНИ. „Демократична България“ още не се е ориентирала какво да прави, а основните му противници – ГЕРБ и ДПС, нямат кандидати. Сега Радев е поставен пред въпроса: “Ти подкрепяш ли партията на Кирил Петков?”, и няма правилен отговор на него. На практика всеки отговор може да развали магията и да коства преизбирането му. Още по-лошо е, че Радев не може и да избяга от отговора поради две причини – първо, статутът му на държавен глава не го лишава от правото му на политическа преценка, и второ, предстои му да прави второ служебно правителство.

Статутът на държавния глава като обединител на нацията не е пречка той да заема политически позиции. Противно на общите приказки, че “президентът е надпартиен”, българският държавен глава може да бъде член на партия. Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия, но може да бъде член на партия или партийна коалиция. Нещо повече, конституцията дава право на президента да “проявява предпочитанията си към една или друга политическа личност или политическа партия”. Още през 1995 г. 56 депутати от 37-ото НС зададоха на КС точно този въпрос и получиха точно този отговор – може. И още нещо – българският президент може да се ръководи и от своите политически убеждения, като тези по чл. 101, ал. 1 (мотивирано да върне закон в Народното събрание за ново обсъждане по политически съображения) или чл. 99, ал. 5 (при определени обстоятелства да назначи служебно правителство, което може да бъде съставено или доминирано от негови политически съмишленици).

На Радев предстои да подпише указ за назначаването на ново служебно правителство и от това

дали Кирил Петков ще бъде в новото служебно правителство,

ще разберем дали той все още има президентската подкрепа. Рейтингът на Кирил Петков в голяма степен се дължи на институционалната му позиция – той е харесван, защото хората одобряват действията му като министър. Ако той не е министър, хората няма да има какво да одобряват, Петков ще изпадне от полезрението и бързо ще се превърне от смел борец срещу неправдата в партиен строител, който критикува отстрани и обещава светло бъдеще – като всички останали. Петков ще продължи да има своята фенска маса, бъдещата му партия ще бъде сериозен кандидат за някой следващ парламент, но полетът му ще бъде спрян.

Ако Радев не посочи Петков за министър,

а защо не и за служебен премиер, това ще бъде прът в колелото на новия политик и президентски страх от големите партии. Радев, който защити Петков дори и при очевидния казус с канадското му гражданство, ще предаде своите хора. И това ще се случи точно преди изборите. Подкрепата за Радев рязко ще намалее в най-неподходящия момент – хилядите фенове на Кирил Петков ще преосмислят подкрепата си за Радев.
Не са малко негативите и

ако Радев подкрепи Петков сега 

Това автоматично ще доведе до няколко бързи отговора. БСП ще свали подкрепата си от този, който е създаден, лансиран, избран и подкрепен от нея, защото той залага на своя партия. Не е ясно как Нинова ще артикулира това, дали ще търси бързо свой кандидат-президент, но е ясно каква позивна ще даде на структурите си – никаква подкрепа за Радев и Кирил Петков. Първите признаци на гняв не дойдоха от Георги Свиленски, Стоян Мирчев, Атанас Зафиров, а от Корнелия Нинова – в мига, в който партийната заявка стана ясна, тя съкрати рязко връщането на третия проучвателен мандат – от 15 на 7 септември, с което пообърка плановете на Радев за датата на парламентарните и президентските избори.

От лоното на президента още по-бързо ще се оттегли Слави Трифонов. В момента той подкрепя Радев точно заради надпартийната му, обединителна стратегия, а когато Радев заложи на Кирил Петков, този довод отпада. И без това Кирил Петков за ИТН е олицетворение на неконституционността.

Зад Радев ще останат бившите “мутри”, настоящи ИБГНИ. Всъщност и още някой – съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, видя в служебните министри Кирил Петков и Асен Василев съмишленици и е позитивно настроен към техен политически проект. Т.е. Христо Иванов подкрепя леко натирения преди години от ДБ Кирил Петков, чиято кариера бе рестартирана от „левия“ президент Радев и който сега „краде“ хора из структурите на БСП.

Като партийна поддръжка това е крайно недостатъчно

ИБГНИ няма сериозни структури, а ДБ още не е узряла и едва ли ще узрее някой ден, за да припознае Радев и Кирил Петков като свои хора.

Разбира се, Радев може да кажа баста на партиите, да заложи на “своя“ партия с Кирил Петков начело и да продължи смело напред. И тогава президентските избори през ноември ще покажат дали не е надценил собствената си популярност.

Има и друг момент. В момента политическата система у нас е зациклила – ходим на избори, получаваме едни и същи резултати, парламентът не може да излъчи правителство, пак ходим на избори и пак нищо… Ако Радев победи и Петков успее да влезе в НС още през ноември, ще имаме абсолютно нова ситуация – вариантите за решаване на пъзела на властта ще се променят. Това обаче съвсем не означава, че пъзелът ще бъде нареден по-лесно, защото в момента не знаем какво преразпределение на силите биха донесли есенните избори. Но едно знаем със сигурност – с действащите парламентарни партии стигнахме до под кривата круша.

Петьо Цеков, Сега