Ивайло Савов бе изненадващо пенсиониран от БНР и така – освободен от поста директор на Програма „Хоризонт“, след като върху него – по думите на зам.-главния редактор на Програмата в оставка Даниела Късовска – е бил оказан натиск да свали от ефир и да вземе ресора на журналистката, отразяваща случващото се в съдебната система и протестите срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, Силвия Великова. Застаналият на неговото място Николай Кръстев приведе в изпълнение волята Великова да бъде отстранена и това предизвика бунтът на работещите в Радиото и протест на журналисти от множество медии пред оградата на бул. „Драган Цанков“ 4.

Силвия Великова бе върната в ефир след телефонно обаждане от премиера Бойко Борисов, а назначеният преди няколко месеца генерален директор Светослав Костов отрече пред СЕМ да е отнемал ресора ѝ. Програма „Хоризонт“ остана без ръководство, след като Николай Кръстев подаде оставка.

Беше ли оказван натиск върху Вас да свалите Силвия Великова от ефир, както казва зам.-главният редактор на Програма „Хоризонт“ в оставка г-жа Даниела Късовска, г-н Савов?

Да, това бяха поредица от разговори и те започнаха значително преди датата 13-и, петък. Беше ми обяснено, че името на Радиото е заложено на карта, че има персонални заплахи срещу генералния директор, срещу семейството му. Търсеше се начин чрез административна хватка Великова да бъде свалена от ефир до края на октомври.

Защо?

Според мен определено става дума за някаква зависимост, за поет ангажимент, за който е дошло времето да бъде изпълнен. И разбирах, че поръчителите втвърдяваха очакванията си. Непрекъснато се повтаряше едно и също: „Или тя, или аз“.

От страна на генералния директор на БНР господин Светослав Костов?

Кима.)

Беше измислена тази история с необходимата командировка на Силвия Великова за обучение на колеги в Стара Загора между 11 и 13 септември. Отказах да подпиша такава заповед, защото според мен това беше репресия. Не съм си позволявал досега да упражнявам репресия спрямо никого. Не го направих и сега. На следващия ден ми беше предложено да се пенсионирам и аз си тръгнах. Прозаична история.

Буквално час или два след това тази поръчка беше изпълнена от новоназначения изпълняващ длъжността директор на „Хоризонт“. После Кръстев (бел. ред. подалият оставка и.д. директор на „Хоризонт“ Николай Кръстев) казва, че е направил това поради липсата на административен опит. Не вярвам. Мисля, че човек би трябвало да има огромен управленски талант, за да може за два часа време да направи нещо, което другите не успяха да сторят 18 години в Радиото.

Другото е известно: Силвия беше свалена от ефир, след това – върната, прекъснаха излъчването на програма „Хоризонт“ за 5 часа и всички последици от тава са налице.

Разбирам недоволството на колегите в „Хоризонт“ така: те вече не стоят само зад Силвия, те се борят за собственото право да казват истината и да получават истината. И в момента са гневни именно поради това, че не стигат до нея. Задават много въпроси, но все още не са получили честен отговор.

От какво естество са били заплахите срещу генералния директор Костов?

Това, което е споделено с мен, е това, което Ви казах. Имаше едно изречение: „Ще ме сготвят накрая“. Затова смятам, че става дума за зависимост. За поети ангажименти, които трябваше да бъдат изпълнени. Разговарях с уплашен човек, изпаднал в паника. Натискът беше много силен, което потвърждават и други колеги.

Зависимост от какво, от кого?

Това не зная, но съм убеден, че този път не става дума за политически натиск. Премиерът беше откровено гневен и зададе въпроса „Кой прави това?“ с онази фраза за главанаците. Но убеден съм, че главанаците бяха извън радиото. Тези, които много искаха това да се случи и то стана. Затова е много важно да се отговори на този въпрос: КОЙ? Мисля, че държавата има огромен ресурс да го направи. И когато го направи, ще може много лесно да отговори и на въпроса ЗАЩО.

А иначе, зависимостите са в сериозно противоречие с основен стандарт на Програма „Хоризонт“, който е свързан с независимата журналистика. Оттук смятам, че проблемът става сериозен и реакцията на колегията е лесна за обясняване.

Не бяхме ли свидетели на подобни процеси и във вестниците, и в телевизии? Не стои ли едно и също нещо зад всичко, което се случи през последните 10-ина години?

Според мен да. Моделът е един и същ.

Още един въпрос: докога гилдията ще търпи това?

Може ли да се подозира, че този натиск идва от средите на номинирания за главен прокурор Иван Гешев?

Не е в стила ми да говоря с хипотези. Само когато отговорим на горните въпроси, ще имаме и този отговор.

Какво се случва в момента в Радиото? Поддържате ли връзка с колегите си?

Чуваме се от време на време. Колегите чакат отговори. Те са свикнали да боравят с категориите истина, независимост, чакат справедливост, но знам, че можем да извървим пътя до истината, но да не стигнем до справедливостта и това е много възможно да се случи сега.

Може ли г-н Костов да продължи да управлява Радиото след всичко, което се случи?

Когато говорихме за тези неща, имах възможността да му кажа, че има два избора: единият е да застане пред хората в Радиото в тази ситуация, другият е да застане срещу тях. Той избра втория.

Ударихме ли дъното?

Не. Смятам, че Радиото е оцеляло в много подобни ситуации, на които съм свидетел и в които съм бил участник. Тази много ми напомня на 2001 г., когато генерален директор беше Иван Бориславов, и на чудовищния натиск върху медиите от правителството на Виденов преди това. Все се надявах, че това няма да се случи никога повече. Но, както виждате, случва се. Но както знаем тези битки ни правят по-силни. Сигурен съм в това.

Как работи „Хоризонт“ без ръководство в навечерието на избори?

Трудно. Разбира се, че е трудно, но по отношение на предстоящите избори ние си свършихме работата – нещата са организирани така, че с малко помощ те ще бъдат направени по стандартите на „Хоризонт“.

Правдоподобни ли са версиите за спирането на ефира, които чухме досега? За профилактика, за еднолична отговорност на техническия директор.

Спирането на ефира според мен не е по силите на един служител. То не е и в правомощията на един. Техническият директор бе натоварен с огромна вина, защото направил някакво предложение.

Вижте, в Радиото аз съм виждал много глупави предложения, даже идиотски, но те не са минавали, защото за всяко подобно предложение трябва да има обсъждане и решение. А решенията в Радиото се вземат от управителните органи по закон – управителния съвет и генералния директор.

Тази констатация ми звучи наивно. Не може отговорността да бъде търсена само от този човек.

Главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че предложението било формулирано така, че не се разбрало, че всъщност се иска спиране на „Хоризонт“. Било свързано със студиото. Възможно ли е това?

Добре, но „Хоризонт“ има един основен студиен комплекс и много други резервни варианти за излъчване, така че това не е сериозно.

Тезата, че генералният директор не е разбрал, че става въпрос за спиране, беше подкрепена така.

Не съм убеден в това. Пак казвам – на първо място за мен отговорността в ситуации, които биха могли да предизвикат криза, е на органа на управление – управителния съвет и генералния директор. Крайно време е, ако се мисли за промяна на Закона за радиото и телевизията, да се преосмисли сериозно функцията на управителния съвет, защото до момента тези хора, общо взето, през целия си мандат са регистратори на някакво историческо радиовреме и толкова. Там трябва да има значително повече отговорности и права, за да не се случват подобни безумия.

Какво да очакваме от срещата на СЕМ с редколегията на „Хоризонт“?

Аз очаквам СЕМ да разбере тревогата на редколегията, внимателно да ги слуша и да ги чуе и после да вземе адекватно решение.

Какво впечатление Ви направи генералният директор на изслушването пред СЕМ?

За да коментирам и него, и интервюто на генералния директор по „Хоризонт“, трябва да вляза в изразните средства на водевила. Всъщност съгласих се на това интервю и поради това, че като слушах това интервю, останах с впечатлението, че в Радиото не се е случило нищо особено.

Какво правите сега, откакто вече не сте в БНР?

Слушам го.

Александра Маркарян, „Офнюз“