Предизвестено и третият мандат за съставяне на правителство бе върнат неизпълнен и страната отива на поредни предсрочни парламентарни избори. Очаква се те да са в първата половина на октомври, тъй като президентът Румен Радев първо трябва да проведе разговори с потенциалните служебни министър-председатели, преди да насрочи указа за датата на вота и за назначаването на временния кабинет, предложен от премиера. Още по преди това пък трябва да проведе консултации и с парламентарните групи.

По Конституция държавният глава назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Понеже днес е 5 август, то за да са изборите на 6 октомври, трябва да издаде указа още днес, което е малко вероятно с оглед формалната процедура по разговори с групите и потенциалните премиери и последващия избор на министри. Ето защо от „Дондуков“ 2 очакват това да се случи другия понеделник – за да е вотът на 13-и. Макар и служебният министър-председател, и Министерският му съвет да изглеждат предизвестени (за това по-долу).

Далеч преди провала и на третия мандат, Румен Радев даде заявка, че нито август, нито септември са удачни месеци за предизборна кампания и избори – с оглед летните отпуски и приготовленията за новата учебна година. Така или иначе до такава дилема не се стигна, защото „Има такъв народ“ върна мандата днес, 5 август.

Новата-стара „домова книга“

На този фон според промените в Конституцията, които Конституционният съд не събори с решението си от 26 юли, за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. В случая става дума за 10 позиции. На практика обаче са седем.

Единственото ново лице спрямо предходната процедура по новите текстове в основния закон е председателката на парламента Рая Назарян. Ето защо днес Радев даде заявка, че тя ще е първият човек, с когото ще разговаря, като срещата бе насрочена за 15:00 ч. днес.

Изходът от нея бе предизвестен – Назарян вече публично обяви, че няма да приеме поста на служебен министър-председател.

„Аз амбиции да ставам служебен премиер нямам и ако бъда поканена от президента Радев за заемането на този пост, аз ще откажа“, заяви тя още в края на юли.

България няма обществен защитник, както и заместник. Омбудсманът Диана Ковачева бе избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и встъпи в новата си длъжност на 17 април. Така страната остана без обществен защитник – още един потенциален служебен премиер – преди месеци. На прага на избирането на временния кабинет, в края на март, оставка изненадващо подаде и заместник омбудсманът Елена Чернева-Маркова. Маркова бе считана за единственото неполитически обвързано лице в „домовата книга“. Мотивите за оставката й така и не бяха обявени, което породи спекулации доколко доброволна е била тя.

И до днес парламентът не е отворил процедура по избора на нови титуляри на омбудсманската институция. А според правилата тя трае три месеца. Време, недостатъчно, за да се допълни „домовата книга“ с нови имена.

Ето как, още напролет списъкът с десетимата остана списък с осмина.

В БНБ пък в момента управляват кадри на ГЕРБ и ДПС. Управител е избраният м.г. за нов мандат кандидат на ГЕРБ – Димитър Радев. Подуправители са Петър Чобанов (номинация на ДПС – бивш депутат от Движението и министър на финансите в кабинета „Орешарски“), Андрей Гюров (номинация на ПП-ДБ, бивш депутат от ПП) и Радослав Миленков (избран през 2019 г. в мандата на последния кабинет „Борисов“).

Случайно или не обаче, година след избора на Гюров, Комисията за противодействие на корупцията, за чието временно ръководство от години се твърди, че е близко до Пеевски, реши да му „открие“ конфликт на интереси. Това принуди банката да го освободи, а той – да обжалва решението. На практика в момента вече не е със статут подуправител на БНБ, респективно – не е в списъка с потенциални премиери. Поне докато не се произнесе съдът. Пак случайно или не – той е единственото лице от този списък, което не е свързано с ГЕРБ и ДПС.

Ето как през юли списъкът с осмината стана списък със седмина.

Иначе при предходната „ротация“ цялото ръководство на БНБ отказа на президента назначение – с мотива, че Европейската централна банка не гледа с добро око на такава политическа активност на членовете на независимия орган. Остана Сметната палата. Неин председател от юли м.г. е Димитър Главчев – бивш депутат и председател на НС от ГЕРБ, сега служебен премиер.

Двамата му заместници в одитния орган са Горица Грънчарова – Кожарева (свързвана в медийни публикации и политически твърдения с ДПС) и Тошко Тодоров (кадър на ГЕРБ) – и двамата избирани през 2015 г. (когато ГЕРБ управляваше с Реформаторския блок, АБВ и т. нар. патриоти). Мандатите им са 7-годишни, така че към днешна дата са изтекли.

Кожарева и Тодоров също отказаха да станат премиери при първия „рунд“, Тодоров дори със „семеен мотив“.

„Домовата книга“ можеше да бъде подновена (и все още има време) с нови имена – като парламентът отвори процедура по смяна на двамата заместник-председатели на Палатата. Малката подробност обаче е, че макар и двамата да се гласуват от НС, то кандидатите са по предложение на председателя – т.е. на… Димитър Главчев. А самият Главчев вече изрази не само готовност, но и желание да бъде посочен отново за служебен премиер.

От ПП-ДБ днес предложиха поправка в Закона за Сметната палата. Идеята й е проста – председателят на Палатата да не предлага заместниците си. Надеждата е парламентът експресно да назначи нови такива и някой от тях да стане служебен премиер вместо Димитър Главчев. Това обаче не е много вероятно да се случи предвид фрагментацията в парламента, която се видя и при опита да бъде сменена Рая Назарян.

С други думи, ако при консултациите всички от оределия кръг лица отново откажат и няма смяна на заместник-председателите на Сметната палата с изтекли мандати, то Румен Радев няма да има друг избор освен да назначи изключението от отказите – сегашния премиер.