Председателят на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов заминава спешно за Париж, за да се срещне с президента на Лувъра, съобщи самия той пред Дарик. Причина за посещението му е избухналият скандал с подготвяната трета поред изложба на българско изкуство в световния музей. Двамата вече се били чули по телефона.

„Моите приятелски контакти аз не искам да бъдат опорочени. Най-големият в света музей отвори вратите да покаже българската култура и България днес е по-уважавана и значима благодарение на културата. Какво са се договаряли, аз искам да го разбера именно от самия президент на Лувъра, защото българите са много чувствителни на тази тема и разбира се, и аз на тяхно място бих бил чувствителен по една проста причина – аз знам, че ще бъде показано развитието на българската култура по време на Османското владичество през 15,16, 17 век“, коментира бившият културен министър.

Скандалът в този случай е „бомба със закъснител“ – както почти всичко у нас, касаещо периода на османското владичество (по-известно като „турско робство“). В статия, публикувана вчера в сайта artstudies.bg – платформа за професионална критика към Института за изследване на изкуствата БАН, директорът на ИИИ-БАН проф. Емануел Мутафов бие тревога: „Изложба в Лувъра представя България като Европейска Турция”.

За тази изложба се заговори публично на 25 ноември 2019 г., когато на сайта на МК бе обявено, че министър Боил Банов и посланикът на Франция г-жа Флоранс Робин са обсъдили бъдещи съвместни проекти. По силата на по-отдавнашно споразумение с музея „Лувър“ експерти от двете страни подготвяли изложба с работно заглавие „Светлини и сенки – изкуство и култура в България през XVI-XVIII век“.

Няколко дни по-късно медиите цитираха писмо от директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез до Боил Банов: „Имам удоволствието да Ви потвърдя, че в рамките на сътрудничеството между нашите две институции Лувърът ще представи изложбата с работното заглавие към момента: „Изкуство и култури в България XVI-XVII в.“ през лятото на 2020 г.“ И двете заглавия са работни – прави обаче впечатление, че във второто светлините и сенките са изчезнали, но пък вместо една култура, вече имаме повече.

Проф. Мутафов, експерт по християнско изкуство, недоумява защо концепцията за изложбата касае периода на „същинското османско присъствие на Балканите”, а Възраждането не е включено. Не приема и мястото на експозицията – отделът за ислямско изкуство в Лувъра. „До иконите ще се излагат ятагани, чердженца за намаз, ибрици и корани, за да се докаже колко мирен, та дори и взаимопроникващ на художествено ниво е бил животът на културите из тези османски територии през XVI – XVIII в.”, пише професорът. Той подлага на съмнения и заглавието „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“, тъй като „понятие „България“ през споменатия период не съществува”.

„Проф. Мутафов не е наясно с концепцията на експозицията”, коментира пред „Офнюз” твърденията на колегата си доц. Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. Той уточни, че в изложбата ще участват около 40 предмета – както престолни кръстове, икони, сребърни съкровища, християнска богослужебна утвар, така и предмети, свързани с исляма – параден шлем, надпис от Черната джамия, предмети от бита и пр.

Пред репортери в парламента днес министърът на културата отхвърли обвиненията. Според него е несериозно да се твърди, че в изложбата в Лувъра ще бъдем представени като Европейска Турция. „Не съм ксенофоб, надявам се, че всички ние не сме ксенофоби, това е част от нашата история”, каза Боил Банов.

Вежди Рашидов обаче явно не е съгласен с либералния подход на своя наследник в министерското кресло. „Онова, което ме притеснява, е изразът: „Ами те диктуват играта“. Ръководител, който се е подчинил някой да му диктува играта, аз смятам, че той няма какво да се мъчи. И второ – аз страхотно се притеснявам да не сложим поредното петно върху прекрасните взаимоотношения със световния музей, защото това би било против българската държава. Затова ще разбера истината и след това ще коментирам“, добави Вежди Рашидов. „И още някои неща разбрах, но нека да се върна, за да говорим тогава. За безхаберието и безотговорността трябва да се носи отговорност.“

„На мен ми омръзна непрекъснато да изпирам кирливите ризи на тоя и оня“, отсече бившият културен министър.