Арогантността на този човек и на тази партия (Мустафа Карадайъ, председател на ДПС – б.р.) преминават всякакви граници на приличие. Карадайъ се държи в ефир като нахален османлия. На него въпроси не могат да му се задават. Неговите тези не подлежат на оспорване. Той е изпратен – в „Панорама“ и в Дарик – за да „сведе“ решенията на любимия си почетен председател до знанието на телевизионната и радио рая.

Защо допуснахме този примитивизъм и нахалство да управляват България?

Защо допуснахме избраниците на този примитивизъм и нахалство – от всички партии – да управляват България?

Защо допуснахме дори гражданските протести да се водят от хора, които не смеят да произнесат имената на тези, които ще останат на власт, след като настоящата власт си отиде. (Христо Иванов и ДБ са единствените, които откровено говорят за Доган и ДПС.)

За да не остане нещо неизказано – проблемът не е в това, че в случая Карадайъ или сайбията му са етнически турци. Проблемът е, че подобно публично поведение е унизително за всички български граждани – независимо от етническата им принадлежност. То е унизително за едно общество, което претендира да се управлява демократично – дори и демокрацията му да е само фасадна. Подобно поведение руши самата фасада. А зад фасадата картината е още по-грозна, отколкото пред фасадата.

Българската олигархия – която не е етническа – трябва да има някакво чувство за мярка. Мярката е инстинкт за самосъхранение, ако не друго…